Решение № 159 от 23.09.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Свиленград, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20255620200407 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 3/2025 от 13.05.2025 година на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Хасково, с което на „АЛБИВИ“ ЕООД с Е И К 205753801, със седалище и адрес на управление : гр. Свиленград,6500, ул.Княз Борис I №84, представлявано от управителя Шабан Демирев Демирев за нарушение на чл.18 от Закона за храните във вр. с чл.15, параграф 1 от Регламент /ЕО/ №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004година за предоставяне на информация за храните на потребителите на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.1 във вр. с чл.136 от Закона за храните/ЗХ/ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 67 500 лв.

Недоволен от така издаденото НП е останало дружествотожалбоподател,което в предвидения за това срок обжалва същото с доводи за допуснати процесуални нарушения,както на материалния закон,така и за допуснати процесуални нарушения ,без да излага конкретни съображения в тази насока . В жалбата се оспорва извършеното нарушение по визирания в него текст.

По изложените доводи моли съда да отмени обжалваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебната фаза, дружеството- жалбоподател редовно призовано , не изпраща представител. За него се явява адвокат Д.С., който пледира за отмяна на обжалвания акт, като излага подробни съображения в тази насока в 1 представеното в съдебно заседание писмено становище.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – Директорът на ОБДХ - Хасково, редовно призовани, изпращат представител юр.Петя Милчева, която оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение по подробно изложени доводи в представените в съдебно заседание писмени бележки. В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.

Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Във връзка с извършване на проверка на 19.12.2024г. от св.С. М. А. и св.Р. И. С., и двете служители при АНО/инспектори в отдел Контрол на храните/,същите извършили проверка на обект-Магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Свиленград, ул.Княз Борис I №84, стопанисван от дружеството-жалбоподател.

При извършване на проверката в обекта в присъствието на А.А.Д./продавач консултант/,инспекторите констатирали,че дружеството жалбоподател в качеството му на бизнес оператор с храни, предлага в стопанисвания от него обект-в търговската зала на обекта,по стелажи,с посочени цени на брой наличието на храни от неживотински и животински произход,както следва : ядки,бисквити,баклава,локум,кори за баница, кексове, вафли и други дребни сладки,зеленчукови и плодови консерви,макаронени изделия и др. без задължителната информация за храната,поставена на етикета,да е предоставена до крайният потребител на български език ,а в хладилната витрина при температура +3 градуса по целзия ,проверяващите констатирали,че се съхраняват с цел продажба на храни от животински произход/ млечни продукти/-кашкавал и сирене във вакумни опаковки . При проверката било констатирано,че всички описани храни били с етикет на турски език,без надлежен превод на български език,поради което проверяващите приели ,че дружеството извършило нарушение на чл.15,пар.1 от Регламент №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г.за предоставяне на информация за храните на потребителите вр с чл.18 от ЗХ , доколкото предлага в обекта храни от неживотински и животински характер,без задължителната информация за храната, поставена на етикета,която да е предоставена до крайният потребител на български език.

За така констатираното бил съставен Констативен протокол №26-000153 от 19.12.2024г. от двамата проверяващи,като едновременно с него е връчена покана за явяване на 07.01.2025г. от 10,30ч. в сградата на АНО в Хасково, за съставяне и връчване на АУАН на управителя на дружеството.

В следствие на извършената проверка и констатираното с Констативен протокол от 19.12.2024г и връчената покана , на 07.01.2025година, свидетелят 2

С. М. А., в отсъствието на управителя на дружеството-жалбоподател , съставил АУАН № 3-2025 от същата дата , в присъствието на свидетеля Р. И.

С..

В Акта са отразени констатациите от проверката,резултатите от нея и правната квалификация на допуснатото нарушение по чл.15,пар.1 от Регламент №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от

25.10.2011г.за предоставяне на информация за храните на потребителите вр с чл.18 от ЗХ , като същият е подписан от актосъставителя, свидетелят, както и от свидетел по констатиране на неявяването на управителя на дружеството/др. Росица Игнатова/ ,като екземпляр от акта е връчен на управителя на дружеството на 16.01.2025г. чрез служител към общ.администрация Свиленград.

В законоустановения седмодневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН н е е постъпило Възражение по Акта.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка и преценявайки събраните доказателства, Директорът на ОДБХ – Хасково е издал процесното НП.

В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл.15,пар.1 от Регламент №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г.за предоставяне на информация за храните на потребителите вр с чл.18 от ЗХ , видно от диспозитива на обжалвания акт.

Обжалваното НП е редовно връчено на адреса на жалбоподателя на 14.05.2025 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП с отбелязване и имената на получателя й, а именно че е получено от М.Колева служител в дружеството-жалбоподател.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл.15,пар.1 от Регламент №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г.за предоставяне на информация за храните на потребителите вр с чл.18 от ЗХ .

За това нарушение на основание чл.131,ал.2 вр с ал.1,т.1от Закона за храните/ЗХ/ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 67 500 лв., доколкото срещу дружеството имало издадени 3бр. влезли в сила НП,а настоящото се явявало четвърто по ред.

Към АНПр са приложени НП №90/2022г.влязло в сила на 08.02.2023г., НП №103/2022 ,,като същото е влязло в сила на 24.02.2023г , и НП №129/2023г., влязло в сила на 03.04.2024г.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от Съда, кореспондира изцяло с изложената в Акта и възприетата от АНО в НП.

Същата, Съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения 3 материал, събран в хода на настоящото производство.

Както писмените, така и гласните доказателства в лицето на свидетелите С. М. А. и Р. И. С. са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха за достоверни. Съдът изгради вътрешното си убеждения въз основа на показания на свидетелите д С. М. А. и Р. И. С., разпитани по делото. Дава им вяра, тъй като са непредубедени, вътрешно непротиворечиви, логични, последователни и кореспондиращи на другите, събрани по делото доказателства. Не се установява свидетелите С. М. А. и Р. И. С. да имат личностно отношение към представителя на дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за тяхната критика не се намериха, а единствено поради служебното им качество – инспектори по официалния контрол , т.е. служители на ОДБХ, в този смисъл и тяхната служебна зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените и гласните такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, посочените свидетелски показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на двамата посочени свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.

Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН /доколкото НП е връчена на 14.05.2025г. лично на служител на дружеството,а жалбата е изпратена по пощата на 23.05.2025г./,като липсва плащане на процент от наложената ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ,съгласно посоченото в придружителното писмо до съда.

Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна като Съдът привежда следните аргументи:

Настоящата съдебна инстанция приема, че в хода на производството по налагане на административното наказание е допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в нарушаване от страна на 4 актосъставителя на правилото на чл. 42, ал. 1,т.3 от ЗАНН, изискващо при съставяне на акт за нарушение, да се посочи датата на извършване на нарушението.

Доколкото АУАН има обвинителна функция и отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива административнонаказателното производство, в които и нарушителят следва да организира защитата си, то е необходимо АУАН и НП да са в единство по между си както по отношение на обстоятелствата отразени в тях така и по отношение на правната квалификация касаеща повдигнатото обвинение, което се счита за предявено още със съставянето на АУАН. Изготвяйки АУАН в чиято обстоятелствена се твърди едно административно нарушение, без да е отразена дата на извършване на нарушението, респективно в НП се твърди нарушение с конкретно посочена дата на извършването, наказващият орган на практика е предявил на дружеството жалбоподател ново обвинение различно от повдигнатото с АУАН и го е санкционирал за деяние, фактическо различно от описаното в съставения АУАН, с което съществено е ограничил правото на защита на наказаното лице.

Правоприлагането по принцип и административнонаказателното такова, в частност не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Липсата на правилно отразяване на датата на извършване на нарушението в НП, и в АУАН/ липсата му/ , като основен реквизит от посочените документи, представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена императивна правна норма.

Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват да бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение и в АУАН, и в НП, като се посочи датата на нарушението. Липсата на датата на нарушението или погрешното й определяне е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице и съответно препятства съда в извършването на контролните му правомощия.

Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит и на АУАН, и на наказателното постановление, като тази неяснота не само ограничава правото на защита на лицето, посочено като нарушител, но и възпрепятства преценката на проверяващата инстанция относно това дали са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН за издаване на АУАН и НП. Недопустимо се явява извеждането на датата въз основа на анализ на доказателствата в противоречие с изрично определената дата на нарушението в АУАН и/или в НП. С оглед на това, погрешното попълване на този реквизит в съдържанието на АУАН и на НП/или липсата му/, както в правната теория, така и в съдебната практика, се приема за съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на формалните, доколкото винаги води до неяснота относно обвинителната теза.