Определение № 11035 от 01.05.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11035 гр. С., 01.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110152696 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Т. ХР. Н., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: град С., ж.к (АДРЕС) против (ФИРМА) ООД ,ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: град С., ул. (АДРЕС), представлявано от Н.П.П..

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците, като в предвидения от закона срок същите не са депозирали отговор на исковата молба.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 522342 / 04.05.2021г., сключен със (ФИРМА) ООД. Съгласно договора, (ФИРМА) ООД предоставя на ищеца сумата от 600,00 лева, като кредитополучателят се задължава да върне сумата от 712.06 лева, на 8 вноски. Сочи се, че съгласно гореописания договор, ищецът е трябвало да заплати неустойка в размер на 535.94 лева, като по този начин общото задължение по договора за потребителски кредит е в размер на 1 248,00 лева.

Ищецът поддържа, че така уговорената клауза за неустойка от Договор за 1 потребителски кредит №522342 е нищожна поради противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1 от ЗЗД и при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, като съображенията за това за следните: твърди се, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби, като такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения. Сочи се, че става дума за търговска сделка и нормата от Търговския закон, чрез която е прокаран този принцип, е чл.289 от Търговския закон, като общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Твърди се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" се стига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Поддържа се, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправена по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея, в размер на 535,94 лева е близо до размера на отпуснатия кредит – 600,00 лева, като по този начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Сочи се, че съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Твърди се, че клауза за неустойка е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същита е необосновано висока. Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, като в този смисъл е и съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Поддържа се, че клаузата от Договор за потребителски кредит, според която се дължи неустойка в размер на 535,94 лева при неосигуряване на обезпечения чрез поръчителство/гарант или банкова гаранция, да се намира в пряко противоречие с целта на транспонираната в ЗПК директива.

Сочи се, че неустойката заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК - нарушава се изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Твърди се, че в договора е посочен размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, което представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, като това означава, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д 2373/2019 г. на ПОС/.

Ищецът сочи, че има нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП - съгласно чл. 3 от директивата, неравноправни са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, като не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал 2 възможност да влияе на нейното съдържание, каквата е клаузата за уговорената неустойка.

Ищецът поддържа, че процесната клауза нарушава чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Твърди се, че в договора е посочена само абсолютна стойност на ГПР, липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/, което създава предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата за неустойка в размер на 535,94 лева по процесния договор, поради противоречие на същата с добрите нрави /чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Прави се искане за присъждане на разноски в настоящото производство разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, като оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва се клаузата за неустойка да противоречи на добрите нрави. Сочи се, че ищецът не е изпълнил поетото договорно задължение за предоставяне на обезпечение, като по този начин едностранно, без оглед волята на кредитора е увеличен носеният от него финансов риск. Ответникът твърди, че процесната клауза за неустойка не е неравноправна по смисъла на чл.143, чл.2, т.19 от ЗПК, тък като в договора ясно и точно е посочено какви ще са последиците за потребителя ако не предостави исканото обезщетение.

Сочи се, че размерът на неустойката не следва да се включва в годишния процент на разходите /ГПР/, тъй като в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си. Твърди се, че в договора за кредит са посочени всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на ГПР. Ответникът оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика при посочване на ГПР, като твърди, че в договора няма заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. Счита за неоснователни твърденията на ищеца за недействителност на договора поради неизпълнение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – твърди, че няма изискване за посочване в договора на математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Моли съдът да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявена искова претенция по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД във връзка с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика на Съда на ЕС - Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98, Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano 3

Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори – така –решения по: дело С-240/98- С244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – сключен между Т. ХР. Н., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: град С., ж.к (АДРЕС) и (ФИРМА) ООД ,ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град С., ул. (АДРЕС), представлявано от Н.П.П.

Договор за за паричен заем №522342 / 04.05.2021 година, с който (ФИРМА) ООД е предоставила но Т. ХР. Н. сумата от 600,00 лева.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - сключен между Т. ХР. Н., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: град С., ж.к (АДРЕС) и (ФИРМА) ООД ,ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град С., ул. (АДРЕС), представлявано от Н.П.П.

Договор за за паричен заем №522342 / 04.05.2021 година, с който (ФИРМА) ООД е предоставила но Т. ХР. Н. сумата от 600,00 лева.

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване сключването на процесния договор за кредит.

Ищецът следва да докаже, че процесната клауза за неустойка е нищожна поради проворечие с добрите нрави.

В тежест на ищеца е да докаже, че в договора за потребителски кредит не е посочен по разбираем начин годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Ищецът следва да установи, че годишният процент на разходите е пет пъти по-висок от размера на законната лихва.

В тежест на ищеца е да докаже наличието в процесния договор на неравноправна клауза, която е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на кредитора и кредитополучателя.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.

По доказателствените искания

По искането на ищеца ответникът да предостави процесния договор – следва да се уважи и да се укаже на ответника да предостави сключения с ищеца Договор за паричен заем № 522342.

4

По искането на отвеника за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза – съдът ще се произнесе в първото открито съдебно заседание, като даде възможност и на ищеца да постави въпроси към вещото лице.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА не по-късно от първото по делото съдебно заседание да предостави сключения с ищеца Договор за паричен заем № 522342.