Решение № 113 от 28.07.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. В., 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.Й.М. при участието на секретаря Н.И.Н. като разгледа докладваното от В.Й.М. Гражданско дело № 20251300100272 по описа за 2025 година

Производството по настоящето дело е образувано по искова молба ,с която ищцата М. Д. В. е предявила срещу „*** “ ЕАД , ЕИК ********* искове по чл. 439 ГПК за установяване на липса на право на принудително изпълнение поради погасяване по давност на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 9.04.2009 г. по гр.д. № 18120/2009 г. на Районен съд - С. , а именно: 17 969,23 лв. - главница, ведно със законната лихва от 31.03.2009 г. до окончателното изплащане /чийто размер до датата на исковата молба е 29 331,94 лв./, 841,83 лв. - договорна лихва, 6,29 лв. - наказателна лихва и 790,34 лв. - съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от 09.04.2009г„ издаден по гр. дело №18120/2009г. на районен съд С. е осъдена да заплати на *** АД/предишно наименование *** АД/, ЕИК *********, сумата от 17 969.23лв/седемнадесет хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и двадесет и три ст/лв - главница, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2009г. до окончателното изплащане/към настоящият момент от 31.03.2009г до 31.12.2025г сумата е 29342.35 лв и от 01.01.2026г до 24.04.2026г. сумата е 677.71лв. или 346.51 евро/, 841.83лв. - договорна лихва, 6.29лв. наказателна лихва и 790.34лв.- разноски.

Въз основа на издадения изпълнителния лист е образувано изпълнително дело 1

№541/2009г. по описа на ЧСИ-В. Т.. На 22.01.2010г. получила покана за доброволно изпълнение за плащане на сумите, посочени в издаденият изпълнителен лист. От получаване на ПДИ до настоящият момент не е получавала никакви съобщения и книжа по делото. Не са и налагани запори по сметки и вземания и възбрани на недвижими имоти, каквито не притежава, като това изрично е посочено в поканата за доброволно изпълнение.

На 18.01.2016 г. е сключен договор за цесия /прехвърляне на вземания/ между "***" АД /цедент/ и „***" ЕООД /цесионер/, по силата на който „***" АД, в качеството на цедент, прехвърля на „***" ЕООД, в качеството на цесионер, портфейл от вземания. Предмет на посочения договор за цесия е и вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит от 03.09.2008 г., за принудителното събиране на което е издаден процесния изпълнителен лист.

С оглед на настъпилото частно правоприемство между „***" АД и „***" ЕООД, настоящ кредитор по процесното вземане се явява единствено „***" ЕАД/*** ЕООД е преобразуван в *** ЕАД с ново ЕИК/.

От последното изпълнително действие по принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД по изпълнително дело №541/2009г„ извършено на 22.01.2010г. до настоящия момент са изтекли повече от шестнадесет години, поради което на основание чл.110 и чл. 111, б. „б“ и „в“ от ЗЗД, вземанията на *** ЕАД за главница, лихви и разноски - 17 969.23лв/седемнадесет хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и двадесет и три ст/лв - главница, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2009г. до окончателното изплащане/към настоящият момент от 31.03.2009г до 31.12.2025г сумата е 29342.35 лв и от 01.01.2026г до 24.04.2026г. сумата е 677.71лв. или 346.51 евро/, 841.83лв. - договорна лихва, 6.29лв. -наказателна лихва и 790.34лв.-разноски са погасени по давност и поради това не се дължат.

Предвид горното Моли съда на основание чл.439 във вр. с чл.124 от ГПК да постанови, решение с което да признае, че не дължи на *** ЕАД, поради погасяване по давност на суми, за които е издаден изпълнителен лист на 09.04.2009г. по гр.д. № 18120/2009г. на СРС, както следва:

Сумата от 17 969.23лв/седемнадесет хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и двадесет и три ст/лв - главница, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2009г. до окончателното изплащане/към настоящият 2 момент от 31.03.2009г до 31.12.2025г сумата е 29342.35 лв и от 01.01.2026г до 24.04.2026г. сумата е 677.71лв. или 346.51 евро/, 841.83лв. - договорна лихва, 6.29лв. - наказателна лихва и 790.34лв.-разноски.

Постъпил е писмен отговор От: „***" ЕАД, ЕИК: ********* /универсален правоприемник на „***“ ЕООД/, представлявано от Т.И.В., в качеството си на Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт П.Е. Съдебен адрес за връчване на книжа: гр. С. ****, район „*********** Поддържа

Възражение за местна и родова неподсъдност на производството, тъй като предявеният от ищеца иск не е на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439 ГПК.

С този иск ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за банков кредит, нито искане за признаване на недължимост на суми по такъв договор, а оспорва като длъжник материалната законосъобразност на принудителното изпълнение поради обстоятелства, възникнали след издаването на изпълнителното основание /изтекла погасителна давност/. Именно поради тази причина, счита че за подсъдността на иска по чл. 439 ГПК се прилагат общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл. 108 ГПК, а не особената такава по чл. 113 ГПК.

Счита, че исковата претенция е частично недопустима относно установяване недължимостта на законната лихва от 31.03.2009 г. до 31.12.2025 г. в размер на 29 342,35 лева, както и законната лихва от 01.01.2026 г. до 24.04.2026 г. в размер на 677,71 лева, тъй като законната лихва не е посочена в конкретен размер в издадения изпълнителен лист, както договорната лихва и наказателната лихва.

С отговора на искова молба признават основателността на предявения иск за недължимост на сумите по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 18120/2009 г. по опис на P C С. , поради преклудирането на правото на принудително изпълнение.

По отношение на разноските:

Считат, че предвид признанието на иска, както и предвид обстоятелството, че „***“ ЕАД не е дало повод за завеждане на същия, на основание чл. 78, ал. 2 3 от ГПК, направените по делото разноски следва да останат в тежест на ищцовата страна.

В настоящия случай, „***“ ЕАД в качеството на частен правоприемник на вземането, което е съдебно установено с процесния изпълнителен лист, не е дало повод с процесуалното си поведение за завеждане на настоящия иск.

Както и самият ищец посочва, по образуваното изпълнително дело № 541/2009 г. по описа на В. Т. няма действия след 22.01.2010 г., т.е. производството е прекратено ех lege на 22.01.2012 г. на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК. Не се представят доказателства, а и не се твърди да са били предприети каквито и да последващи действия от цесионера, които да накърнят правата на длъжника по изпълнителното дело, било чрез депозиране на последващи молби за действия, било чрез депозирането на молба за образуване на ново изпълнително производство..

В процесния случай липсва направено извънсъдебно волеизявление от длъжника, с което да поиска от кредитора да зачете давността и по този начин да избегне съдебния процес. Преди завеждане на иска, ищцецът не е заявявал, че счита вече, че не дължи въз основа на настъпила в негова полза погасителна давност, на което да е получил негативен отговор, което да бъде основание за завеждане на настоящото дело.

Молят съда да уважи предявения иск като основателен, с оглед изричното му признаване от представляваното дружество, като остави разноските в тежест на ищцовата страна, предвид обстоятелството, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска.

В условията на евентуалност, в случай, че уважи предявения иск, правят възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски с оглед на правната и фактическа сложност на делото.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Предмет на делото са искове по чл. 439 ГПК за установяване на липса на право на принудително изпълнение поради погасяване по давност на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 9.04.2009 г., по заповед за изпълнение на парично задължение № 165/09.04.2009г. по гр.д. № 18120/2009 г. на Районен съд - С. , първо ГО 26 състав, а именно: 17 969,23 4 лв. - главница, ведно със законната лихва от 31.03.2009 г. до окончателното изплащане /чийто размер до датата на исковата молба е 29 331,94 лв./, 841,83 лв. - договорна лихва, 6,29 лв. - наказателна лихва и 790,34 лв. - съдебни разноски.

Исковете са отрицателни установителни и са оценяеми - цената на всеки иск е в размера на съответното вземане /чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК/. Същевременно, част от предявените искове е и този относно законната лихва за периода 31.03.2009 г. - 29.08.2024 г. /датата на подаване на настоящата искова молба/, който според ищеца е с цена 29 331,94 лв. Тази претенция има характер на самостоятелен иск, тъй като лихвата е за периода преди подаване на настоящата искова молба. Само за изтекли лихви след датата на подаване на исковата молба се приема, че не представляват самостоятелен иск /арг. от чл.

214, ал. 2 ГПК/. Следователно, този иск е с цена 29 331,94 лв., което е над 25 000 лв. и обуславя родова подсъдност за този иск на окръжен съд - чл. 104, т. 4 ГПК. Останалите искове са с цена под 25 000 лв., но съобразно чл. 104, т. 6 ГПК също са подсъдни на окръжен съд, предвид съединяването им с иска за лихвите.

Първоначално производството по настоящето дело е образувано по искова молба с вх. № 2605/29.08.2024 г., с която ищцата М. Д. В. е предявила срещу „***“ АД искове по чл. 439 ГПК за установяване на липса на право на принудително изпълнение поради погасяване по давност на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 9.04.2009 г. по гр.д. № 18120/2009 г. на Районен съд - С. , а именно: 17 969,23 лв. - главница, ведно със законната лихва от 31.03.2009 г. до окончателното изплащане /чийто размер до датата на исковата молба е 29 331,94 лв./, 841,83 лв. - договорна лихва, 6,29 лв. наказателна лихва и 790,34 лв. - съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 20097240400541 на ЧСИ В. Т., с рег. № 724, по което на ищцата била връчена на 22.01.2010 г. покана за доброволно изпълнение. След това не били извършвани никакви изпълнителни действия, поради което била изтекла и погасителната давност за всички вземания.

По исковата молба е било първоначално образувано гр.д. № 285/2024 г. на ОС В., по което с определение от 3.09.2024 г. съдът е приел, че цената на всеки от исковете е под 25 000 лв., поради което и на осн. чл. 104, т. 4 ГПК делото е 5 родово подсъдно на РС - В., на който съд е изпратено производството.

Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Впоследствие образуваното гр. д. № 2306/2024 г. на РС - В. е било прекратено с определение от 9.10.2024 г., с което същото е изпратено по подсъдност на РС - К., в чийто район попада настоящият адрес на ищцата в гр. Г.. Прието е, че тъй като за спора е приложима специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, то проверката на тази подсъдност може да се извърши и служебно от съда преди провеждане на процедурата по чл. 131 ГПК. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

В РС - К. по същото производство е образувано гр. д. № 280/2024 г., в което е осъществена процедурата по чл. 131 ГПК.

В подадения отговор на исковата молба от 23.12.2024 г. ответникът „***“ АД е направил възражение за липса на местна подсъдност на сезирания съд, С определение от 14.01.2025 г. РС - К. е уважил възражението за неподсъдност, като е изпратил делото на СРС.

Това определение е било обжалвано от ищцата, но е потвърдено с определение от 10.03.2025 г. по ч. гр. д. № 43/2025 г. на ОС - В..

По подадената частна касационна жалба от ищцата не е било допуснато касационно обжалване с определение № 2547/22.08.2025 г. по ч. т. д. № 1386/2025 г. на ВКС, II т.о. Прието е, че липсва формулиран правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Впоследствие делото е било образувано като гр. д. № 45884/2025 г. на СРС., който е повдигнат спор за подсъдност, с определение от 18.09.2025 г.