Решение № 670 от 12.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. Бургас, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Филип Ст. Радинов при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело № 20212120103308 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от „Теленор България" ЕАД срещу М. Е. Ш., иск за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 77,34 лева, представляваща стойността на неплатени абонаментни такси за отчетен период от 25.01.2019 г. до 24.04.2019 г. по сключен между страните Договор за мобилни услуги от 14.04.2018 г. с предпочетен номер +*** , сумата от 62,46 лева, представляваща неустойка при прекратяване по т. 11 б. „а“ от договора, сумата от 72,67 лева, представляващи лизингови вноски за устройство марка NOKIA 5 Black за отчетен период от 25.01.2019г. до 24.06.2019г. по сключен между страните Договор за лизинг от 14.04.2018г., сумата от 99,71 лева, представляваща неустойка за неизпълнение по т. 11 б.

„б“ от Договор за мобилни услуги от 14.04.2018 г. с предпочетен номер +***, сумата от 89,08 лева, представляваща стойността на неплатени абонаментни такси за отчетен период от 25.01.2019 г. до 24.04.2019 г. по сключен между страните допълнително споразумение от 04.01.2019 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и сумата от 77,46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване по т. 2 изр. 1 от Раздел III от споразумението, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 260306/29.01.2021 г. по ч. гр. д. № 435/2021 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 345 ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.

1

Твърди се, че на 14.04.2018 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 24,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. с ДДС. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора за абонаментни такси за отчетен период 25.01.2019г. - 24.04.2019г. в общ размер 77,34 лв.

Поради това и съгласно т.11 от договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 62,46 лв., за която твърди, че не надвишава размера на три месечни абонаментни такси.

Сочи се, че на същата дата страните сключили и договор за лизинг, с който мобилният оператор като лизингодател предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство марка NOKIA 5 Black с обща лизингова цена в размер на 243,57 лв., дължима чрез внасянето на 23 лизингови вноски, всяка една в размер на 5,59 лв., и първоначална лизингова вноска в размер на 115 лв. По договора за лизинг Ш. дължал заплащане на сума в общ размер на 72,67 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.01.2019г. 24.06.2019г., а именно: 3 броя лизингови вноски в пълен размер х 5,59 лв. за отчетен период 25.01.2019г. - 24.04.2019г. и 55,90 лв. - сбор от 10 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг, за отчетен период 25.05.2019г. - 24.06.2019г. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги ответникът дължал и сума в размер на 99,71 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена. Твърди се обща изискуемост на задълженията за лизингови вноски поради изтичане срока на договора (чл. 2), като към момента на подаване на исковата молба, предоставеното устройство не било върнато на мобилния оператор.

Излага се, че между страните е сключено и Допълнително споразумение от 04.01.2019г. към договора за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 30,99 с допълнителни 6000МВ“ със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лв. с ДДС. Поддържа се, че ответникът не изпълнил задълженията си по споразумението за абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.01.2019г. 24.04.2019г. в общ размер на 89,08 лв. Поради това и съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 77,46 лв., за която твърди, че не надвишава размера на три месечни абонаментни такси. Посочените суми били начислени в месечните фактури, издавани на ответника, подробно индивидуализирани по пера в исковата молба. Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на кредитора били дадени указания да предяви настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Счита за недоказан факта, ответникът да е получавал покани да плати сумите по фактурите. Липсват доказателства прекратяването на процесните договори, както и предсрочната изискуемост на задълженията по договора за лизинг да са били съобщени на длъжника. Твърди, се че фактурите не са подписани от ответника, поради което те не установяват дължимост на посочените в тях суми, както и далекосъобщителните услуги действително да са доставени на ответника. Сочи, че са налице разминавания между начислените суми по приложените фактури и претендираните с исковата молба. Неясни са начинът, по който са формирани претендираните суми за неустойка, сумата от 55,90 лв. – сбор от 10 лизингови вноски, начислени накуп и сумата от 99,71 лв. – разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена. Последната несъответствала на посочената в договора. Сочи се разминаване в посочената в договора за мобилни услуги обща лизингова цена и тази в договора за лизинг. Неясен е начинът, по който е формирана сумата от 239,63 лева във фактура № 7290521634/25.06.2019г. Предвид това, счита че ищецът не е бил добросъвестен по 2 отношение на ответника, като не го е уведомявал надлежно за размера на дължимите суми по процесните договори. Твърди се още, че претенциите за неустойки за предсрочно прекратяване били неоснователни и поради изтичане на срока на договорите – съответно на 14.04.2020 г. и 04.01.2021 г., а заповедното производство било образуване след изтичането им на 21.01.2021г. Счита, че неплащането не води до автоматично прекратяване на договорите, а в последните не е предвиден различен ред за прекратяването им от законовия по чл. 87 от ЗЗД и длъжникът е следвало да бъде уведомен. Същите не можело да считат прекратени и с връчването на препис от исковата молба, тъй като към този момент те били вече прекратени поради изтичане на срока.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържат исковата молба.

В съдебното заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 435/2021 г. по описа на Бургаски районен съд, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК.

От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно заверени преписи от: Договор за мобилни услуги сключен между страните на 15.03.2018 г. за абонаментен план Тотал 24.99 и предпочетен номер *** л. 13 от заповедното дело и допълнително споразумение от 04.01.2019 г. към договора за мобилни услуги за мобилен номер *** с абонаментен план Тотал 30,99; Договор за мобилни услуги сключен между страните на 14.04.2018 г. за абонаментен план Тотал 24.99 и предпочетен номер *** л. 8 от заповедното дело; договор за лизинг от 14.04.2018 г., сключен между страните, с предмет мобилно устройство Nokia 5 Black с 23 месечни лизингови вноски в размер на 5,59 всяка /л.

11 от заповедното дело/. Съгласно чл. 4 от договора, лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба.

Представена е подписана от абоната декларация – съгласие от същата дата, че М.Ш. е получила екземпляр от общите условия на ищеца /л. 12 от заповедното дело/. На л. 6 – л. 12 от делото са приети описаните в исковата молба фактури, издадени от мобилния оператор, а на л. 26 – л. 31 от заповедното дело са представени Общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, действали за процесния период.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

По иска с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД:

От гореописаните, приети по делото, неоспорени досежно тяхната автентичност, Договор за мобилни услуги от 15.03.2018 г. за номер *** и Договор за мобилни услуги от 14.04.2018 г. за номер *** по категоричен начин се установява възникването между страните на облигационно отношение, което ги обвързва и което е действало в рамките на заявения от ищеца период на потребление от 25.01.2019 г. до 24.04.2019 г. Неоснователно е 3 възражението на ответника, че далекоъобщителните услуги не са реално предоставени на ответника, доколкото претендираните абонаментни такси се дължат за предоставения достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца и не зависят от това дали реално ответника потребява предоставените му услуги. В случая достъп е предоставен и по двата мобилни номера, защото обратното не би обосновало сключването на допълнителното споразумение от 04.01.2019 г. Предвид извода, за предоставяне на достъп до мрежата по процесните договори към 04.01.2019 г., в тежест на ответника е да докаже преустановяване на този достъп след 04.01.2019 г.

По делото обаче не са ангажирани доказателства за преустановяване на достъпа до мрежата за прериода след сключване на допълнителното споразумение, поради което настоящият състав приема, че в исковия период ответникът е имал достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца за двата процесни мобилни номера.

Със становище от 07.01.2022 г., депозирано от ищеца е уточнено, че в рамките на общо претендираната сума за номер *** за периода от м.01.2019 до м.03.2019 г. е осъществено потребление извън пакета на стойност от 8,29 лева /с ДДС/. В исковата молба е посочено, че тази стойност на потреблението извън пакета е формирана след приспадане на извършеното от ответника частично плащане по Фактури № 7285103312/25.02.2019 г. и Фактура № 7286415748/25.03.2019 г., в които е включена стойността на потреблението извън пакета.

Доколкото не е оспорено твърдяното от ищеца с исковата молба частично плащане, съдът прима, че същото е реално осъществено от ответника, с което последният е признал наличието на претендираното от ищеца потребление извън пакета на стойност 8,29 лева /с ДДС/, описано във Фактури № 7285103312/25.02.2019 г. и Фактура № 7286415748/25.03.2019 г.