Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 32318 от 08.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 55026/2022
Вид
Определение № 32318
Подписан
08.08.2024
Състав
Мая Йорданова Михайлова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32318 гр. С., 08.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20221110155026 по описа за 2022 година

Производство е по реда на чл. 248 ГПК.

С молба с вх.№115246/08.04.2024 г. от ответника ФИРМА е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение №277/05.01.2024 г., в частта относно разноските, като навежда доводи, че неправилно с решението уважена претенцията на ищеца за присъждане на разноски. Сочи, че от ответното дружество не е даден повод за образуване на производството по настоящето дело, с оглед на извършеното плащане по процесните фактури в хода на производството, като навежда аргументи, че е узнал за издадените фактури, едва след образуване на производството по делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът ФИРМА , е депозирал становище по молбата на ищеца, в което навежда доводи за нейната неоснователност.

По искането за изменение и след изпълнение на съдопроизводствения ред по чл. 248, ал. 2 от ГПК съдът прие за установено следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата на ФИРМА е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С Решение №277/05.01.2024 г., постановено по гр.д. № 55026/2022 г. по описа на СРС, 76 с-в съдът е отхвърлил предявените от ФИРМА, ЕИК ......., със съдебен адрес: гр. С., ул. „О.” №..., ет...., ап..., адв. Т. Т., срещу ФИРМА, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Св. Кл. О. № ..., обективно кумулативно съединени искове с правно основание вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 6 877.44 лв. - главница, представляваща 1 неизплатената продажна цена за доставени на ответника стоки по фактури - № 0000088698 от 26.04.2022 г. за сумата от 3 456.00 лв. с ДДС и по фактура № 0000089102 от 13.05.2022 г. за сумата от 3 421.44 лв. с ДДС, и е осъдил ФИРМА, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Св.

Кл. О. № ..., да заплати на ФИРМА, ЕИК ......., със съдебен адрес: гр. С., ул.

„О.” №..., ет...., ап..., адв. Т. Т., законна лихва върху главницата от 6 877.44 л в . от предявяване на исковата молба – 11.10.2022 г. до заплащане на вземането – 03.11.2022 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 2 941.10 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.

В мотивите на решението си съдът е приел, че при този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за производството в размер на сумата от 2 941.10 лв. (заплатена държавна такса, внесен депозит за вещо лице, заплатено адвокатско възнаграждение и разноски, сторени във връзка с допуснатато обезпечение на бъдещ иск), тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото предвид постъпилото плащане в хода на производството по делото, по аргумент на обратното на чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски. Съдът е счел, че направеното от ответника възражение, че процесните фактури не са му били изпратени надлежно и съответно не е изпадал в забава, поради което не е станал причина за завеждане на делото, е неоснователно, доколкото в отговора на исковата молба ответникът изрично е признал обстоятелството, че посочените в исковата молба стоки са му били доставени от ищеца, а както беше посочено при липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.

Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат промяна на преценката на съда, обективирана в мотивите на съдебното решение за съдебните разноски на ищцовата страна.

Така мотивиран и на основание чл.248 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, съдържащо се в подадената с вх.

№115246/08.04.2024 г. молба от ФИРМА, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Св. Кл. О. № ..., за изменение на постановеното по делото Решение №277/05.01.2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2