Определение № 158 от 29.08.2022, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 161/2022
- Вид
- Определение № 158
- Подписан
- 29.08.2022
- В сила
- 29.08.2022
- Състав
- Петя Иванова Петрова Дакова, Христина Захариева Марева, Даниел Нанев Марков
Цитирани разпоредби
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 199 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 158 гр. Бургас, 29.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Петя Ив. Петрова Дакова
Членове:
Христина З. Марева
Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20222000600161 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК. Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - гр.Ямбол против определение №173/14.07.2022 год. по ЧНД №172/2022г. на ОС-гр.Ямбол, с което е отменено постановление на ОП-гр.Ямбол от 20.05.2022 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП №28/2020 г. по описа на РУ на МВР - Елхово, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр.342, ал.1 от НК.
В протеста се съдържа оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на определението, постановено от ОС-Ямбол. Оспорват се съображенията на съда, на основата на които е прието, че разследването по делото не е проведено съобразно изискванията за всестранност, обективност и пълнота, налагащо извършването на допълнителни следствени действия.
Изтъква се, че изготвените в хода на разследването заключения по назначените автотехнически експертизи са пълни и обосновани, като същите дават отговор на всички въпроси, които съдът е счел, че не са изяснени по делото. В този смисъл и се поддържа, че ангажирането на нова автотехническа експертиза съобразно указаното от съда, не би довело до промяна нито на фактите, нито на правните изводи по казуса. Разрешаването от изготвените АТЕ /първоначална и повторна/ по еднозначен начин на въпросите от техническо естество, касаещи разследваното ПТП според прокурора стои в потвърждение на извода, че релевантните по делото факти 1 са установени правилно, съответно и изградените на тяхна основа правни изводи се явяват несъмнени такива. Моли се атакуваното определение на ОСЯмбол да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което постановлението на ОП-Ямбол за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за основателност на подадения протест, в каквато насока са изложени конкретни аргументи.
Изтъква се, че проведеното по делото разследване е довело до изясняване на обективната истина, като дадените от съда указания за проверка на възприетите от двете автотехнически експертизи становища посредством назначаване на следваща повторна тройна АТЕ, са без основание. Поддържа се, че възприетите от прокурора в прекратителното му постановление изводи по фактите и правото са напълно обосновани, поради което и актът на първата инстанция следва да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен.
Бургаският апелативен съд, проверявайки обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение във връзка с изложените в протеста доводи, намира следното:
Протестът е частично основателен.
Изводите на първата инстанция за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания пред нея акт на прокурора за прекратяване на наказателното производство са направени във връзка с констатация, че същият е постановен при непълнота на доказателствата.
Съдът е отчел, че прекратителното постановление се явява второ по ред, след като с определение № 194/02.11.2021г. по ЧНД № 242/21г. по описа на ОСЯмбол веднъж вече е било отменяно по-рано постановено такова със същите съображения, при което с проследяване на допълнително извършените по указания на съда действия по разследването, е достигнал до заключение, че те са само формално изпълнени. Извеждайки на основата на данните по делото пропуски в експертния анализ на обстановката на ПТП, съдът е направил извод, че значимите за правилното разрешаване на казуса фактически обстоятелства не са изяснени и понастоящем. Поради това и с оглед отстраняване на непълноти в разследването, е отменил акта на прокурора, 2 като е указал назначаването на поредна повторна тройна автотехническа експертиза, която да даде отговор както на въпросите, поставени на първоначалната такава, също и на формулираните в първото отменително определение на ОС-Ямбол и сега постановеното във връзка жалбата на пострадалите лица.
Въззивният съд се дистанцира от становището на първостепенния такъв, че разследването по делото не е проведено при необходимата обективност, всестранност и пълнота, и че в хода на същото не са изпълнени дадените от предходния съдебен състав указания за ангажиране на експертно становище по конкретни въпроси от значение за изясняване на механизма на процесното ПТП. Данните по делото установяват, че след първата отмяна на акта на прокурора от 07.10.2021г., с който е било прекратено наказателното производство по делото, в изпълнение на дадените от съда с определение № 194/02.11.2021г. по ЧНД № 242/21г. по описа на ОС-Ямбол конкретни насоки за изясняване на интересуващите процеса въпроси, е била назначена повторна тройна автотехническа експертиза, в заключението по която вещите лица са представили своите обосновани отговори по тях. В експертното изследване е разгледана както хипотеза на пресичане на пострадалия пешеходец И.А. от друга първоначална позиция, а именно – застанал на банкета до лява шофьорска врата на влекача с унгарска регистрация, с преминаване в последващ момент пред предните му състави в посока към пътното платно, по което се е движил водачът на л.а. „Опел“ – св. Х.Б. /каквито сведения се съобщават в показанията на свидетелите В.А. и К.К./, така също и е даден отговор на въпросите за разстоянието, от което водачът Б. реално е възприел излизащия от дясно на пътното платно пешеходец и реакцията му на появилата се опасност; разстоянието, от което същият обективно е могъл да възприеме опасността на пътя; видимостта на водача в рамките на включени къси и дълги светлини, и величината на скоростта, при управление с която св.
Б. би могъл да спре и предотврати ПТП /отговор на зад. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от АТЕ/. Горните въпроси, както се вижда от съдържанието на определение № 194/02.11.2021г. по ЧНД № 242/21г. по описа на ОС-Ямбол, са били именно тези, които са посочени като неизяснени по експертен път при разследването и важни за правилната преценка относно съответствието на поведението на участниците в ПТП с правилата за движение по пътищата. Ето защо и отбелязаното от съда като причина за отмяна на атакуваното прокурорско 3 постановление неизпълнение на дадените от предходния състав указания за експертно разрешаване на горните въпроси, не може да се приеме за правилно и съответстващо на данните по делото.
В случая въззивният съд намира, че не дефицитът на доказателства по делото и липсата на експертен анализ на данните предпоставя незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство, а неизпълнението от страна на прокурора на строгото изискване на процесуалния закон – чл. 199 ал.2 от НПК, да мотивира акта, който постановява. Цитираната норма има характера на императивно предписание за начина на оформяне правната воля на прокурора, като държавно властническо волеизявление. Сред задължителните изисквания, които въвежда чл.199 ал.2 от НПК към формата и съдържанието на прокурорските актове, стои и изискването за мотивираност на същите.
Конкретното съдържание на постановлението за прекратяване на наказателното производство разкрива, че в своята констативно съобразителна част същото възпроизвежда в разказна форма действията, които са били извършени от органа по разследване във фазата на досъдебното производство.
Изложена е фактическа обстановка такава, каквато прокурорът е възприел за установена, при липса обаче на какъвто и да е анализ на доказателствената съвкупност. Изискуемият по закон анализ и оценка на доказателствените източници, приобщени по делото е заместен с почти дословното преписване на заключенията по назначените съдебномедицинска, тройна автотехническа – основна и допълнителна и повторна тройна автотехнически експертизи.
Представяйки изводите на вещите лица по всяка от експертизите, прокурорът на първо място не е посочил коя от двете тройни АТЕ приема за обоснована от гледна точка на съществуващото между тях несъответствие в показателя за скорост на движение на автомобила „Опел“, управляван от св. Х.Б. и на следващо място, не е изложил никакви аргументи в подкрепа на крайния си извод за липса на допуснати от последния нарушения на пътните правила, във връзка с които да е настъпила смъртта на пострадалия И.А.. Изцяло без коментар също така прокурорът е оставил и показанията на разпитаните по делото свидетели, сред които и такива, установяващи се като очевидци на настъпилото ПТП. Констатираното ясно сочи, че държавният обвинител не е изпълнил задължението си да построи своя краен акт при съблюдаване принципа за разкриване на обективната истина /чл. 13 от НПК/ и принципа за 4 оценка на доказателствени материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14, ал. 1 от НПК/.
В изпълнение на изискването да мотивира своя акт, прокурорът е длъжен да обоснове изводите си по фактите, като за целта направи подробен анализ и обсъждане поотделно и в съвкупност на всички събрани в съответствие с изискванията на процесуалния закон доказателства по делото.
Подобен анализ в атакуваното постановление напълно липсва, като е заменен с подробен преразказ на експертните заключения. В основата на разследвания казус стои решаването на въпроса за действията, респ. бездействията на водача на л.а. „Опел“ - св. Х.Б. и на пострадалия И.А., във връзка с които се е достигнало до възникване на произшествие с причинена смърт на последния.
Изследването на пътната ситуация от гледна точка на механизма на ПТП и причините, довели до възникването му, е наложило назначаването и извършването по делото на три тройни автотехнически експертизи – основна, допълнителна и повторна /спр. т.1, л.47-66, л.76-88 и т.2, л.8-43 от ДП/.
Назначаването на повторна тройна АТЕ е било обусловено от възникналите съмнения за правилност на изготвената първоначална такава и констатациите за непълнота на същата по отношение на значими за правилното изследване на пътната обстановка технически параметри, сред които скоростта на движение на л.а. „Опел“, съответствието й с влиянието на отрицателните фактори на пътя, възможността за своевременно възприемане от водача на този автомобил на появилата се опасност на пътното платно – преминаването на пешеходеца и пр. В случая е видно, че макар в становището си по въпроса за техническите причини, обусловили ПТП, вещите лица по първоначалната и повторна АТЕ да са еднозначни, то се установява, че в заключенията си относно величината на скоростта, с която се е движил л.а. „Опел“, същите не се препокриват, като първоначалната АТЕ е изчислила скорост на автомобила от около 77 км/ч, а повторната – при представени два метода на изчисление, е определила скорост на автомобила към момента на удара – около 63,86 км/ч.
Напълно неясни в този смисъл се явяват съображенията на прокурора защо в изводите си по фактите приема, че скоростта, с която се е движил л.а. „Опел“ е около 77 км/ч, каквато величина е изведена в първоначалната АТЕ, а не 63,86 км/ч, каквито са нейните параметри, определени в повторната АТЕ.
Изведена е по-нататък в повторната АТЕ и скорост на л.а. „Опел“ от 5 около 46,0 км/ч, при която в условията на съществуващата пътна обстановка вещите лица са приели, че е било възможно водачът на автомобила да е в състояние да спре и предотврати настъпването на ПТП. В същата експертиза е пресметнато и разстоянието, от което водачът на лекия автомобил обективно е могъл да възприеме пешеходеца – 68 метра, както и разстоянието, от което същият реално го е възприел – 29,34 метра.
Възможността на водача Б. да забележи намиращия се в близост до товарната композиция с унгарска регистрация пешеходец – пострадалия И.А. е видно, че е разгледана вариантно в заключението на повторната АТЕ, които варианти обаче прокурорът не се е ангажирал да обсъди от гледна точка на избора на един от тях като такъв, който намира подкрепа в доказателствата по делото, съответно и обуславя крайния му извод за отсъствието на виновно поведение у водач Б..