Решение № 345 от 28.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Варна, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Търговско дело № 20233100900741 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано след отмяна на влязлото в сила решение №329 от 29.07.2022 г., поправено с решение №371 от 07.09.2022 г. на Окръжен съд - Варна, постановени по т.д. № 875/2021г. по описа на ВОС, на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК – решение №29 от 18.12.2023г. по к.т.д.

№269/2023г. на ВКС, II т.о., и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на връчването на ответника на препис от допълнителната исковата молба и от приложенията към нея.

От ищеца „НБС МЕРИТАЙМ“ ООД, ЕИК 127595228, със седалище и адрес на управление: Република България, град Варна, район „Одесос”, бул.

„Приморски” №1, са предявени осъдителни искове , против Й.К, гражданин на ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 240, ал. 1, чл. 240, ал.

2 и чл. 92 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: за осъждане на ответника Й.К /**** - гражданин на ***, с личен номер ***, и постоянен адрес ***, град Констанца, ул. „Париж“ № 4, да му заплати следните суми:

1. сумата 16 000 евро - дължима главница по сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й.К договор за заем от 20.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното й плащане;

1

2. сумата 1 972,60 евро - дължима договорна лихва съгласно т. 1.2 от сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й.К договор за заем от 20.04.2018г., изчислена за периода от 25.04.2018 до 16.12.2019 год. върху сумата от 20 000 евро;

3. сумата 339,29 евро - дължима договорна лихва съгласно т. 1.2 от сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й.К договор за заем от 20.04.2018г., изчислена за периода от 17.12.2019 до 24.04.2020 год. върху сумата от 16 000 евро;

4. сумата 966,40 евро - лихва за забава, дължима съгласно т.3 от сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й.К договор за заем от 20.04.2018г., изчислена за периода от 25.04.2020 до 20.12.2021 год.;

5. сумата 20 000 евро - дължима главница по сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й.К договор за заем от 23.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното й плащане;

6. сумата 2 400 евро - дължима договорна лихва съгласно т. 1.2 от сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й.К договор за заем от 23.04.2018г., изчислена за периода от 25.04.2018 до 24.04.2020 год.;

7. сумата 1 208 евро - лихва за забава, дължима съгласно т.3 от сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й.К договор за заем от 23.04.2018г., изчислена за периода от 25.04.2020 до 20.12.2021 год.;

8. сумата 9 000 евро - дължима главница по сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й.К договор за заем от 17.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното й плащане;

9. сумата 1 080 евро - дължима договорна лихва съгласно т. 1.2 от сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й.К договор за заем от 17.12.2019г., изчислена за периода от 17.12.2019 до 16.12.2021 год.;

10. сумата 3,60 евро - лихва за забава, дължима съгласно т.3 от сключен между „НБС Меритайм“ ООД и Й.К договор за заем от 17.12.2019г., изчислена за периода от 17.12.2021 до 20.12.2021 година.

2

Твърди се от ищеца, че е сключил с ответника Й.К /**** - гражданин на ***, три договора за заем. Първият договор за заем с дата 20.04.2018 г. е за предоставяне на заем на ответника в размер на 20 000 евро (в румънски леи 93 032 леи еквивалентни към 25.04.2018 г. на 20 000 евро). Сумата е била преведена от ищеца по посочената в договора банкова сметка на ответника на 25.04.2018 г. Твърди се, че договорът за заем е бил за срок от две години, видно и от т. 3 от договора, като посоченият в т. 2.3 срок от 3 (три) месеца се дължи на допусната техническа грешка. Съгласно т. 1.2 от договора, заемателя се е задължил да погаси дължимата главница плюс лихва в размер на 6% годишно. В случай, че заемателят не погаси своите задължения преди изтичане на срока, за който е отпуснат заема, то съгласно т. 3 от договора той дължи на заемодателя лихва за забава в размер на 0.01 % на ден върху непогасената сума, но не повече от 20 % от непогасената сума. Твърди се, че на 17.12.2019 г. ответникът е върнал на ищеца сума в размер на 4 000 евро, като посочил като основание за плащането „Заем 2018“. Тъй като през 2018 г. са били отпуснати два заема, ищецът приел, че с това плащане ищецът е погасил частично по-стария от двата заема, а именно по договора от 20.04.2018 г. Останалите дължими суми по този заем не били изплатени от ответника и до настоящия момент.

Вторият договор за заем е с дата 23.04.2018 г. и е за предоставяне на заем на ответника в размер на 20 000 евро. Сумата по заема (в румънски леи 93 032 леи еквивалентни към 25.04.2018 г. на 20 000 евро) била преведена по сметката на ответника на 25.04.2018 г. Твърди се, че договорът за заем е бил за срок от две години, видно и от т. 3 от договора, като посоченият в т. 2.3 срок от 3 (три) месеца се дължи на допусната техническа грешка. Съгласно т. 1.2 от договора, заемателят се е задължил да погаси дължимата главница плюс лихва в размер на 6% годишно. В случай, че заемателят не погаси своите задължения до изтичане на двугодишния срок, за който е отпуснат заема, то съгласно т. З от договора той дължи лихва за забава в размер на 0.01 % на ден върху непогасената сума, но не повече от 20% от нея. Твърди се, че ответникът не е погасил никаква част от този заем.

Третият договор за заем е с дата 17.12.2019 г. и е за предоставяне на заем в размер на 9 000 евро. Твърди се, че страните са постигнали договорката за отпускане на този заем на 16.12.2019 г., но са разписали самия договор на 3 следващия ден - 17.12.2019 г. Сумата по заема в размер на 9 000 евро е била преведена по сметката на ответника на 17.12.2019 г. като в платежното нареждане счетоводителят на ищцовото дружество е посочил в основанието за превода „Договор за заем от 16.12.2019 г.“, но всъщност основанието за превода е подписаният на 17.12.2019 г. договор за заем. Твърди се, че между страните няма друг договор за заем, подписан през 2019 г. Този договор за заем е бил за срок от две години, считано от датата на която заемополучателят е усвоил заема. Съгласно т. 1.2 от договора, заемателят се е задължил да погаси дължимата главница плюс лихва в размер на 6% годишно. Съгласно т.3 от договора ответникът дължи на заемодателя лихва за забава в размер на 0.01 % на ден върху непогасената сума, но не повече от 20% от непогасената сума.

Твърди се, че ответникът не е погасил никаква част от този заем.

Ищецът излага, че и по трите договора за заем страните са се съгласили за тях да се прилага българското право, а компетентен за разрешаването на евентуално възникнали спорове да е съответният съд в град Варна.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа изложените в исковата молба доводи и оспорва въведените от ответника възражения и оспорвания.

В подадения отговор на исковата молба ответникът Й.К въвежда, на първо място, възражение относно компетентността на ОС-Варна, както и на всички съдилища в България да разгледат спора. Изложил е съображения за нищожност на клаузата на чл. 6 от договорите, определяща компетентния съд в гр. Варна да разгледа спора между страните. В условие на евентуалност, заявява възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца с изтичането на 3 (три) години от падежната дата на двата договора, сключени на 20.04.2018 г. и 23.04.2018 г., съгласно чл. 110 ЗЗД.

Според ответника, не може да се приеме, че заемите по тези два договора са предоставени за срок от две години, както неоснователно настоява ищеца, тъй като двугодишният срок е посочен в т. 3 „Имплицитна лихва“ („Лихва за забава“), а срокът за погасяване на заема е посочен изрично в т. 2.3. в глава „Заем и погасяване“ и той е 3 (три) месеца. Позовавайки се на принципа in dubio pro rео, черпейки аргументи и от факта, че в третия договор, сключен на 17.12.2019 г., изрично в точка 2.3 е посочено, че заемът се погасява за две години, ответникът настоява, че двата договора от 2018 година са с 4 продължителността, посочена изрично в точки 2.3 от договорите, а именно в рамките на 3 (три) месеца.

Основателността на исковете се оспорва със следните насрещни твърдения: Сключеният на 20.04.2018 г. договор за заем между страните е за предоставянето на сумата от 20 000 евро, в равностойността в леи, за да се използва като оборотен капитал. На 25.04.2018 г. паричната сума от 20 000 евро (равностойността в леи 93 032 леи) била преведена от NBS Maritime SRL/НБС Меритайм ООД Варна клон Констанца/ от неговата сметка, открита в банка „First Bank“ (с предходно наименование Банка Пиреос), по сметката на ответника, открита в същата банка. От получената сума от 93 032 леи ответникът изтеглил от сметката си сумата от 93 465,00 леи, като 465 леи била комисионна на банката. Като установил, че не се нуждае от получените пари като „работен фонд“, още същият на същия ден 25.04.2018 г. ответникът върнал получените пари, превеждайки съответно сумата от 93 000,00 леи по сметката на NBS Maritime SRL/НБС Меритайм ООД Варна клон Констанца, съгласно касова бележка № 00046, издадена от Pireus Bank Констанца Делфинариум (понастоящем Първа банка/First Bank). Със същото основание бил сключен и втория договор от 23.04.2018 г. за предоставяне на заем от 20 000 евро, с равностойност в леи, която сума да се използва като оборотен капитал. На 25.04.2018 г. ответникът получил още една сума от 20 000 евро, равностойността на 93 032,00 леи по сметката си от НБС Меритайм ООД /NBS Maritime SRL/ Варна клон Констанца, и изтеглил сумата от 93 465,00 леи, като 465 леи е банковата комисионна, съгласно банковото извлечение.

Знаейки, че няма нужда от пари в дружеството, ответникът внесъл сумата от 88 000 леи на същия ден 25.04.2018 г. в същата банка по сметка в NBS Maritime SRL Варна клон Констанца, съгласно Нареждане за събиране на приходи 00050/ 25.04.2018 г. Задържана/спряна била сумата от 5032 леи, равностойност на приблизително 1000 (хиляда) евро, използвана за плащане на таксите за входовете на пристанището и зареждане на превозните средства на дружеството. На 17.12.2019 г. се сключил нов договор за заем между двете страни в размер на 9000 евро, при същите условия, но с падеж на погасяване след две години. На същата дата 17.12.2019 г. ответникът получил в сметката си сумата от 9000 евро от НБС Меритайм ООД /NBS Maritime SRL/ Варна клон Констанца, като в същия ден изтеглил сумата от 4950 евро, за което от банката била взета комисионната от 49,50 евро. Тъй като не е имал нужда от 5 пари към този момент, на същата дата 17.12.2019 г. ответникът внесъл по сметката на NBS Maritime SRL Варна клон Констанца сумата от 4950 евро съгласно инкасо нареждане № 00045/17.12.2019 г. Също така, в същия ден той върнал по банков път и сумата от 4000 евро от заема. Остатъкът от 50 евро от заема от 9000 евро бил използван за закупуване на канцеларски материали.

Оспорва твърдението на ищеца, че с преведената на 17.12.2019 г. по сметката му сума от 4000 евро, с основание „Заем 2018“, ответникът е погасил частично задължението си по договора от 20.04.2018 г., като твърди, че заемът по този договор е бил изплатен изцяло в същия ден, в който е бил получен, което се установявало от банковите извлечения.

По тези основни насрещни твърдения и възражения ответникът счита, че трите договора са били прекратени с пълното погасяване на заемите в деня, в който парите са били изтеглени, поради което и предявените осъдителни искове за плащане на суми по тези договори за главници и лихви са неоснователни.

В депозирания допълнителен отговор ответникът поддържа изложеното в първоначалния отговор на исковата молба. Поддържа твърдението си, че преведените по трите договора за заем суми били предоставени за оборотен капитал на клона на ищцовото дружество в ***, а не за лично ползване на ответника. Наред с това навежда твърдения, че сумите, получени по банковата му сметка, са били изтеглени в брой, като впоследствие са били превеждани по банкови сметки на клона с цел постигане на благоприятен счетоводен резултат, а именно – възстановяване на част от касовата наличност, изразходена в предходен период за разплащания във връзка с дейността на клона, за които разплащания не били издадени счетоводни документи. Твърди, че посочените разплащания били извършвани със знанието на ищеца.