Решение № 21735 от 29.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21735 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110170328 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „*********“ АД срещу В. Н. Д., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи 1/6 част от задълженията по предоставен кредит, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ******/17.02.2012 г.: сумата от 435,09 лв., представляваща изискуема главница по предоставен кредит по Договор за потребителски кредит № ******/17.02.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 20.06.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 68,24 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.08.2018 г. до 02.05.2023 г., както и сумата от 56,06 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.08.2018 г. до 20.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 34228/2023 г. по описа на СРС, 69 състав.

Ищецът твърди, че на 17.02.2012 г. между „*********“ АД и К. В. Д.а като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 5 780 лв. за пълното предсрочно погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит № *********/24.06.2011 г., срещу което същият се задължил да върне отпуснатия и усвоен кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и условията, уговорени в договора.

Към договора бил подписан и погасителен план, неразделна част от него.

Плащането по договора било преустановено, поради което с непогасяването 1 на две последователни месечни вноски с падежи съгласно погасителния план – 17.07.2018 г. и 17.08.2018 г., кредитополучателят изпаднал в забава и кредиторът инициирал изпращане на уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 15, ал. 5 от договора. Междувременно кредитополучателят К. В. Д.а починала и ищецът насочил претенциите си чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417,ГПК към законните наследници - Н. Б. Д., В. Н. Д. и Д. Н.а Д.а за заплащане на задълженията по договора в пълен размер съгласно дяловете от наследството, които всеки от тях получил, а именно: 1/6 част за В. Н. Д., 1/6 част за Д. Н.а Д.а и 4/6 части за Н. Б. Д.. Междувременно вземането на ищеца по договора станало изцяло изискуемо поради настъпил краен срок на договора на 17.02.2022 г. съгласно чл. 5 от същия. Кредиторът уведомил наследниците за настъпването на падежа чрез уведомления за обявяване на изискуемост на вземането по кредита, връчени им чрез ЧСИ С. Я.. Освен главницата по кредита дължими били и възнаградителна лихва по чл. 3 от договора и мораторна лихва по чл. 8 от договора. С оглед настъпилата изискуемост на кредита по договора ищецът поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу законните наследници на кредитополучателя, като настоящите установителни искове са предявени единствено срещу В. Н. Д. за 1/6 част от размера на цялото вземане по кредит в съответствие с издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, доколкото се твърди, че другите двама длъжници са заплатили своята част от задължението в хода на заповедното производство. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Н. Д. чрез процесуалния си представител адв. Р. Г. е подал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото не е спазена предвидената в закона форма, а част от документите, в т.ч. общите условия, не били подписани, поради което липсвало валидно изразено съгласие от страна на починалия кредитополучател. Нарушено било и изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин с представяне на всички негови елементи в еднакъв размер шрифт. Излага доводи, че договорът е недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР по договора бил посочен единствено като процент и липсвала ясно разписана методика по формирането му. Счита договорът за недействителен и поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК на клаузата за възнаградителна лихва – същата е уговорена в противоречие с добрите нрави. Счита, че клаузата на чл. 15, ал. 5 от договора е неравноправна, доколкото същата постановява, че обявяването изискуемостта на кредита става едностранно от банката, без да е необходимо уведомление или покана до кредитополучателя. Твърди, че уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не му е връчено надлежно, поради което ответникът не е изпаднал в забава. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно 2 чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 34228/2023 г. по описа на СРС, 69 състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от В. Н. Д. и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

За основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.

1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен с праводателя на ответника, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя парична сума в размер поне на претендираната; че предоставената сума е била усвоена и за кредитополучателя е възникнало задължение да я върне; настъпване и обявяване на предсрочна изискуемост на вземането за връщане на кредита спрямо ответника; че е налице валидна клауза, уреждаща дължимостта на претендираната възнаградителна лихва, включително и нейният размер; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания на уговорения падеж.

С оглед на релевираното възражение за давност в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Наличието на възникнало на 17.02.2012 г. между ищеца „*********“ АД и наследодателя на ответника К. В. Д.а в качеството на кредитополучател валидно облигационно правоотношение въз основа на договор за потребителски кредит се установява от приетите по делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № ******/17.02.2012 г., Погасителен план по кредит, Общи условия за отпускане и обслужване на кредити на физически лица в „*********“ АД и Молба за потребителски кредит от 14.02.2012 г. От приобщените документи съдът прави извод за наличието на следните уговорени между страните параметри по сключения договор: предоставен е кредит за сумата от 5 780 лв. за срок от 120 месеца при действащ към момента на сключване на договора базов лихвен процент за потребителски кредити: 13,200% и надбавка за първата година от срока на 3 кредита: -5,70 пункта и надбавка за оставащия период от срока на кредита:

0,800 пункта, с цел на кредита: пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за кредит, с падеж: 17.02.2022 г. Годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е 14,06%, а общата дължима от кредитополучателя сума е в размер от 10 929,65 лв., изчислени към момента на сключване на договора.

Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по договора, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на сметката на кредитополучателя. В тази връзка по делото е приобщено и Банково бордеро № 2051818/17.02.2012 г., видно от което отпуснатата по договора за потребителски кредит сума в размер на 5 780 лв. е усвоена на 17.02.2012 г. по банковата сметка на кредитополучателя.

При така установеното наличие на валидно облигационно правоотношение, възникнало между ищеца и наследодателя на ответника К.

В. Д.а, следва да се съобрази, че по силата на наследствено правоприемство в имуществения комплекс на наследниците пропорционално на дела им преминават както притежаваните от наследодателя права към момента на смъртта му, така и неговите задължения, в т. ч. и задълженията, произтичащи от сключени от последния приживе договори за кредит. Договорът за кредит не прекратява действието си със смъртта на кредитополучателя, ако това обстоятелство не е предвидено изрично в него. Той запазва действието си по отношение на наследниците, които придобиват правата и задълженията по него в качеството си на универсални правоприемници. При анализа на съдържанието на процесния договор за кредит, съдът намира, че в него не е инкорпорирана клауза, предвиждаща подобно ограничение на действието му в темпорално отношение. Ето защо, съдът счита, че ответникът в качеството му на наследник по закон на кредитополучателя, което качество не е оспорено с отговора на исковата молба, е обвързан от процесния договор и отговаря пропорционално на наследствения си дял за задълженията, произтичащи от договора – а именно за 1/6 част от същите, съобразно уговорените в него условия.

Наличието на валидно облигационно правоотношение предпоставя съдът да се произнесе по релевираните с отговора на исковата молба възражения за недействителност на процесния договор. Сключената сделка несъмнено има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената легална дефиниция в чл. 9 ЗПК /бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г., действащ към 17.02.2012 г./, като заемополучателят по него има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 3 ЗПК, поради което съдържанието му следва да бъде изцяло съобразено с изискванията на действащите към онзи момент ЗПК и ЗЗП.

Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото /арг. ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това, съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /арг. чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК /бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г./ 4 договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма на хартиен или друг траен носител в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, а по арг. от чл. 11, ал. 1 ЗПК /бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г./ договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа всички изброени в т. 1 – т. 27 от разпоредбата реквизити, вкл. и подписите на страните. Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е сключен на хартиен носител на разбираем за страните език и при спазване законоустановената писмена форма за действителност.