Определение № 205 от 31.05.2023, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 121/2023
- Вид
- Определение № 205
- Подписан
- 31.05.2023
- В сила
- 14.07.2023
- Състав
- Пламен Александров Александров, Кирил Митков Димов, Невена Калинова Калинова
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.34 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 205 гр. К., 29.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен Ал. Александров
Членове:
Кирил М. Димов
Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20235100500121 по описа за 2023 година
Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.
С определение № 130/30.03.2023 г. по гр.д. № 524/2022 г. по описа на РС –М., е оставена без уважение подадената молба от Р. М. К. от с.Г.К., общ.К., обл.К., ул.“П.“ № *, с ЕГН **********, чрез адв.Р.Х. , против И. А. К. от гр.К., бул. “Б.“ № *, вх. „А“, ЕТ.*, АП.*, с ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото в размер на 2000.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, като недопустима и неоснователна.
Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател Р. М. К., който го обжалва чрез своя процесуален представител адв. Р.Х., като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че с отговора на исковата молба било направено искане за присъждане на деловодни разноски r адвокатско възнаграждение. Такова искане било направено и в съдебно заседание. Сочи се също, че липсата на представен списък по чл.80 от ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не било основание да се откаже допълване на решенето в частта за разноските.
Първоинстанционният съд не се произнесъл по искането за разноски, като искането не се отнасяло до присъдени вече разноски. Моли съда да отмени обжалваното определение на РС - М. и oа постанови ново такова, с което да 1 присъди направените по делото разноски.
Ответникът по частната жалба И. А. К. е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК, с който оспорва жалбата. В отговора се сочи, че в съдебното заседание, когато делото е било прекратено поради оттегляне на иска, жалбодателят не е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, нито е представи. списък на разноските по чл.80 от ГПК. Сочи се също, че от представения договор за правна защита и съдействие не можело да се установи, чe договорената сума от 2000 лв. е платена. Моли съда да потвърди обжалваното определение.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:
Частната жалба е допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. По същество разгледана частната жалба е основателна.
Гр.д. № 524/2022 г. по описа на РС - М. е било образувано по предявен иск с правно основание чл.34 от ЗС за делба на недвижими имоти, находящи се в с.Чакаларово, общ.К..
С отговора на исковата молба ответникът Р. М. К., представляван от адв. Р.Х.q е оспорил иска по отношение на част от недвижимите имоти и е направил искане за присъждане на деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, като е представил договор за правна защита и съдействие.
С определение № 379/16.11.2022 г. по гр.д. № 524/2022 г. по описа на РС - М. са били допуснати доказателства и делото е било насрочено в открито съдебно заседание на 20.12.2022 г. На тази дата страните са се явили лично, като ищецът е поддържал исковата молба, а ответникът отговора на исковата молба. Делото е било отложено за 24.12.2022 г. като е дадена възможност на страните да постигнат спогодба.
На 24.12.2022 г. е било проведено открито съдебно заседание, на което е четен доклад по чл.146 от ГПК и дадена възможност на ищеца да представи доказателства за собственост на недвижимите имоти, а делото е било отложено за 21.02.2023 г.
В съдебно заседание на 21.02.2023 г. ищецът И. А. К. е оттеглил предявения иск със съгласието на ответника Р. М. К. и неговия процесуален представител – адв. Р.Х., като съдът е прекратил производството по делото на основание чл.232 от ГПК.
2
При така установените данни по делото, въззивната инстанция намира, че неправилно първоинстанционният съд не присъдил разноски на ответника за адвокатско възнаграждение.
На първо място с отговора на исковата молба ответникът Р. М. К., представляван от адв. Р.Х., е направил валидно и своевременно искане за присъждане на деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, като е представил договор за правна защита и съдействие. По това искане съдът е бил длъжен да се произнесе съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК, без да е необходимо ответникът да преповтаря това искане в съдебно заседание, когато производството по делото е било прекратено.
На следващо място, липсата на представен списък по чл.80 от ГПК не освобождава съда от задължението да се произнесе по направено искане за присъждане на разноски. Също така непредставянето на списък на разноските по чл.80 от ГПК не води до недопустимост на молбата за допълване на съдебния акт в частта за разноските, в хипотеза, при която съдът въобще не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски.
И накрая, в договора за правна защита и съдействие съвсем ясно е посочено, че договореното възнаграждение в размер на 2000 лв. е платено изцяло в брой.
Ето защо, в настоящия случай са били налице всички предпоставки за присъждане на разноски в полза на ответника на основание чл.78, ал.4 от ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, като в полза на жалбодателя се присъдят разноски в размер на 2000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Водим от изложеното и на основание чл.248, ал.3, от ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 130/30.03.2023 г. по гр.д. № 524/2022 г. РС – М., вместо което постановява:
ОСЪЖДА И. А. К. от гр.К., бул.“Б.“ № *, вх. „А“, ЕТ.*, АП.*, с ЕГН **********, да заплати на от Р. М. К. от с.Г.К., общ.К., обл.К., ул. “П.“ № *, с 3
ЕГН **********, сумата в размер на 2000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4