Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 157 от 16.07.2026, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 218/2026
Вид
Решение № 157
Подписан
16.07.2026
В сила
25.08.2026
Състав
Полина Пенкова, Галина Косева, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Габрово, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря МилкА. Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20264200500218 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника Г. И. М. срещу постановеното решение по гр.д. №896/2025г. на РС-Севлиево в осъдителната му част , с която искът за неимуществени вреди е уважен в размер над 2400 евро до размер на 4600 евро.

В жалбата се излагат дводи, че определеният от първоинстанционния съд размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е завишен, като надвишава двукратно и повече обичайния размер за репариране на такива вреди. Съгласно заключението на вещото лице възстановителният период е 10-14 дни, а съдът е приел ,че е 30 дни, като обезщетяването е и за период , през който не е търпял болки и страдания и физически е бил напълно възстановен. Съдът се е позовал и на чисто морални възприятия, позовавайки се на обстоятелството, че при определяне на обезщетението взема предвид и това, че ищецът е бил в качеството си на длъжностно лице при нА.сяне на увреждането и че е извършено при изключителна дързост спрямо длъжностно лице , като това не попада в критериите за определяне на обезщетението. Игнорирани са твърденията на св.М.а и не са обсъдени доводите на ответника за намаляване на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. В решението са посочени увреждания с характер на четири леки телесно повреди и твърдения за пета – мозъчно сътресение, което не е установено категорично, а само по твърдения на пострадалия. Жалбоподателят счита, че за четери установени увреждания обезщетението следва да бъде в порядъка на 2000 – 2400 евро.

Претендира се първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 2400 евро, ведно със 1 законните последици.

От насрещната стрА. е депозиран писмен отговор , в който въззивната жалба на ответника е оспорена като неоснователна.

Въззивният съд ,като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от А. Й. срещу Г. М. кумулативно съединени искове за присъждане на обезщетение от деликт, осъществен на 17.08.2023г. , за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000лв. и за претърпени имуществени вреди в размер на 121,60лв.

Първоинстанционният съд е уважил частично искът за неимуществени вреди, като е осъдил ответника Г. И. М., на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на ищеца А.

Х. Й., сумата от 4600 евро за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление, за което ответникът е признат за виновен с влязло в сила определение № 39, инкорпорирано в протокол от 16.07.2024 г., с което е одобрено споразумение по НОХД № 255/2024 г. по описа на Районен съд – Севлиево, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил предявения иск за сумата над 4600 евро до пълния предявен размер от 5112,92 евро /10 000 лева/, като неоснователен. Съдът е уважил изцяло предявения иск за имуществени вреди като е осъдил ответника Г. И. М. да заплати на ищеца А. Х. Й. сумата от 62,17 евро /121,60 лева/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалвА.та осъдителна част .

Предмет на въззивно обжалване е размерът на присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, като ответникът претендира ,че справедливият размер е от 2400 евро.

Не се спори осъществяването на фактическият състав на чл.45 ЗЗД, като от доказателствата по делото се установява ,че със сключеното споразумение по нохд.

№255/2024г. по описа на РС-Севлиево ответникът Г. И. М. е бил признат за виновен в това, че при форма на вината пряк умисъл, на 17.08.2023 г. в с. Стоките, общ. Севлиево, чрез нА.сяне на удари с юмрук в областта на лицето, причинил на ищеца А. Х. Й., в качеството му на длъжностно лице „** при **, лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК контузия на дясната ушна мида с кръвонасядане и болезненост в горната половина, кръвонасядане и оток на долния клепач на лявото око и на лявата скула, оток и кръвонасядане на горната устна вдясно, с разкъсно-контузна рА. от вътрешната й стрА., болезнен оток зад лявата ушна мида, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено при и по повод изпълнение на службата на Й. във връзка с извършване проверка на товарен автомобил марка „**”, с peг. № **, натоварен с дървен материал, както и за ВИНОВЕН в това, че противозаконно пречил на 2 орган на властта - на А. Х. Й. - назначен на длъжност „**”, да изпълни задълженията си - да извърши проверка на товарен автомобил марка „**”, с рег.№ ** натоварен с дървен материал, с цел констатиране и документиране на евентуално допуснати административни нарушения по „Закона за горите”, като наредил на шофьора Р.Б. да напусне с автомобила мястото на проверката.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на допуснатата по делото СМЕ се установява, че получените от ищеца увреждания от нанесения му побой на 17.08.2023г. са в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, каквито могат да бъдат удари с юмруци в областта на устата, лявата очница и скула, дясното ухо и зад лявото ухо, получени по начина и обстоятелствата, описани от пострадалия. Получените увреждания се изразяват в контузия на дясната ушна мида с кръвонасядане и болезненост в горната половина; кръвонасядане и оток на долния клепач на лявото око и на лявата скула; оток и кръвонасядане на горната устна вдясно, с разкъсно-контузна рА. от вътрешната й стрА.; болезнен оток зад лявата ушна мида; клинични данни за мозъчно сътресение. Имал е субективни оплаквания от главоболие, гадене и повръщане, моментен световъртеж, безсъние, болки в ушите. Установените увреждания отговарят да са причинени при нанесения му побой, съгласно събраните данни. Прилагано е болнично медикаментозно лечение, както и медикаментозно лечение и режим, след изписването от болница. Не е провеждано оперативно/хирургично лечение. Получените увреждания са довели до временно разстройство на здравето , неопасно за живота. Възстановителният период е около 10-14 дни за външните увреждания и около 3-4 седмици по отношение на мозъчното сътресение. Пострадалият се е възстановил физически от уврежданията.

В с.з. вещото лице е заявило ,че мозъчното сътресение е установено с консултации със специалисти , хирург и невролог. Установени са неврологични симптоми. В текущата клинична практика не се прилагат други изследвания Изследването с ЕКГ не е потвърдително изследване за мозъчно сътресение , тъй като показва неспецифични промени Освен оплакванията на ищеца, има и установени нарушения в координацията от преглед при д-р Н. ,още на 18, както и „нистагъм“, което е очен симптом, който отразява специфични потрепвания на очната ябълка в определена посока при засягане на централната нервна система, най – често травматично.

Констатациите на вещото лице опровергават твърденията на жалбоподателя, че мозъчното сътресение не е доказано като увреждане, а това са само твърдения на ищеца за такова състояние. Както от приетата СМЕ, така и от представената по делото медицинска документация /л.11, л.12, л.71/ се установява , че има установена неврологична симптоматика, които потвърждават получаването на това увреждане при ищеца. Становището на вещото лице д-р К., че мозъчното сътресение е установено, се подкрепя не само от писмените, но и от гласните доказателства . Проявата на симптоматика - оплаквания от главоболие, гадене, повръщане, каквито ищецът е имал след нанесения му побой същия ден , се установява от св.Т. и К. като техни лични възприятия ,/каквито данни са отразени и в амб. лист на л.11, епикриза на л.12, на л.71/.

3

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя ,че съгласно СМЕ срокът за възстановяване е бил 10 -14 дни. В заключението на СМЕ изрично е посочено, че този възстановителен период е за външните увреждания, а за мозъчното сътресение периода на възстановяване е около 3-4 седмици. Това се потвърждава и от представения болничен лист /л.14/, в който е отразено ,че проведеното от ищеца лечение, с диагноза „мозъчно сътресение „ е било с 3 дневен болничен престой и 30 дни домашен-амбулаторен,,както и от заявеното от св.К..

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че от гласните доказателства, чрез показанията на св.М.а се установява съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Ценени при условията на чл.172 ГПК / свидетелката е съпруга на ответника/ твърденията й за тенденциозно отношение на ищеца и негово провокиращо поведение на процесната дата, при извършване на проверката, не се подкрепят от остА.лите доказателства. От показанията на св. Т. и К. не се установява наличе на мотив и проява на такова поведение от ищеца на процесната дата. Налице е и разминаване в изложеното от ответника в писмения отговор относно започването и протичането на конфликта между него и ищеца и описА.та за това фактология от св.М.а. В отговора на ответника не се твърди към нея да са били отправяни от ищеца закани или обиди, което да е стА.ло причина ответникът да агресира, нито че ищецът е хвърлял нещо по него. С оглед изложеното съдът не кредитира показанията на св.М.а за поведението, което твърди ,че ищецът е имал към нея и съпругът й на процесната дата при извършване на проверката и че това е стА.ло причина ответникът да му нанесе удари.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че начинът на извършване на деликта е ирелевантен за определяне размера на дължимото обезщетение от претърпените от деликта вреди от пострадалия. Съгласно съдебната практика това обстоятелство следва да се съобрази при определяне реално претърпените вреди в съответствие с изискването на чл.52 ЗЗД.

От доказателствата по делото се установява ,че в резултат на нанесени от ответника удари на 17.08.2023 г. , ищецът е получил увреждания в областта на главата :контузия на дясната ушна мида с кръвонасядане и болезненост в горната половина; кръвонасядане и оток на долния клепач на лявото око и на лявата скула; оток и кръвонасядане на горната устна вдясно, с разкъсно-контузна рА. от вътрешната й стрА.; болезнен оток зад лявата ушна мида; клинични данни за мозъчно сътресение, които са довели до разстройство на здравето, неопасно за живота, като целият възстановителен период е протекъл в рамките на месец, без усложнения. Лечението е било медикаментозно.

Уврежданията са причинени при и по повод изпълнение на служебните задължения от ищеца, при извършване на проверка, чрез нА.сяне на удари с юмрук в различни области на главата – в областта на устата, лявото око, двете уши, от което са получени видими отоци и кръвонасядания. Причинено е и мозъчно сътресение, съпроводено с главоболие, гадене, повръщане, което се е отразило на работоспособността на ищеца / на 31 г./ ,като е бил в болнични 33 дни. Вида на уврежданията и начинът им на получаване са причинили на ищеца 4 както болки в периода на възстановяване, така и негативни емоционални изживявания. През възстановителния период ,през първите две седмици, уврежданията в областта на лицето са били видими, което е създало на ищеца неудобства и притеснения, поради което не се е прибрал при близките си първите две седмици /св.К./. Случилото се е довело до промяна в поведението на ищеца ,който след инцидента започнал да отбягва своите колеги , не искал да се събира с тях , в първите две седмици странял от всички, продължил да страни и след като се върнал от болнични. Предвид тези обстоятелства и обществено-икономическите условия към извършване на деликта през 2023 г., определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 4600 евро за претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт , извършен от ответника, не е завишено и не противоречи на чл.52 ЗЗД. С оглед на това в обжалвА.та осъдителна част, с която на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер над 2400 евро до размер на 4600евро, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.Ищецът е претендирал разноски за настоящото производство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 евро с ДДС / 375 евро без ДДС/, за което са представени доказателства. От жалбоподателя е направено възражение за прекомерност. Същото е неоснователно. Защитаваният във въззивното производство материален интерес, осъщественият от пълномощника на ищеца обем на процесуално представителство с представяне на мотивиран писмен отговор с изложени конкретни доводи по възраженията на жалбоподателя, и представяне на писмено становище за насроченото с.з. пред въззивната инстанция, не обосновават че за осъщественото като вид и обем процесуално представителство на ищеца пред въззивната инстанция следва да се определи по-нисък размер от претендираното адвокатско възнаграждение от 450 евро с ДДС /375 евро без ДДС/. С оглед на това и на основание чл.78 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 450 евро заплатено адвокатско възнаграждение.