Решение № 392 от 20.07.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Разлог, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20251240100650 по описа за 2025 година

Производството е образувано по ИМ, подадена от М.В.Ч., ЕГН*, с адрес: *, ч/з адв. Д.Г., с/у „С.К.“ООД, ЕИК*, с адрес: *.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1, пр.3, ЗЗД, чл.143 и чл.146 ЗЗП, и чл.22 ЗПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 3`543.00 лв. - неустойка за непредоставяне на обезпечение по Договор за потреб. кредит №*/28.12.2024 г.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил иска, и е предявил насрещни искове при условията на евентуалност главен насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 4`320.00 лв., заявена като част от неизплатената главница по Договор за потреб. кредит №*/28.12.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на насрещната ИМ и евентуален насрещен иск с правно основание чл.23 ЗПК, предявен за случай, че договорът бъде приет за недействителен, за заплащане на същата сума от 4`320.00 лв. - непогасената част от чистата ст-ст на получения кредит, ведно със законната лихва.

Ищецът твърди, че м/у страните е сключен Договор за потреб. кредит №*/28.12.2024 г., по силата на който е получил сумата от 5`000.00 лв.

Поддържа, че кредиторът е включил в договора задължение потребителят в изключително кратък срок да предостави банкова гаранция или поръчители, отговарящи на завишени изисквания. При неизпълнение на това задължение била начислена неустойка от 3`543.00 лв.

Според ищеца неустойката е уговорена за неизпълнение на вторично задължение, размерът й е несъразмерен с предоставения кредит и с възможните вреди за кредитора и фактически представлява допълнително възнаграждение, прикрито под наименованието „неустойка“, за да не бъде включено в годишния процент на разходите.

Ищецът иска признаване на недължимостта на сумата и присъждане на разноските, включително адв. възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 ЗАдв.

Ответникът „С.К.“ООД, оспорва иска.

Поддържа, че неустойката не представлява разход по кредита и правилно не е включена в ГПР, тъй като се дължи само при неизпълнение на самостоятелно договорно задължение за предоставяне на обезпечение.

Твърди, че клаузата е ясна, разбираема и индивидуално уговорена, а ищецът е бил 1 предварително информиран за размера й ч/з Стандартния европейски формуляр и погасителния план. Посочва, че потребителят е разполагал с право на отказ от договора в 14дневен срок, както и с възможност да поиска допълнителен срок или да предложи друго обезпечение.

Ответникът поддържа, че неустойката има обезпечителна и обезщетителна функция, като представлява предварителна оценка на вредите от необезпечеността на кредита.

Позовава се и на обстоятелството, че м/у страните били сключвани множество сходни договори, поради което ищецът бил напълно запознат с условията на кредитния продукт.

Според ответника предявяването на искове след получаване и ползване на кредитите представлява недобросъвестно поведение.

Твърдения по насрещните искове

„С.К.“ООД, твърди, че е предоставило на М.Ч. сумата от 5`000.00 лв., която следвало да бъде погасена на 30 седмични вноски, с първи падеж 06.01.2025 г. и краен падеж 28.07.2025 г.

Твърди, че кредитополучателят е извършил само едно плащане от 680.00 лв. на 31.01.2025 г. и е преустановил изпълнението.

С уведомление от 28.07.2025 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като било посочено общо задължение от 10`212,96 лв., включващо 5`000.00 лв. главница, 877.00 лв. възнаградителна лихва, 2`863.00 лв. договорна неустойка и 1`472,96 лв. такси.

С главния насрещен иск се претендират 4`320.00 лв. от главницата на договорно основание.

При евентуалност, ако договорът бъде приет за недействителен, същата сума се претендира като разлика м/у предоставените 5`000.00 лв. и платените 680.00 лв. по правилото на чл.23 ЗПК.

В срока по чл.131 ГПК, не е подаден писмен отговор на насрещната ИМ.

Липсата на отговор обаче не представлява признание на иска и не освобождава насрещния ищец от доказване на правопораждащите факти. Съдът е длъжен служебно да провери действителността на потребителския договор и наличието на неравноправни клаузи.

Съдът след като обсъди събраните по делото док-ства, становищата на страните и приложимия закон, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото документи и изявленията на страните се установява, че на 28.12.2024 г. м/у „С.К.“ООД, и М.В.Ч. е възникнало правоотношение по предоставяне на потреб. кредит.

Представеният от дружеството текст на Договор за потреб. кредит №* съдържа следните параметри: размер на кредита – 5`000.00 лв.; срок – 30 седмици; фиксиран лихвен процент – 50%; ГПР – 64,18%; договорна лихва – общо 877.00 лв.; обща сума за плащане без неустойката – 5`877.00 лв.; краен падеж – 28.07.2025 г.

В чл.5 от представения договор е предвидено, че потребителят трябва в срок от 3 дни да предостави едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция за срок до 6 месеца след крайния падеж, обезпечаваща сума от 2 пъти общата сума за плащане по кредита; 1 поръчител с осигурителен доход не по-малък от 7 минимални раб. заплати или двама поръчители, всеки с доход не по-малък от 4 минимални раб. заплати, при допълнителни изисквания относно кредитната им история, липса на други задължения към кредитора и представяне на документи от работодател.

Съгласно чл.11 при непредоставяне на изисканото обезпечение в тридневния срок кредитополучателят дължи неустойка от 3`543.00 лв., която се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски.

От погасителния план се установява, че неустойката е предварително разпределена във всички 30 седмични вноски. Първите 4 вноски не съдържат никаква част от главницата, а включват по 48,61 лв. договорна лихва и по 265,39 лв. неустойка. В останалите 26 вноски е включена неустойка от по 95,44 лв. Общата сума за плащане с неустойката е 9`420.00 лв.

От представеното извлечение се установява плащане на общо 680.00 лв. Кредиторът е 2 отнесъл плащането към първите 2 вноски и част от третата, които по състав включват основно неустойка и лихва и не съдържат главница.

Съдът приема за установено и фактическото получаване на сумата от 5`000.00 лв. Това обстоятелство е изрично заявено от самия М.Ч. в първоначалната ИМ. Освен това извършеното плащане от 680.00 лв. представлява поведение по изпълнение на възникналото заемно правоотношение.

Получаването на сумата обаче е различен въпрос от спазването на предвидената от ЗПК, форма за действителност на договора и от валидността на отделните негови клаузи.

От правна страна съдът съобрази следното:

Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потреб. кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като по 1 екземпляр се предоставя на всяка от страните. Неспазването на изискването за форма води до недействителност по чл.22 ЗПК. В практиката на ВКС последователно се приема, че изискванията по чл.10, ал.1 ЗПК, са установени като изисквания за действителност, а при неспазването им се прилага специалната последица на чл.23 ЗПК.

Писмената форма може да бъде изпълнена и ч/з ел. документ. Съгласно чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен ел. документ, съдържащ електронно изявление. Правната сила на обикновен или усъвършенстван ел. подпис е равностойна на саморъчния подпис, когато това е уговорено м/у страните, а квалифицираният ел. подпис има предвидената в Регламент (ЕС) №910/2014 сила.

В настоящото производство обаче не е представен оригинален ел. документ, от който да може да се установи авторството на изявлението на М.Ч..

Представени са разпечатки или експортирани от с-мата на кредитора файлове. В края на договора и на погасителния план са изобразени празни полета за подпис на кредитополучателя, без положен саморъчен или видим ел. подпис.

Не са представени оригиналният ел. файл, съдържащ договора, квалифициран, усъвършенстван или обикновен ел. подпис на потребителя, сертификат или протокол за валидиране на подпис, данни за еднократен код за потвърждение и за въвеждането му от потребителя, системен журнал, ел. времеви печат или друг запис за направено електронно изявление, уговорка м/у страните, с която конкретно средство за електронно потвърждение да е приравнено на саморъчен подпис, както и подписан хартиен екземпляр.

Съдът не изключва принципната възможност договорът да е бил подписан електронно.

Такава възможност обаче не може да бъде приета за осъществен факт единствено въз основа на твърдението на кредитора.

Кредиторът, който основава насрещния си иск на договора и твърди, че потребителят е направил съдържащите се в него изявления, носи доказателствената тежест да установи авторството им и спазването на формата.

Обстоятелството, че документите са подадени по ел. път в съда от адвоката на дружеството, удостоверява извършването на процесуалното действие от адвоката, но не установява, че договорът е бил подписан от М.Ч..

Не води до различен извод и изявлението на процесуалния представител, че експортираните документи съответстват на „разписаните от страните екземпляри“. Заверката на препис от адвокат удостоверява съответствието на преписа с предоставения му документ, но не може да замести липсващия подпис на автора на частното изявление. Ако оригиналът действително е съдържал подпис, представеният препис с празно поле за подпис не възпроизвежда този съществен негов елемент.

Следователно ответното дружество не е доказало спазването на писмената форма за действителност по чл.10, ал.1 ЗПК.

Признанието на ищеца, че е получил заем от 5`000.00 лв., установява фактическото предаване на сумата, но не санира липсата на законово изискуемата форма и не доказва приемането на всяка от предварително формулираните договорни клаузи. По отношение на 3 формата на договора съдът съобрази, че представеният по делото ел. препис не съдържа визуализиран саморъчен или ел. подпис на кредитополучателя. Това обстоятелство обаче само по себе си не обосновава извод, че договорът не е бил подписан. Ищецът не оспорва сключването и подписването на Договор за потреб. кредит №*/28.12.2024 г., а напротив – изрично основава претенцията си на него, признава получаването на сумата от 5`000.00 лв. и оспорва единствено действителността и дължимостта на предвидената в договора неустойка. Не е оспорено и съответствието на представения препис със съдържанието на сключения м/у страните договор.

При това положение липсата на визуализиран подпис в/у представения ел. препис не е достатъчна, за да се приеме, че не е спазена писмената форма по чл.10, ал.1 ЗПК.

Електронното подаване на препис от документа по делото не е равнозначно на твърдение, че първоначалният договор е съществувал без подпис. Доколкото сключването и подписването на договора не са спорни м/у страните, съдът приема тези обстоятелства за установени и не основава недействителността му на нарушение на изискването за писмена форма. Това не препятства служебната проверка за съответствието на неговото съдържание с императивните разпоредби на ЗПК, и ЗЗП, и за нищожността на отделни договорни клаузи.

Независимо от извода за недоказана форма, съдът следва да обсъди и съдържанието на оспорената клауза, тъй като именно от нея произтича отричаното с първоначалния иск вземане.

Съгласно т. 3 от Тълк. решение №1/15.06.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради противоречие с добрите нрави е неустойка, уговорена с цел, излизаща извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката се извършва към момента на сключването на договора, като се съобразяват естеството на обезпеченото задължение, значимостта на неизпълнението, съотношението м/у неустойката и очакваните вреди, наличието на други обезпечения и всички конкретни обстоятелства.