Решение № 2253 от 19.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14876/2022
- Вид
- Решение № 2253
- Подписан
- 19.05.2023
- В сила
- 03.11.2023
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал.1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2253 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330114876 по описа за 2022 година
Предявени са обективносъединени искове по чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл.
49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД ЕИК: 121076907 гр. София, ул. С. Караджа № 2, представлявано от ********* М. И. и К. В., чрез ******** В., против ОБЩИНА Пловдив, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст.
Стамболов" № 1, представлявана от З. Д.-****** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1091.25 лева /хиляда деветдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ главница - дължимо застрахователно обезщетение но регресна претенция, както и мораторната лихва върху главницата от 14.10.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба в размер на 332.55 лева /триста тридесет и два лева и петдесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящия иск, до окончателното изплащане на вземането. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 31.01.2018 г., около 15.00 часа в град ********, на пътното платно на булевард ********, ж.к. ******** - *****, на ******** мост в посока бул. ***********е настъпило пътнотранспортно произшествие с лек автомобил Мерцедес ******** с peг. № *******, при което същия попаднал в дупка с големи размери, остри ръбове и голяма дълбочина, представляваща необезопасено, несигнализираио, необозначено и неосигурено препятствие на пътното платно. В следствие на инцидента са нанесени имуществени щети на автомобила, изразяващи се в увреждания на предна дясна гума и джанта на автомобила. Към момента на събитието за 1 автомобила е налице договор за имуществена застраховка „Каско” с ищеца застрахователна полица
№ ***********/25.01.2017 г. П одадено е уведомление - декларация за щета по застраховка „Каско на МПС” от лицето, управлявало автомобила с искане за обезщетяване на нанесените вреди на собственика , по което е образувана преписка по щета № **************.
Причинените имуществени вреди на собственика възлизат на 1081.25 лева.
Извършени са ремонтни услуги от ************* на стойност 741.25 лв., заплатени на 26.03.2018 г. На 20.02.2018 г. е изплатено обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 340 лв. Стопанин на пътя е Община Пловдив. С изплащане на застрахователното обезщетение на основание застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата Община – Пловдив, която е поканена на 23.04.2018 г. да заплати сумата. До момента сумата не е възстановена. Дължат се разходи по изследване на щетата.
В указания по чл.131 от ГПК срок ответника оспорва иска по основание и размер. Отправя възражение за съпричиняване.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателстваполица
***********/25.01.2017 г. ; уведомление от 31.01.2018 г., опис, доклади от 19.02.2018 г. 23.03.2018 г.; калкулация ремонт от 21.03.2018, и показанията на свидетеля К. А. е видно, че на 31.01.2018 г., около 15.00 часа в град ********, на пътното платно на ******** мост в ж.к. ************ посока булевард ***********-бул. *********** е настъпило ПТП с лек автомобил Мерцедес ******** с peг. № *******, при което същия попаднал в дупка с големи размери, остри ръбове и голяма дълбочина, която не била обозначена и обезопасена. В следствие на инцидента по автомобила са настъпили повреди засягащи предна дясна гума и джанта. Към момента на събитието за автомобила е бил налице договор за имуществена застраховка „Каско” с ищеца –поради, което е подадено уведомление - декларация с искане за обезщетяване на вредите. Образувана е преписка по щета № ************** и вредите са оценени на 1081.25 лева.
От представените писмени документи- възлагателно писмо от 01.02.2018 г. заявка от 21.02.2018 г.; фактури № **********/05.03.2018 г.;****/06.02.2018 г. платежни от 26.03.2018 г.;20.02.2018 г. е видно, че ремонтните услуги са осъществени от ************* на стойност 741.25 лв., които са заплатени на 26.03.2018 г. На 20.02.2018 г. е изплатено обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 340 лв.
От приложената покана от 19.04.2018 г. е видно, че до ответинка е изпратена покана за заплащане на притендираната сума, получена на 23.04.2018 г..
От изготвеното заключение от 07.04.2023 г. по извършената САТЕ е 2 видно, че вида на щетите съответства на начина на настъпване на твърдяното ПТП. Стойността на същите е 1101,73 лв. по пазарни цени.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ:
Съобразно заявените твърдения за наличие на бездействие у служителите на ответника изразяващо се в безотговорно отношение към възможните опасности за живота и здравето на пътниците в МПС и отправените притенции съдът намира, че приложима за решаване на настоящия спор е разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД-за вредите причинени при или по повод изпълнение на възложена работа отговаря възложителя.
Следователно фактическият състав при който възниква деликтната отговорност на общината включва кумулативно наличие на следните предпоставки: настъпило вредосно противоправно деяние, вреда, причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда, както и че лицето, срещу което е насочен иска е възложител на дейността по повод на изпълнението, на която се твърди да се произлезли вредите, предмет на исковата претенция. Съобразно разпоредбата на чл. 51 ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, както и пропуснати ползи, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането.
По делото не е налице спор, че мястото, на което е настъпил инцидента се поддържа и стопанисва от Община Пловдив. Следователно същата е длъжна чрез своите служители да осъществи превенция на възможните рискове за здравето и живота на гражданите, произтичащи от създадената обстановка, а при наличие на бездействие да понесе настъпилите последици от това.
С оглед събраните гласни доказателства се установява, че на 31.01.2018 г. , лек автомобил Мерцедес ******* с peг. № *******, управляван от свидетеля А., е преминал през дупка на пътното платно на ******** мост в ж.к. ***********, при което са увредени гумата и джантата на същия. До този извод съда достига като кредитира изцяло показанията на свидетеля А., като ги намира за безпристрастни и обективни, отчитайки, че той непосредствено е възприел случката и разказа му не противоречи на доказателствената съвкупност.
Съобразно изложеното по-горе се налага извод, че ответника е отговорен за настъпилото събитие и следва да обезщети последиците от него.
3
По отношение вида и размера на същите, изхождайки от събраните гласни и писмени доказателства и заключението по извършената СТЕ съдът намира, че стойността за възстановяването им възлиза на 1101,73 лв.
Изплатените разходи от ищеца за обезвредата на доверения сервиз и на собственика на автомобила в размер от 1 081.25 лв. попадат в рамките на установената сума, което навежда основателност на притенцията за главница включваща стойността на щетите и разходите са тяхното установяване.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване, тъй като по делото не се установиха данни находящото се на пътното платно препятствие, довело до настъпване на вредите, да е било обозначено или обезопасено по някакъв начин или видимо и предвидимо за водача на преминаващ автомобил.
Уважаването на главния иск е основание за уважаване и на обективносъединения с него такъв за заплащане на обезщетение за забава за периода от отправяне на поканата до ответника -23.04.2018 г. до окончателното плащане. Доколкото се притендира лихва за периода от 14.10.2019 г. до завеждане на исковата молба и от образуване на делото до окончателното плащане съдът намира, че и тази притенция следва да се уважи изцяло, защото е в рамките на допустимия период. По отношение на размера на мораторната лихва съдът използвайки електронноизчислителен модул на законна лихва установи, че за периода 14.10.2019 г.-17.10.2022 г. размера на същата върху сумата от 1091,25 лв. възлиза на 333,46 лв. Същата надхвърля притендираната такава от 332.55 лв., което налага уважаване на иска за нея изцяло.
Предвид изхода на делото на ищеца следва да се заплатят от ответника сторените разноски в производството. Същите съобразно представените доказателства и списък възлизат на 100 лв. за държавна такса, 100 лв. за възнаграждение на вещо лице и 150 лв. за ********ско възнаграждение.
Притендираните суми от ищеца над посочените от съда за 100 лв. за възнаграждение на вещо лице и 10 лв. за възнаграждение на свидетел не следва да се поставят в тежест на ответника, тъй като същите не са разходвани по делото и подлежат на възстановяване в едногодишен срок от влизане в сила на решението.
На ответника разноски не се дължат.
4
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив с ЕИК 000471504 и адрес Пловдив, пл. ’’С.
Стамболов” № 1, представлявана от ****** З. Д. Д. да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД ЕИК:
121076907 гр. София, ул. С. Караджа № 2, представлявано от ********* М. И. и К. В. сумата от 1091.25 лева /хиляда деветдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ главница - дължимо застрахователно обезщетение но регресна претенция и ликвидационни разходи, както и мораторната лихва върху главницата от 14.10.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба18.10.2022 г. в размер на 332.55 лева /триста тридесет и два лева и петдесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска, до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 350 (триста и петдесет) лева за разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5