Решение № 4247 от 27.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4247 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. И.а в присъствието на прокурора Ц. К. В. като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20211100110579 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.49 от ЗЗД, съединени с акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът В. П. К. твърди, че воденото срещу него наказателно производство е било прекратено с постановление от 12.05.2016г. на РП Велинград по ДП № 1110/2010г. Посочва, че същото е образувано срещу него на 15.08.2010г., когато той е бил привлечен като обвиняем. Посочва, че е бил задържан от органите на полицията за 72ч. на 16.08.2010г. във връзка с вземане на мярка за неотклонение. Ищецът посочва, че по ДП било извършено унизително събиране на биологичен материал от интимни части на тялото му. Твърди, че в с.з. по вземане на мярка за неотклонение са присъствали журналисти, които противозаконно са заснели лицата в съдебната зала, след което снимки на ищеца и съпътстващи публикации си били публикувани в пресата. Ищецът твърди, че в резултат на публикациите е прекратено трудовото му правоотношение в НССЗ. Последвали репортажи за ищеца в електронни медии и в предавания на "БТВ М.Г." ЕAД, които продължили и по време на воденото срещу него наказателно съдебно производство. В резултат на репортажите били засегнати честта и достойнството на ищеца, а свидетели и техни роднини го нападнали пред сградата на съда.

Заради медийната кампания ищецът не бил назначен в МРРБ въпреки, че бил спечелил конкурс за назначаване на длъжност държавен служител. По врече на заседанията делото било отразявано и от печатни медии – вестниците „Труд“, „24 часа“, „Стандарт“, интернет издания. Отразени са били и постановените срещу ищеца осъдителни присъди. Във връзка с воденото срещу него наказателно производство ищецът бил отстранен като съдебен заседател, бил отписан като мл.адвокат, бил отстранен като адвокат от дело, по което защитавал страна. Сочи, че по време на полицейското задържане претърпял унижение. От разпространената за ищеца информация по време на наказателното производство в тежка степен били засегнати неговата чест и достойнство, а след прекратяване на производството срещу него прокуратурата не изпълнила задължението си да обяви това публично.

Професионалната развитие на ищеца било забавено, а работата му - компрометирана.

Колегите на ищеца са отдръпнали, създадено било недоверие и неприязън към него.

Засегнало се здравето на ищеца, налагало се да използва лекарствени средства за високо 1 кръвно налягане. Налагало се да се крие от обществения интерес, да избягва публични места, да не пътува с градския транспорт. Загубил почти всички свои близки и познати в родния си град. Заради изживения стрес ищецът години наред не спял добре, притеснявал се да не бъде осъден, като това неспокойно състояние повлияло не само на контактите му с най-близките му, но и с хората въобще. Предявява иск срещу ответника Прокуратурата на Р България за заплащане на обезщетение за търпените от неимуществени вреди в размер на 180 000лв., ведно със законната лихва 3г. преди предявяване на исковата молба. Предявява срещу този ответник и иск за заплащане на обезщетение за търпени имуществени вреди в размер на 3200лв. от платени адвокатски хонорари за защитата по воденото наказателно производство.

Претендира и лихва за забава върху тази сума за период 3г. преди подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

По нататък в исковата молба и уточнението към нея ищецът твърди, че ОС Пазарджик е провел по отношение на него незаконосъобразен процес, като е приел за разглеждане обвинителен акт, който противоречал на закона и бил изготвен и защитаван от предубеден и заинтересован прокурор. Сочи, че председателя на съда и на съдебния състав, решил делото, лично са контактували и обсъждали развитието на наказателното производство с ръководителя на полицейската акция по задържане на ищеца. Целта е била да се дискредитира ищеца и да се постигне осъдителна присъда. Ищецът твърди незаконосъобразно разпределение на делото в ОС Пазарджик и забавяне на съда да се произнесе по мярката за неотклонение. Твърди, че съдебния състав е бил предубеден и е нарушил презумпцията за невиновност. Твърди, че за делото му е бил подбран удобен състав, който да удовлетвори председателя на първоинстанционния състав, така и полицейските служители. Посочва, че по време на разглеждане на делото председателят на състава е бил на екскурзия с основен свидетел по делото и организатор на полицейската акция срещу ищеца, където са били извършени договорки за осъдителна присъда срещу ищеца. Твърди, че председателя на ОС Пазарджик е забавил умишлено производството по възобновяване на наказателното производство срещу ищеца пред АС Пловдив. Ищецът предявява иск срещу ОС Пазарджик за заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на 20 000лв. , ведно със законната лихва 3г. преди датата на завеждане на исковата молба в съда.

Ответникът Прокуратурата на Р България оспорва иска по основание и по размер.

Ответникът оспорва твърденията, изложени в исковата молба, като посочва, че липсват доказателства в подкрепа на същите. Оспорва твърдението на ищеца за търпени неимуществени вреди, както и причинно следствената връзка между заявените вреди и повдигнатото обвинение. Посочва, че липсва незаконно задържане на ищеца, поради което той не може да претендира вреди по реда на чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ. Оспорва да носи отговорност по реда на ЗОДОВ като се позовава на ТР №3/22.04.2005г. по т.д.№ 3/2004г., ОСГК, т.8. Посочва, че воденото срещу ищеца наказателно производство е било прекратено поради декриминализация на престъпното деяние. Извършените от прокуратурата до декриминализацията действия на прокуратурата са били законни. Посочва, че не следва да отговаря за вреди на ищеца от публикации в пресата, тъй като Прокуратурата не е предоставяла информация на медиите. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди като завишен, несъответстващ на икономическия стандарт на страната и несъобразен с изискванията за справедливост , както и с вида, характера и интензитета на упражнената наказателна репресия , за които твърди ищеца. Оспорва претенцията за претендирани имуществени вреди като недоказана, алтернативно оспорва я като прекомерна. Прави възражение за изтекла давност по чл.110 от ЗЗД по отношение на предявените искове за вреди, както и по чл.111 ал.1 б.в от ЗЗД по отношение на исковете за лихва за забава. Моли съда да отхвърли исковете.

Ответникът Окръжен съд Пазарджик оспорва предявените срещу него искове по допустимост, по основание и по размер. Оспорва твърдението на ищеца, че от действия на съдии от ОС Пазарджик за него са настъпили вреди в хода на образуваните съдебни производства. Намира тези твърдения са голословни. Оспорва да е било налице нарушение 2 на принципа на случайно разпределение на делата, посочени от ищеца, както и да е налице забавяне на производството по възобновяване на делото по вина на съда. Отделно от това, намира оплакването за забавяне на производството за недопустимо, тъй като ищецът не е провел процедура по реда на глава 3а от ЗСВ. Оспорва съдът да носи отговорност за медийното отразяване на делото. Оспорва съдът да носи отговорност за кариерните несполуки на ищеца, поради липсата на причинно-следствена връзка с действия на съдии при съда. Прави възражение за изтекла погасителна давност за търсене на отговорност както по отношение на главния иск, така и на акцесорния иск. Моли съда да отхвърли исковете, евентуално – да намали размера като прекомерен.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

На 15.08.2010г. срещу ищеца В. К. е образувано ДП № 732/2010г. по описа на РУП Велинград и с постановление от същата дата е привлечен за обвиняем за това , че на 15.08.2010г. в гр.Велинград, в съучастие , като съизвършител с три други лица, по какъвто и да е начин са набрали три непълнолетни лица да извършват полово сношение, блудствени действия и похотливо показване на човешки полови органи – престъпление по чл.158а ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК. Извършено е претърсване и изземване на вещи от ищеца. Ищецът е първоначално задържан от органите на МВР за 24ч., след което е задържан с постановление на прокурора за 72ч. на основание чл.64 ал.2 от НПК, като в този срок прокуратурата е внесла искане до съда за определяне на мярка за неотклонение. На 16.08.2010г. разследващият полицай е назначил СМЕ по отношение на няколко лица, вкл. и на ищеца за установяване на травматични увреждания в областта на ануса и половите органи, евентуално за механизма на получаването им и тяхната давност. На същата дата вещото лице и извършило преглед на ищеца. С определение от 18.08.2010г. по ч.н.д.№ 471/2010г. на РС Велинград на ищеца е взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500лв.

, ищецът е освободен от задържането. С определение от 24.08.2010г. по в.ч.х.н.д.№ 567/2010г. мярката за неотклонение е потвърдена. С постановление от 23.02.2011г. наказателното производство е прекратено частично по отношение на две от обвиняемите лица и е продължило по отношение на ищеца и на А.Т. /сега свидетел по делото/.

Обвинителният акт срещу двамата е внесен на 21.03.2011г. С присъда № 47/ 9.08.2011г. по НОХД № 125/2011г. на РС Велинград ищецът В. П. К. е признат за виновен в това, че от м.10.2009г. до 15.08.2010г. във Велинград, в съучастие като извършител с А..К.Т., по различни начини - чрез даване на пари, плащане на сметките им в заведения, черпене с алкохол, предоставяне на автомобил за шофиране и чрез убеждаване, е набирал отделни непълнолетни лица – А. Г. К., В. А. Ч., Д. С. П., А. А. М., Д. Р. Т. и Д. А. Д., да извършат полово сношение и блудствени действия и похотливо показване на човешки полови органи, поради което и на основание чл.158а НК вр. чл.20 ал.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и 6м., като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 4г. и 6м.

С решение от 5.06.2012г. по ВНОХД № 20/12г. на ОС Пазарджик присъдата на РС Велинград е отменена и делото е върнато на друг състав на съда за ново разглеждане.

С присъда № 26/16.06.2014г., постановена по НОХД № 242/2012г. на РС - Велинград, В. П. К. е признат за виновен в това, че от м.10.2009г. до 15.08.2010г. във Велинград, в съучастие като извършител с А..К.Т., по различни начини - чрез даване на пари, плащане на сметките им в заведения, черпене с алкохол, предоставяне на автомобил за шофиране и чрез убеждаване, е набирал отделни непълнолетни лица – А. Г. К., В. А. Ч., Д. С. П., А. А. М., Д.

Р. Т. и Д. А. Д., да извършат полово сношение и блудствени действия, поради което и на основание чл. 158а от НК вр. чл. 20 ал. 2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от 3г. Оправдан е по обвинението за набиране на непълнолетни лица , които да извършват похотливо показване на човешки полови органи.

С решение от 03.07.2015г. по ВНОХД № 611/2014г. на ОС - Пазарджик присъдата е потвърдена.

3

По молба за възобновяване, подадена от ищеца на 22.10.2015г., и от А.Т. на 30.12.2015г., с решение от 07.04.2016г. по НОХД № 47/2016г. на Пловдивски апелативен съд наказателно дело № 242/2012г. на РС - Велинград и ВНД № 611/2014г. на ОС Пазарджик са възобновени, присъдата и решението са отменени, а делото е върнато на РП Велинград за извършване на действия по глава 18 НПК – действия на прокурора след завършване на разследването.

С постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.05.2016г. районният прокурор на РП Велинград е прекратил воденото срещу ищеца и срещу А.Т. досъдебно производство на основание чл.24 ал.1 т.1 от НК. В мотивите си прокурорът е посочил, че с изм. на НК, обнародвани в ДВ бр.74/26.09.2015г. редакцията на чл.158а ал.1 от НК е изменена , като деянието, за което е водено досъдебното производство срещу К. и Тошев е декриминализирано. Приел е, че следва да приложи най-благоприятния по см. на чл.2 ал.2 от НК закон. Приел е, че нормата на чл.158а ал.1 от НК /отм./ не е преуредена в друга правна норма, поради което образуваното срещу двамата наказателно производство следва да се прекрати на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК вр. чл.2 ал.2 от НК.