Решение № 3465 от 15.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3465 гр. София, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20211110153355 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Т. е предявил срещу СН. ИЛ. Д. установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1205.00 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С. за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 87.84 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.06.2021 г., сумата от 51.77 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.05.2018 г.

– м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.06.2021 г. до изплащане на вземането и за сумата от 10.24 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 04.06.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 34650/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът „Т. твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на 1 база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител А.П., с който оспорва предявените искове като частично неоснователни. Твърди, че процесният имот е бил необитаем, тъй като ответницата е била настанена в Дом за стари хора „Х. от 05.07.2017 г. до момента включително. Твърди, че не е консумирана топлинна енергия в процесния апартамент. Твърди, че ищецът не е представил уведомления до клиента относно датата за осигуряване на достъп до имота и такъв не е могло да бъде предоставен. Признава, че е потребител, както и че дължи цената на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация за дялово разпределение, но не и служебно начислената топлинна енергия предвид неспазване на реда, предвиден в Наредбата за топлоснабдяването и Общите условия. Моли за присъждане на направените разноски съгласно отхвърлената част от иска.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Н., изразява становище за правилно и законосъобразно извършено разпределение на топлинната енергия в сградата - етажна собственост.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. По делото не е спорно, а това се установява и от представените писмени документи, че ответникът има качеството „потребител на топлинна енергия“ за процесния имот – това обстоятелство е обявено за безспорно с доклада по делото.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено 2 е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между ответника и ищеца е било налице договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „Н..

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, както и от представените писмени доказателства, че през исковия период „Т. е начислявало служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата поради неосигуряване на достъп до трите радиатори в имота. Поради липса на достъп за отчет на водомера в имота, топлинната енергия за битово-горещо водоснабдяване /БГВ/ е начислявана на „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за един брой потребител.

Освен това абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.

Съгласно чл. 70, ал. 2 от Наредба № . г. за топлоснабдяването /отм., но приложима за исковия период/, всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях.

Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. Съответно за дела за топла вода е приложим чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата – изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.

В случаите на позоваване на разпоредбите на чл. 69, ал. 2, т. 2 и чл. 70, ал. 4 от Наредба № . г. за топлоснабдяването доставчикът на топлинна енергия е този, който следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на законово предвидените предпоставки, с чието осъществяване е свързана възможността за начисляване на разход за 3 потребление на гореща вода и отопление в имота служебно. В случая по делото ответникът изрично е оспорил предявения иск при твърдения, че е нарушена процедурата по цитираната наредба и общите условия, даваща право на ищеца да начислява служебно топлинна енергия. В тази връзка по делото от страна на третото лице-помагач е представен единствено констативен протокол от 15.06.2020 г., според който от абоната Снежана Д. не е осигурен достъп до ап. 14 за отчитане на уредите, но липсва отбелязване да е спазено нормативно установеното в Наредбата за топлоснабдяването изискване да са определени най-малко две дати, които лицето по чл. 139б ЗЕ /топлинен счетоводител/ да е обявило на потребителите за осигуряването на достъп за отчет на уредите. Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата за топлоснабдяването на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. Съгласно т. 6.7 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредбата - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна собственост, разпоредбите на т. 6.5, предвиждащи прилагането на екстраполация по максимален специфичен разход на сградата /МСРС/, се прилагат при неосигуряване на достъп за отчет на уредите на определените от лицето по чл. 139б ЗЕ дати. Следователно, за да се приеме, че достъп от абоната не е осигурен, следва да са обявени най- малко две дати за отчитане на уредите и на същите достъп до имота да не е осъществен. Тъй като приложеният констативен протокол не съдържа такива данни, то и същият няма доказателствена стойност за установяване наличието на предпоставки за определяне цената на доставената топлинна енергия по реда на т. 6.5 от цитираната Методика към Наредбата за топлоснабдяването.

Наред с това не се установява спазване и на предвидения в Раздел XII от приложимите Общи условия на „Т. ред за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. В чл. 52, ал. 3 вр. ал. 1 е изрично предвидено, че продавачът/търговецът отправят писмено уведомление със срок не по-малък от 3 работни дни преди датата на осигуряване на достъп, като се уточни интервалът от време – преди или след обяд при отчитане и контрол на средствата за индивидуално измерване и разпределение на топлинната енергия. По делото няма представени никакви доказателства от страна на ищеца, респ. третото лице-помагач за спазване на това изискване. Както се посочи, единственият документ, представен от „Н., е констативен протокол от 15.06.2020 г., оспорен от ответника, от който обаче нито се установява, че в сградата са направени поне две посещения за отчет на уредите, нито пък се установява спазване на изискването за писмено информиране на собствениците в срок не по-малък от 3 работни дни, че следва да осигурят достъп до имотите си на служителите на ФДР. Съдът намира, че спазването на посоченото изискване е от съществено значение при преценка дали са налице основанията за начисляване на топлинната енергия при условията на чл. 69 от Наредбата за топлоснабдяването № . г. Вярно е, че е задължение на клиентите съгласно чл. 51 и чл. 52 от ОУ да осигуряват достъп на продавача до сградата и до имота си, но, за да може това задължение да бъде изпълнено, клиентите на топлинна енергия следва да са били надлежно уведомени за конкретните дати на посещение на служител на продавача/търговеца.