Решение № 3077 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3077 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110146255 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. К. В. срещу „**********“ АД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск за сумата от 1 173.50 лв. – обезщетение за закъснял полет № ******* от 18.01.2025 г. по направление София – ********** и изпусната връзка, поради което ищецът е достигнал с голямо закъснение в крайната дестинация – *********, ведно със законната лихва за периода от 27.04.2025 г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24490/2025 г. по описа на СРС, 85 състав.

Претендират се разноските за заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че е закупил самолетен билет по направление София – ********** – ********* – ********* за 18.01.2025 г., като полет № ******* от София до ********** е част от превоза на пътника до крайната дестинация – *********. Излага, че първият полет е реализиран със закъснение, поради което пристигнал на летище ********** с около 3 часа закъснение, респ. пристигнал е в крайната дестинация с около 10 часа закъснение. С оглед разстоянието от летище София до летище ********* счита, че му се дължи обезщетение в размер на 1 173.50 лв., която сума представлява левовата равностойност на 600 евро. Твърди, че е подал искане за обезщетение за закъснял полет пред въздушния превозвач, но не получил плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в който оспорва предявения иск при твърдения, че претендираното обезщетение вече е платено. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, 1 приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за установяване дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24490/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Искът е допустим като предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл.

410 ГПК.

Искът е с правно основание чл. 7, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91. Неговата основателност се обуславя от наличието на следните предпоставки: потвърдена резервация на ищеца за свързани полети по направление София – ********** – ********* – ********* на 18.01.2025 г., първият от които е полет № ******* от София до **********; пристигане на ищеца в крайния пункт на пристигане 3 или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание; размера на дължимото обезщетение, вкл. че разстоянието между летище София и летище ********* е над 3 500 км.

В случая с приетия за окончателен без възражения на страните доклад, обективиран в Определение № 50858/12.12.2025 г., са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: че ищецът има потвърдена резервация за свързани полети по направление София – ********** – ********* – ********* на 18.01.2025 г., първият от които е полет № ******* от София до **********; че ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане на първия полет; че полет № ******* от София до ********** е изпълнен със закъснение; че ищецът е пристигнал в крайния пункт на пристигане 3 или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание; че разстоянието между летище София и летище ********* е над 3 500 км.; че на 15.10.2025 г. ответникът е платил на ищеца обезщетение за закъснелия полет в размер на 1 173.50 лв. При това положение съдът намира за установено възникването на вземане на ищеца срещу ответника в претендирания размер и на претендираното основание, както и неговото погасяване чрез плащане в хода на процеса.

Извършеното в хода на процеса плащане следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което искът следва да бъде отхвърлен, като произнасянето на съда следва да бъде в евро, защото на основание чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България вр. Решение /ЕС/ 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България, считано от 01.01.2026 г., е евро.

Единствено следва да бъде уважена претенцията на ищеца за законна лихва за периода от 27.04.2025 г. до 15.10.2025 г. /датата на плащането/, чийто размер съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че 2 възлиза на 35.29 евро.

По разноските:

Съобразявайки обстоятелството, че плащането на главницата е извършено в хода на исковото производство, съдът намира, че ответникът е станал повод за завеждане на делото и отговорността за разноските следва да се разпредели по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, респ. той следва да понесе отговорността за сторените от ищеца разноски за заповедното и за исковото производства. За заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 421.25 лв. /21.25 лв. – държавна такса, и 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, а за исковото производство – разноски в общ размер на 425 лв. /25 лв. – държавна такса, и 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/.

Възражението на ответника, че ищецът не е доказал да е заплатил адвокатските възнаграждения, е неоснователно, тъй като приложените по заповедното и по исковото производства договори за правна защита и съдействие отразяват плащането на съответния адвокатски хонорар в брой, респ. имат характера на разписка за съответната платена сума.

По възраженията на ответника за прекомерност на заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения за заповедното и за исковото производства съдът намира следното:

Възраженията с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК са направени с отговора на исковата молба и са своевременни. Възражението на ищеца, че възражението на ответника срещу размера на заплатения адвокатски хонорар за заповедното производство е преклудирано, щом не е направено още в заповедното производство, е неоснователно. Така е, защото съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съобразявайки мотивите към т. 12 от посоченото тълкувателно решение, настоящият съдебен състав счита, че при това произнасяне съдът може да измени присъдените със заповедта разноски. Следователно възражение срещу тях, заявено преди края на устните състезания в исковото производство, както е в случая, е своевременно направено.

При прилагане на задължителното за всички съдилища тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, направено в Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, съдът е длъжен да откаже да приложи националната уредба, установена в Наредба № 1/09.01.2004 г., която е издадена от съсловна организация на адвокатите, а именно Висшия адвокатски съвет, и с която се установяват минимални размери на адвокатските възнаграждения, като противоречаща на правото на ЕС. Съдът е длъжен да откаже да приложи и всяка една норма от действащото право на Република България в частта, с която в нея се препраща към установените с тази наредба минимални размери на адвокатските възнаграждения, защото тази правна норма също противоречи в тази си част на правото на ЕС. Точно такава е и нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която в частта, в която е предвидено, че при направено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение те не могат да 3 бъдат намалени под минималните размери на възнагражденията, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г., противоречи на правото на ЕС и не следва да се прилага от съда при произнасяне по направено възражение за прекомерност. Посочените в тази наредба размери на адвокатските възнаграждения могат да служат на съда единствено като ориентир при произнасянето по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, но не са обвързващи за него, като при извършване на преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от страната, в полза на която е решено делото, съдът следва да съобрази правната и фактическа сложност на делото с оглед и на вида на спора, на интереса на делото, на вида и количеството на извършената от адвоката работа /в този смисъл – Определение № 1036/01.04.2025 г. по к. ч. т. д. № 296/2025 г. на ВКС, ІІ ТО/.

В случая съдът намира, че предвид характер на заповедното производство, което по дефиниция не се отличава с никаква фактическа и правна сложност, и с оглед обема на извършената от адвоката работа, свеждащ се до подаване на заявление по образец, съответното адвокатско възнаграждение за това производство, което ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца, възлиза на сумата от 200 лв.

Съобразявайки в случая това, че предмет на исковото производство е само един иск, който е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и по който е налице обилна съдебна практика, че неговата цена е ниска, че по делото са събрани малко по обем писмени доказателства, че е извършено в хода на процеса плащане на главницата от ответника и че е проведено само едно открито заседание, съдът намира, че исковото производство не се отличава с никаква фактическа или правна сложност. Същевременно положените от адвоката усилия по него се изчерпват с подаване на искова молба, на становище по отговора на исковата молба и на молба преди единственото открито заседание, в което дори не се е явил. При тези факти съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за исковото производство съответства напълно на делото и не следва да бъде редуцирано по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Следователно на ищеца се дължат разноски за заповедното производство в общ размер на 221.25 лв., с еврова равностойност 113.12 евро, а за исковото производство – разноски в общ размер на 425 лв., с еврова равностойност 217.30 евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че „**********“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.

**************, дължи на М. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, сумата от 35.29 евро – законна лихва за периода от 27.04.2025 г. до 15.10.2025 г. върху платената главница в размер на 600 евро /с левова равностойност 1 173.50 лв./, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 24490/2025 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от М. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

************, срещу „**********“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. **************, установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „в“ от 4

Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за сумата от 600 евро /с левова равностойност 1 173.50 лв./ – обезщетение за закъснял полет № ******* от 18.01.2025 г. по направление София – ********** и изпусната връзка, поради което ищецът е достигнал с голямо закъснение в крайната дестинация – *********, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.