Решение № 412 от 06.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Варна, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110108738 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от П. Я. Д., ЕГН **********, срещу * ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 709,23 лева /след допуснато изменение на предявения иск с протоколно Определение № 118/14.01.2026 г./, представляваща неизплатено обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 23.05.2025 г., около 08:00 часа, при движение по бул.

„*“, застрахователно събитие по Застрахователна полица № * за застраховка „Каско“ за лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № *, за което е образувана Щета № * г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 01.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че същият е собственик на лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № *. На 23.05.2025 г., около 08:00 часа, при движение по бул. „*“, лек автомобил марка и модел „*“ ударил в дясната част автомобила на ищеца, за което бил съставен Констативен протокол от същата дата и била заведена Щета № * г. Като увредени детайли от застрахователя били описани: преден десен фар – подмяна, преден десен калник – за ремонт и боя, предна броня – ремонт и боя, предна дясна лайсна бронз – подмяна, преден десен подкалник – подмяна, мигач страничен десет – подмяна, водач PVC предна броня дясно – подмяна, рамка радиатор – ремонт, конзола странична за калник преден десен – ремонт, основа калник преден десен – ремонт, лайсна противоударна калник преден десен – ремонт.

Заявява се, че на 03.06.2025 г. ответникът заплатил на ищеца по процесната щета сумата от 343,09 лева, която е недостатъчна за извършване на ремонт, като имуществените вреди по автомобила на ищеца били в размер на 5 000 лева.

С оглед изложените твърдения, ищецът предявява исковата си претенция.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск.

Не се оспорва, че между собственика на лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № * и ответника е налице валидно застрахователно правоотношение Застрахователна полица № * с валидно покритие към датата на настъпване на процесното ПТП; че ищецът е собственик на лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № *; че на 23.05.2025 г., около 08:00 часа, при движение по бул. „*“, е настъпило ПТП между двата автомобила, по повод на което е 1 съставен Констативен протокол от същата дата и е образувана Щета № * г.; че на 03.06.2025 г. ответникът е заплатил на ищеца по процесната щета сумата от 343,09 лева.

Оспорват се от ответника мястото и механизмът на настъпване на процесното ПТП, наличието на противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил марка и модел „*“, верността на Констативен протокол от 23.05.2025 г. В условията на евентуалност се твърди, че процесното ПТП представлява „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 НК.

Твърди се в отговора на искова молба, че изплатеното на ищеца обезщетение съответства на вида на уврежданията, възрастта на автомобила на ищеца, с оглед на което се оспорва размерът на исковата претенция. Заявява се наличието на „тотална щета“ при увреждане на МПС, наведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, а в условията на евентуалност – искане за произнасяне на съда в съответствие с текста на чл. 499, ал. 6 КЗ.

С оглед на изложените съображения, се иска отхвърляне на предявения иск.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност и доказаност на исковата претенция. Претендира сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание и ответникът, чрез процесуалния си представител, моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Счита, че изплатената сума би могла да възстанови автомобила в предишния му вид, като излага, че самият ищец твърди, че не ползва сервизи при възстановяване на автомобила и сам е подменил детайлите, които са били увредени. В условията на евентуалност, моли съдът да бъде взето предвид становището на вещото лице относно възрастта на автомобила и стойността на ремонт в автосервизи, които не притежават сертификат ISO, като счита, че тази стойност единствено повишава цената, с оглед на което би се стигнало до неоснователно обогатяване. Моли съда да съобрази решението си със заключението на експертизата това, че ремонт може да бъде извършен с алтернативни или употребявани части, както и че са използвани сервизи без сертификат за качество, които не са представители на никоя марка автомобили.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

По аргумент от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да бъде предварително проведената извънсъдебна процедура. Не е спорно по делото, че такава е проведена, както и че увреденото лице – ищец в настоящото производство не е съгласно с размера на определеното и изплатено обезщетение по заведената от ответното дружество щета.

Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на процесното ПТП, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно: реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на лек автомобил „*“, рег. № * /от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдяните имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти, с изключение на вината на делинквента, която се презюмира. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение.

С оглед предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той носи тежестта да докаже изпълнение на задължението за репариране на претърпените вреди или 2 направените правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение, включително наведените възражения за „тотална щета“ и за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.

Безспорно между страните е, че между собственика на лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № * и ответника е налице валидно застрахователно правоотношение по Застрахователна полица № * с валидно покритие към датата на настъпване на процесното ПТП; че ищецът е собственик на лек автомобил марка и модел „*“ с рег. № *; че на 23.05.2025 г., около 08:00 часа, при движение по бул. „*“, е настъпило ПТП между двата автомобила, по повод на което е съставен Констативен протокол от същата дата и е образувана Щета № * г.; че на 03.06.2025 г. ответникът е заплатил на ищеца по процесната щета сумата от 343,09 лева.

Установи се, на следващо място, от представения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП от 23.05.2025 г., съставен и подписан от участниците в произшествието, от заключението по допуснатата в производството Съдебно-автотехническа експертиза, както и от показанията на разпитания по делото свидетел Т. Г* Ч., че на 23.05.2025 г., около 08:00 часа, при движение по бул. „*“, е настъпило ПТП между лек автомобил марка и модел „*“ и лек автомобил марка и модел „*“, по вина на водача на последния, при следния механизъм: на 23.05.2025 г., около 08:00 часа, П. Д., като водач на лек автомобил марка и модел „*“, се спускал по улица до бл. 11, жк „*“ към бул. „*“, като от дясната му страна, отнемайки му предимството от паркирано състояния, се включил лек автомобил марка и модел „*“ с водач Т. Г* Ч., като предизвикал ПТП. Вещото лице е посочило, че при съобразяване на времето за реакция на водача, времето за сработване на спирачната уредба и уврежданията по двата автомобила се достига до извода, че ищецът се е движил с малка скорост и не е можел да предотврати ПТП. Същото е изложено и в показанията на свидетеля и виновен водач - Т. Г* Ч..

От този механизъм се налага извод за доказано противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „*“ с рег. № *.

Настъпилите имуществени вреди се установяват от експерти на застрахователя след извършен оглед на превозното средство и са описани в съставения Опис - заключение по щета № * г., както и от заключението по назначената Съдебно-автотехническа експертиза, като същите са, както следва: преден десен фар – подмяна, преден десен калник – за ремонт и боя, предна броня – ремонт и боя, предна дясна лайсна бронз – подмяна, преден десен подкалник – подмяна, мигач страничен десен – подмяна, водач PVC предна броня дясно – подмяна, рамка радиатор – ремонт, конзола странична за калник преден десен – ремонт, основа калник преден десен – ремонт, лайсна противоударна калник преден десен – ремонт.

Наличието на пряка причинно-следствена връзка между посочените щети и противоправното поведение на застрахования водач се установява от заключението на експерта по изслушаната Съдебно-автотехническа експертиза.

По отношение на субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно.

Въпреки изрично възложеното в тежест на доказване на ответника обстоятелство, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, в производството не бяха ангажирани доказателства в тази насока, поради което и наведеното от ответника възражение в посочения смисъл е неоснователно. С оглед изводите на вещото лице относно механизма на настъпване на процесното ПТП, неоснователно се явява и възражението, че в случая се касае до „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 НК.

От изложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание и за застрахователя е възникнало задължение да заплати на ищеца като увредено лице застрахователно 3 обезщетение за претърпените имуществени вреди.

Правният спор в настоящото производство се съсредоточава върху размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Не се спори между страните, че ищеца е получил от ответното дружество обезщетение по процесната щета в размер на 343,09 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, обезщетението се равнява на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото не следва да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза на частично увреждане, каквато е настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност, която според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г. по описа на ВКС, II Т.О., Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. по описа на ВКС, II Т.О., Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. по описа на ВКС, I Т.О., Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, II Т.О., Решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. по описа на ВКС, II Т.О. и други.