Определение № 897 от 23.01.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 195/2026
- Вид
- Определение № 897
- Подписан
- 23.01.2026
- Състав
- Наталия Дичева
Други актове по делото
- Разпореждане № 876 от 23.01.2026 · Наталия Дичева
- Разпореждане № 1559 от 09.02.2026 · Наталия Дичева
- Решение № 3995 от 31.03.2026 · Наталия Дичева
Цитирани разпоредби
- чл. 152, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 4, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.157, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 и ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 897
Варна, 23.01.2026 г.
Административният съд - Варна - XXIII състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Наталия Дичева административно дело № 195/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 и ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано по искане от И. С. М. с [ЕГН] от [населено място] срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0819-001189/ 23.12.25г. на нач.група, сектор ПП, ОДМВР Варна за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт, с която на жалбоподателя за нарушение на чл.157, ал.4 от ЗДвП на основание чл.171, т.4 ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е загубил правоспособност да управлява МПС, поради отнети всички 39бр. контролни точки. Иззето е СУМПС: *********. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като е направено особено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.
Заповедта е издадена въз основа влезли в сила НП, както и на АУАН серия GA, № 1439986/ 02.01.26г. за допуснато нарушение на Закона за движение по пътищата. Актът е съставен против И. С. М. от [населено място], за това, че на 02.01.26г., около 22:12часа в [населено място], [улица], до ресторант „Хепи“, управлява лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. №[рег. номер], собственост на К. С. М. , след като е загубил правоспособността по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП – отнети всички контролни точки. Видно от съдържанието на заповедта на жалбоподателя са отнети всички 39контролни точки.
Видно от съдържанието на административната преписка са приложени всички влезли в сила НП, видно от които на жалбоподателя са отнети всички 39бр. контролни точки. Посочените в мотивите на заповедта влезли в сила НП, са послужили като основание за налагане на ЗППАМ.
От така приетата за установена фактическа обстановка съда достигна до следните изводи от правно естество:
Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, издаден по реда на чл. 172, т. 1 от ЗДвП, по който ред и издаден и оспореният административен акт. Законът за движението по пътищата не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което е приложима нормата на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение съдът следва да установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност Съдът счита искането за спиране на изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ по чл. 171, т.4 от ЗДвП е неоснователно.
Жалбоподателят сочи, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителна и трудно поправима вреда, защото ще го лиши от възможност да управлява автомобила, с който превозва близките си родственици до различни места.
Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и ТР № 5/2009 г. на ОС на ВАС. В конкретната хипотеза с атакуваната заповед е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП / Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи/. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП обжалването на заповедите за ПАМ не спира изпълнението им, освен ако съдът разпореди друго. Следователно законодателят е преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизане в сила на съдебното решение, по искане на жалбоподателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В това производство жалбоподателят следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и характер те трябва да са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение.
В искането се твърди, че жалбоподателят обичайно вози до училище своите двама братя- ученици: единия до основно училище в [населено място], а другия до средно училище по дървообработване. На следващо място се заявява, че жалбоподателят И. М. помага на семейството си като транспортира баща си до работата му от [населено място] до ЗПЗ- Варна, където работи. Към искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0819-001189/ 23.12.25г. на нач.група, сектор ПП, ОДМВР Варна, не са представени никакви доказателства във връзка с изложените факти.
При липсата на други конкретни изложени обстоятелства относно вреди за жалбоподателя, съдът счита, че изложените факти относно невъзможността да полага управлява МПС не могат да могат да бъдат разглеждани като последващи оспорения акт вреди или нововъзникнали обстоятелства. При сравняване значимостта на защитения от закона обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с оглед на който е допуснато предварителното изпълнение на акта по силата на закона, и интереса на жалбоподателя като водач на МПС, следва да бъде даден превес на обществения интерес. Ако се спре предварителното изпълнение на принудителната административна мярка би означавало да се осуети изпълнението на принудителната мярка, която е наложена за защита на особено важен обществен интерес.
Въведените съмненията и изявления относно наложен фиш за глоба и издаден АУАН следва да бъдат обсъдени по същество в производства за проверка на твърденията му пред съответния съд, ако същите са оспорени.
Всяко принудително изпълнение на административен акт от страна на администрацията причинява неудобство и принципно може да засегне права и интереси, поради което е предвидена възможността за защита от страна на гражданите и организациите. От друга страна съгласно чл. 57, ал. 2 от Конституцията не се допуска упражняването на лични права на гражданите, ако с това се накърняват права и законни интереси на други. С чл. 4, ал. 3 от АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, нито на правата, свободите и законните интереси на други лица. В случая отнемането на СУ МПС е постановено като превантивна мярка, именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителните действия на субекта на правоотношението, като в случая следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че той е професионален шофьор. Отчитайки високата обществена значимост на безопасността на движение по пътищата в конкретния случай незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост. Поради това не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране не следва да бъде уважено.
Освен това съдът установи, че жалбата не е депозирана съобразно правилата на чл. 152, ал. 1 от АПК - чрез органа, чийто акт се оспорва, поради което препис от жалбата следва да бъде изпратена на административния орган, като бъде указано да представи заверено копие на цялата административна преписка, образувана по повод оспорения в настоящото производство акт, ведно с доказателства за връчването.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. С. М. с [ЕГН] от [населено място] да бъде спряно предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0819-001189/ 23.12.25г. на нач.група, сектор ПП, ОДМВР Варна.
Определението може да се обжалва в 7 - дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховния административен съд на Р България.
Съдия: