Решение № 17255 от 08.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17255 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110124887 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК от Л. В. Д. с ЕГН **********, против „ПКБ“ ЕООД, ЕИК *****, с искане за обявяване занедействителен на сключения между страните Договор за потребителски кредит от 2012 г., като нищожен поради противоречие със закона. В условията на евентуалност се иска прогласяване нищожността на следните клаузи: клаузата, предвиждаща ГПР в размер на 48,99 % на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и на клаузата на чл. 6 от договора, предвиждаща годишен лихвен процент в размер на 41 %, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит от 2012г. с „ПКБ" ЕООД, по силата на който кредиторът предоставил парични средства в размер на 4800 лв., ГПР 48.99% и ГЛП в размер на 41%. Твърди, че договорът е нищожен поради непосочване на действително прилагания ГПР, както и методика за неговото прилагане. Сочи, че клаузите относно ГПР и ГЛП били нищожни, като последната като противоречаща на добрите нрави, доколкото надвишавала трикратния размер на законната лихва в страната. Ето защо предявява настоящите искове, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва производството като недопустимо, а предявените искове като неоснователни. Оспорва да е налице договорно правоотношение между страните по сключен договор за потребителски кредит от 2012г. Моли, исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че между страните е налице облигационно правоотношение по силата на сключения между тях Договор за потребителски кредит от 2012г., с посоченото в исковата молба съдържание; твърдените основания за нищожност на договора, респ. на оспорените клаузи.

С Определение Рег.№ 5083 / 04.02.2026г., съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК, изрично е 1 указал на ищцовата страна, че същата не сочи доказателства за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит сключен с ответника от 2012г., със съдържанието, посочено в исковата молба. Същевременно, съдът е оставил без уважение доказателственото й искане по чл.190, ал.1 от ГПК, да задължи ответника да го представи. Това е така тъй като именно ищцовата страна носи последиците от разпределената доказателствена тежест и следва да установи при условията на главно доказване твърденията си, още повече че същата твърди, че е страна по процесния договор и като такава следва да разполага с екземпляр от същия, респ. не е посочила изрично обратното. Изготвеният от съда проекто-доклад по делото е обявен за окончателен без възражение от страните, като до този момент ищцовата страна не е представила доказателства за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит сключен с ответника от 2012г., със съдържанието, посочено в исковата молба, при изричното оспорване на съществуването му от ответника с отговора на исковата молба.

Поради гореизложеното, ищцовата страна следва да понесе правните последици на доказателствената тежест, като съдът приема, че по делото не се доказа съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит сключен с ответника от 2012г. и предявените искови претенции за недействителност на същия, както и за недействителност на отделни негови клаузи следва да бъдат отхвърлени като недоказани.

По разноските.

С оглед изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 евро, разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер поради относително ниската фактическа и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като недоказани, предявените от Л. В. Д. с ЕГН **********, против „ПКБ“ ЕООД, ЕИК *****, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, за прогласяване на недействителността /нищожността/ на договор за потребителски кредит от 2012 г., както и евентуални искове за прогласяване на недействителността /нищожността/ на отделни негови клаузи: на клаузата, предвиждаща ГПР в размер на 48,99 %, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ,както и на клаузата на чл.

6 от договора, предвиждаща годишен лихвен процент в размер на 41 %, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, Л. В. Д. с ЕГН **********, да заплати на „ПКБ“ ЕООД, ЕИК *****, сумата от 100 евро, разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2