Решение № 263024 от 12.05.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5956/2020
- Вид
- Решение № 263024
- Подписан
- 12.05.2021
- В сила
- 15.07.2021
- Състав
- ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА, КРАСИМИР НЕДЯЛКОВ МАЗГАЛОВ, СИЛВАНА ИВАНОВА ГЪЛЪБОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 227, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 227, ал. 1, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- § 7, ал. 1 · Закон за хората с увреждания
- чл. 101 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 74 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 90а · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 96, ал. 1, т. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№....... гр. София, 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА С.А при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия С.а гр. д. № 5956 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №
41578 от 14.02.2020 г. по гр. д. № 40760/2018 г., Софийски районен съд, I ГО, 25 състав, е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД от В.Е.П., ЕГН ********** срещу К.И.Н., ЕГН ********** и Ц.Л.И., ЕГН ********** за отмяна на направеното от В.Е.П. дарение в полза на ответниците с договор за дарение на недвижим имот от 20.01.1995 г., обективирано в нотариален акт № 49, том III по нот. дело № 453/1995 г. на нотариус Н.Г., на неурегулирано дворно място, без построената върху същото масивна едноетажна жилищна сграда, което дворно място представлява реално обособена част от неурегулиран имот с пл. № 388, нанесен в кадастрален лист № 421 по плана на местността „Раздолци“, Горна баня, гр.
София, с площ на дарената реално обособена част 365 кв. м., поради непредоставяне на поискана издръжка. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.Е.П. да заплати на К.И.Н. и Ц.Л.И. сумата от 1 000 лв., разноски в производството.
Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищцата по делото В.Е.П., чрез адвокат Р.А., с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Посочва се, че СРС неправилно е приел, че ищцата не е доказала наличие на трайна нужда от издръжка, както и че с даването на конкретно поисканата издръжка ответниците биха поставили себе си в по - лошо положение от това на дарителката. Излагат се съображения, че между страните няма спор относно родствените им връзки, както и относно извършеното в полза на двете ответници дарение на реално обособена част от процесния имот от страна на майка им. От представените два броя нотариални покани от 09.05.2018 г., връчени на ответниците на 14.05.2018 г., се установява, че ищцата е уведомила всяка от двете за възникналата нужда от издръжка в размер на по 120 лв. месечно от всяка, което обуславя уважаване на иска, а и исковата молба сама по себе също има значение на покана. Твърди се, че за разлика от възмездните сделки, при договора за дарение разпоредителното действие е свързано не с получаване на насрещна материална облага, а с удовлетворяване на неимуществен интерес на дарителя - да прояви щедрост. Безвъзмездността на договора поражда морално задължение за благодарност, като неизпълнението му само по себе си не би могло да обуслови основание за прекратяване на договора, а законовата санкция за неизпълнение на моралното задължение за благодарност е установена чрез конкретни хипотези на поведение на надарения, при които за дарителя се поражда правото да поиска отмяна на дарението. В хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че се нуждае от издръжка, че е поканил надарения да му плаща такава, както и че последният е отказал. В случая ищцата е възрастен човек, страда от множество хронични заболявания, има вътрешно перде на ляво око, зрението на дясното око е 60 %, лявото око е с дифузно помътняла леща, не се просветлява стъкловидното тяло, като единственото лечение е оперативно, има нужда от надзор предвид генерализираната атеросклероза, терапията на сърдечните заболявания на ищцата струва около 20 лв. месечно. Подробно се цитират и свидетелските показания с доводи, че показанията на свидетелитеК.И. иК.Н. - внуци на ищцата и деца на ответниците, не следва да бъдат кредитирани предвид близката родствена връзка със страните по делото и обстоятелството, че не се дължат на лични впечатления, а на казаното от ответниците. Самата Н. сочи, че след получаване на нотариалната покана, изпратена от баба ѝ до майка ѝ, не се е виждала с баба си, същото се отнася и до свидетеля И..
Излагат се и съображения, че ищцата е с 98,6 % трайна загуба на работоспособност, считано от 01.01.2019 г. получава пенсия в размер на 274,14 лв. От друга страна ответницата Ц.И. е омъжена, има две деца, пълнолетни, към 2018 г. е получавала заплата в размер на 519,18 лв., като за периода 01.10.2017 г. - 30.09.2018 г. е получила брутен доход в размер на 6 190,72 лв. и нетен доход в размер на 4 809,54 лв., като за м. 09.2018 г. месечната ѝ заплата е в размер на 548,02 лв. Ответницата К.Н. също е омъжена и има едно пълнолетно дете. На 13.07.2004 г. заедно със съпруга си е закупила поземлен имот с площ 744 кв. м., ведно с масивна вилна сграда от 40 кв. м. и РЗП 80 кв. м. в с.
Еремия. Н. е пенсионер, с 92 % трайно намалена работоспособност, получава пенсия с добавки в размер на 290,57 лв. От друга страна ищцата има в собственост единствено построената върху процесната земя от 365 кв. м. къща, като единственият ѝ източник на средства е пенсията ѝ в размер на 274,14 лв. Съгласно данните на НСИ, годишният паричен разход за едночленно домакинство за 2017 г. е 5 161 лв. или месечно 430,08 лв., а за 2018 г. е 5 710 лв. или месечно 475,83 лв., от което следва, че месечният приход на ищцата е многократно под месечния разход. Последната няма банкови сметки или друго имущество, което би могла да отдава под наем за задоволяване на наличните нужди.
Ищцата обитава и къща, която е запусната и създава значителни битови неудобства. Поради това е безспорно, че паричните доходи на ищцата не могат да ѝ осигурят в пълен размер екзистенц минимума за преживяване. Ищцата е изпаднала в трайна нужда от издръжка, налице е непризнателност на надарените, което налага отмяна на дарението. Обстоятелството, че ответницата К.Н. на свой ред страда от заболявания и е пенсионер не доказва липсата на достатъчно средства, т. е. че с даването на издръжка на ищцата - дарител би поставила себе си в по - лошо положение от това на ищцата (няма непълнолетни деца, не са ангажирани доказателства за неработоспособност на съпруга ѝ, не са ангажирани доказателства за ежемесечни разходи за лекарства, същата може да работи и да реализира приход от заплата, а притежава и земя и вила в с. Еремия, които могат да бъдат отдавани под наем). Ответницата Ц.И. също не е доказала липсата на достатъчно средства - няма заболявания, не е пенсионер, за м.
09.2018 г. размерът на месечната ѝ заплата е 548,02 лв., няма непълнолетни или пълнолетни учащи деца, не е ангажирала доказателства за неработоспособност на съпруга си, както и че с него живеят под наем или имат кредитни или друг вид финансови задължения. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за уважаване на исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците по делото К.И.Н. и Ц.Л.И., чрез адвокат Н.И., с искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Твърди се, че в жалбата не са посочени конкретни нарушения от страна на първоинстанционния съд. Излага се, че искането за разваляне на дарението е неоснователно и дори недопустимо и само на това основание исковата претенция следва да бъде оставена без уважение, тъй като договорът за дарение може да бъде отменен на основание чл. 227 ЗЗД, но не и развален. Освен това СРС е обсъдил събраните свидетелски показания и е достигнал до правилен извод, че ответниците никога не са отказвали помощ на своята майка, въпреки че получават по - ниски доходи. Ищцата е тази, която отказва помощ, сърди се безпричинно, отказва да говори с дъщерите си. Твърди се, че здравословното състояние на К.Н. е особено тежко, като ѝ е определена 92% трайно намалена работоспособност без чужда помощ, с дата на инвалидизиране - 24.03.2000 г., с месечна пенсия в размер на 290,57 лв., Ц.И. също страда от различни заболявания, като ишиас и лумбаго в кръста, което налага лечение и приемане на лекарства, с месечно трудово възнаграждение средно в размер на 400,75 лв. (след приспадане на месечните удръжки за задължително здравно и пенсионно осигуряване), което е със 130 лв. под минималното трудово възнаграждение в страната. И двете ответници са в тежко материално положение и нямат възможност да отделят всяка от тях по 120 лв. месечно, които да пращат на майка си, с позоваване на ТР № 1/21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГК на ВКС. Предвид изложеното се моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на решението. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството пред СРС е образувано по искова молба на В.Е.П., подадена чрез адвокат Р.А., срещу К.И.Н. и Ц.Л.И. за разваляне на договор за дарение, сключен на 20.01.1995 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящи № 49, том III, нот. дело № 453/1995 г. Излагат се твърдения, че с посочения договор ищцата е дарила на двете си дъщери - ответници реално обособена част с площ от 365 кв. м. от неурегулирано дворно място, представляващо реално обособена част от неурегулиран имот с пл. № 388 по плана на местността „Раздолци“, Горна баня, цялото с площ от 1 350 кв. м., а по нотариален акт с площ от 1 400 кв. м., като си запазила правото на ползване на ½ ид. ч. от дарения имот, а по отношение на останалата ½ ид. ч. при запазване на вече учреденото възмездно право на ползване на Н.П.С.. След смъртта на Н.С., с когото живеели на семейни начала, ищцата изпаднала в трайна нужда от грижи и издръжка. Посочва, че здравословното ѝ състояние не е добро - с решение на ТЕЛК ѝ е определена 98,6 % трайна загуба на работоспособност без чужда помощ пожизнено, пие лекарства, пенсията ѝ е ниска (297,94 лв.) и не ѝ осигурява нормална издръжка, като парите не ѝ достигат за отопление, храна, лекарства, в последните месеци при посещенията си ответниците започнали да се държат грубо и арогантно с ищцата, изнасяли вещи от дома ѝ в нейно отсъствие. Ищцата излага твърдения, че поканила ответниците на 13.05.2018 г. с нотариални покани да ѝ заплащат всяка от двете по 120 лв. месечно, като надарените не платили така претендираната издръжка. На ищцата се наложило да постъпи в болница, като за това се погрижила нейна съседка. Предвид това се моли за уважаване на исковете и за разваляне на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД на дарението от 20.01.1995 г. поради непризнателност на всяка от двете приобретателки - К.И.Н. и Ц.Л.И., претендират се и разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е подаден такъв от ответниците К.И.Н. и Ц.Л.И., чрез адвокат Н.И., с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се твърдения, че ответниците - дъщери на ищцата, никога не са ѝ отказвали помощ, а напротив - макар и с ниски доходи винаги са помагали на майка си чрез закупуване на хранителни продукти, заплащане на битови сметки при нужда, а понякога и с даване на парични средства. Ищцата е тази, която отказва предоставената помощ. Ответниците не оспорват получаването на нотариалните покани, но твърдят, че и двете са в тежко здравословно състояние, особено К.Н., която е преосвидетелствана с решение на ТЕЛК № 0149-013/19.01.2018 г., с което ѝ е определена 92 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ, с дата на инвалидизиране 24.03.2000 г. Ц.И. страда от ишиас и лумбаго в кръста, които заболявания също налагат лечение и приемане на лекарства. И двете ответници са в тежко материално положение, поради което нямат възможност да отделят всяка по 120 лв. месечно, тъй като биха поставили себе си в по - лошо положение от това на дарителя - К.Н. получава пенсия в размер на 290,57 лв., а Ц.И. - месечно възнаграждение средно в размер на 400,75 лв. след приспадане на месечните удръжки за задължително здравно и пенсионно осигуряване. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
По делото е приет нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящи № 49, том III, нот. дело № 453/1995 г., видно от който на 20.01.1995 г. В.Е.П. е дарила на дъщерите си К.И.Н. и Ц.Л.И. следния свой собствен недвижим имот: неурегулирано дворно място, без построената върху същото това място масивна едноетажна жилищна сграда, което дворно място представлява реално обособена част от неурегулиран имот с пл. № 388, нанесен в кадастрален лист № 421 по плана на местността „Раздолци“, Горна баня, гр.
Разпечатката съдържа 22 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ae65688-75e5-43e1-aeb0-987931eec880