Акт № 122 от 04.11.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Търговище, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ПОЛИНА Д. Н. като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско дело № 20263500500215 по описа за 2026 година

С решение № 237 от 29.06.2026 година, постановено по гр.дело № 183/26 година по описа на Районен съд – ******, съдът е отхвърлил молбата за защита от домашно насилие на Т. А. Д. с ЕГН ********** и детето Е. И. К. с ЕГН **********, представляван от неговата майка и законен представител и двамата от с. *******, общ. *******, обл. ******, ул. „******“ № **, против И. С. К. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. „*********“, № **, ет. ** ап. **.

С решението е прекратено производството по делото, в частта в която в хода на производството е предявена допълнителна молба за защита от молителите, за осъществено домашно насилие на 15.05.2026 година, като са присъдени и разноски.

Депозирана е въззивна жалба от Т. А. Д. с ЕГН ********** и детето Е.

И. К. с ЕГН **********, представляван от неговата майка и законен представител, действащи чрез процесуалния си представител адв. С. Н. АК – *****, в частта в която молбите за защита от домашно насилие са отхвърлени.

С жалбата се твърди, че в тази му част решението е неправилно. Съдът е приел, че молителите не са доказали причинени психологическа травма, посттравматичен стрес, депресия, тревожно разстройство или друго клинично състояние, което да е последица от извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Приел е също, че не е доказан умисъл от страна на ответника по молбата, за да се приеме, че е осъществил акт на домашно насилие. Така съдът е приложил неправилно закона, който акцентира върху 1 защитата от акта и неговото въздействие върху пострадалия, а не върху доказване на специална цел „да се донесе страдание“. Целта на защитата по ЗЗДН е да се преустанови посегателството и да се прояви превантивното и възпиращо действие на мярката. Според въззивниците наличието на цел от страна на извършителя да причини страдание не е елемент от фактическия състав на домашното насилие. При преценка за наличие на осъществено домашно насилие и определяне на съответната мярка за защита, съдът не следва да преценява формата и степента на вината на извършителя. Освен допуснатите нарушения на материалния закон, въззивниците сочат и такива от процесуално естество. Съдът е изместил доказателствената тежест, като е приел, че молителите следва да докажат осъществените актове на домашно насилие, с оглед направеното оспорване на изложеното в декларацията по чл.

9, ал. 3 от ЗЗДН. Декларацията е годно писмено доказателство и при оспорване от страна на ответника, последният следва да проведе насрещно доказване, което да обори или разколебае доказателствената стойност.

Излагат се още твърдения за нарушение на правилата на чл. 15, ал. 4 ЗЗДН и ППЗЗДН. При постановяване на решението съдът не е извършил реална оценка на риска. Формално и декларативно е заявил, че е извършена такава оценка, без анализ на конкретните рискови фактори, с оглед на данните за две предходно налагани мерки по ЗЗДН спрямо ответника, продължителния конфликт във връзка с контактите с детето. Не са анализирани всички действия на ответника, които формират модел на психически тормоз и контрол от негова страна спрямо молителите. Поради липсата на задълбочен и пълен анализ на събраните по делото доказателства и извършените нарушения, съдът е постановил неправилно решение. Молят то да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което молбата за домашно насилие бъде уважена, а спрямо ответника да бъдат приложени мерки за защита по ЗЗДН.

Въззивният съд намира депозираната жалба за редовна и допустима. Депозирани са в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лица, легитимирани и имащи правен интерес от обжалване на решението.

В срока по чл. 263 от ГПК отговор от насрещната страна не е постъпил.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

Формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на молбата на Т. Д., твърдените факти и обстоятелства, на които се основават претенциите на молителката, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал 2 съответстващата на твърдяното от молителката накърнено право, правна квалификация на претенцията, а именно такива по чл. 8 от ЗЗДН.

От правна настоящият състав намира следното:

Страните И. С. К. и Т. А. Д. са родители на детето Е. И. К.. С решение № 6/10.01.2022г. на Окръжен съд – Ш., постановено по в.гр.д. № 425/2021г., е определен режим на лични контакти на бащата с детето Е. К..

С първоначалната молба, молителката е потърсила защита от домашно насилие, осъществено от ответника по молбата, над нея и детето им на няколко конкретни дати- 09.11.2025 г.; 06.12.2025 г.; 20.12.2025 г.; 23.12.2025 г.;

31.12.2025 г.; 03.01.2026 г.; 15.05.2025 г.; 09.01.2026 г. и 17.01.2026 г. На всичките дати актовете за домашно насилие, с изключение на 15.05.2025 г. и 09.01.2026г., съгласно изложеното в молбата, са се осъществили при срещи между родителите по повод осъществяване на режима на лични контакти между бащата и детето. На тези срещи детето също е присъствало, като на срещите са правени записи /с телефони и камери/, както от родителите, така и от самото дете, а актовете на домашно насилие се изразяват най-общо в грубо отношение на бащата към тях двамата и отправени обвинения за състоянието, в което се намират отношенията им. На 15.05.2025 година, твърденият акт на домашно насилие се изразява в отправяне на закана, че майката е следена навсякъде от бащата, като на него му е известен всеки неин ход или действие.

Това се е случило в разговор между двамата, проведен пред училището на детето в с. ******. На 09.01.2026г. И. К. е изпратил на имейла на училището на детето копие от съдебно решение, с което молителката е осъдена на пробация, като по този начин я е злепоставил и унижил.

Доказателства във връзка с така заявените актове на домашно насилие са приетите по делото записи от проведените срещи, показанията на свидетелите С. М. Ю.- майка на ответника и Н. М.. Представен е и социален доклад, както и психологическа експертиза на детето, приобщена към доказателствата по делото. Както първоинстанционният съд в мотивите си е възприел, така и настоящата инстанция счита, че тези доказателства не установяват по безспорен начин твърдените актове на домашно насилие. Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото.

По отношение на така заявените актове на домашно насилие, съдът намира следното:

Всички контакти между страните са във връзка с общото им дете, тези контакти се осъществяват в негово присъствие и в годините са се превърнали в източник на напрежение и взаимни нападки. Вероятно поради това, всички контакти се записват от страните, като дори последните са позволили и детето да „увековечава“ случващото се на тези срещи. Само по себе си това не би могло да се възприеме като акт на домашно насилие, стига на не преминава 3 границата на позволеното и да не се извършва по начин, който съставлява тормоз. Ако процесът на заснемане стресира, плаши или разстройва самото дете (което вижда кавгата и насочения телефон), това може да бъде разгледано като насилие спрямо психиката на детето, но очевидно в конкретния случай това не е така. Самото дете прави записи на срещите му с бащата, от което следа, че за него това не е източник на притеснение и не го разстройва. Предвид обстоятелствата и динамиката в отношенията между страните, очевидно записите са правят, за да се защитят от обвинения в посегателство или насилие. Настоящият състав не намира за нормално поведение да се записват срещи между двамата родители, но определено за тях това е начин да докажат, че е извършено насилие или да докажат, че такова не е осъществено. Още по-трудно е да се възприеме за редно, това, че родителите, в частност майката, позволяват на детето да прави записи на срещите с неговия баща.

Така от изслушаните пред първата инстанция записи на проведените срещи, се установява, че срещите винаги се провеждат от разстояние. Бащата остава навън пред оградата на дома, а майката и детето са от другата страна на оградата- вътре в двора или на тераса на къщата. На никой от записите не се чува или вижда ответникът да отправя заплахи, обиди, закани или да предприема действия, които да възбудят основателен страх у молителката или детето за живота или здравето им. Никъде в записите, детето не показва страх от баща си. Поведение му е по-скоро ответна реакция на конфликта между родителите, в който то е въвлечено, но то не изпитва страх от своя баща.

Детето не показва каквото и да е притеснение от присъствието на бащата.

Записите показват, че процесът на заснемане не стресира, плаши или разстройва майката или детето. Бащата не е проявил агресия, поради което и майката, и детето са спокойни, чувстват се защитени зад оградата на техния дом. Това се установява и от изслушването на молителката по реда на чл. 176 от ГПК, при което тя нито веднъж не е показала, че се страхува или, че детето изпитва страх, както и че действията и думите на бащата се възприемат като агресия или насилие спрямо тях. Детето е оставено само в избора си дали да проведе среща с бащата или не, което допълнително е аргумент, че не изпитва страх или притеснение.

Това се установява и от приетата по делото психологическа експертиза.

Съгласно заключението и изявленията на вещото лице в съдебно заседание, детето се чувства зле от отношенията между родителите, то желае да прекрати това, но няма реакции на детето, които да показват силна тревожност при конкретните срещи с бащата. То не го е възприемало като заплаха. На посочените дати, детето не е възприело като насилие поведението на баща си.

Проследявайки отношенията между страните, въз основа на доказателствата по делото е видно, че конфликтите между родителите винаги са по повод осъществяване режима на лични контакти на бащата с детето.

Срещите никога не се провеждат, поради отказ на детето да тръгне с бащата.

4

В тази ситуация майката остава пасивна, при което се натрупва напрежение и се поражда конфликт. Неразбирателството и натрупало се във времето след раздялата емоционално напрежение, недоверие и негативизъм помежду им, е довело до проблеми в комуникацията и по време на тези срещи бащата става по-настоятелен в искането си да се срещне с детето. Това поведение, само по себе си не може да се възприеме като акт на домашно насилие. ЗЗДН очертава рамката, която определя вида и характера на домашното насилие. Съгласно чл.

2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В случая твърденията са за осъществени актове на домашно психическо и емоционално насилие спрямо майката и детето. Доказателствата по делото не сочат да е извършено такова на посочените дати.

По отношение на актовете на домашно насилие, за които се твърди, че са извършени от ответника на 15.05.2026 г., 09.01.2026 година и 16.02.2026 година, съдът намира следното: Твърди се, че на 15.05.2025 година, ответникът по молбата е отправил закана, че следи майката постоянно и му е известен всеки неин ход или действие. Това се е случило в разговор между двамата, проведен пред училището на детето в с. *******. Данни за този акт на насилие се съдържат единствено в приложената към молбата декларация по чл. 9 от ЗЗДН. Поради спецификата на отношенията между кръга от лица, визирани в чл. 3 от ЗЗДН и това, че по в голяма част от случаите актовете на домашно насилие се извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил изключително улеснение за пострадалото лице единствено въз основа на представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. Това обаче не означава, че пострадалия при наличие на оспорване на твърденията му, не следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, което да обуслови извод за осъществен спрямо него акт на домашно насилие. По отношение на този акт пострадалата Д. не е успяла да представи други доказателства, които да удостоверят по безспорен начин, че действително е извършен от страна на ответника К..

Разпечатката съдържа 37 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ae598fb-1f42-4969-93ef-bc2a6a63b739