Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18268 от 07.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39202/2022
Вид
Решение № 18268
Подписан
07.11.2023
Състав
БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • § 7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 18268 гр. С., 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110139202 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от Застрахователна компания „ФИРМА“ АД срещу С.О., с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, с искане да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 507,81 лева, представляваща регресно вземане, от които 497,81 лв. за изплатено застрахователно обезщетение и разходи за репатриране и 10 лв. ликвидационни разходи по щета № ....., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК (27.05.2022г.) до изплащане на вземането и сумата 154,75 лв., представляваща мораторна лихва за периода 30.05.2019г. – 30.05.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.06.2022г. по ч.гр.д.№ 28004/2022г. на СРС, 176-ти състав.

Ищецът твърди, че на 26.06.2017г., около 11:45 часа в гр. С., при движение по бул. „...“ в посока от гара „...“ към ул. „....“, на кръстовището с ул. ..., лек автомобил марка „...“ с рег.№ ... попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, с което реализира ПТП. Твърди, че от инцидента са причинени материални щети на автомобила. Сочи, че за настъпилото ПТП е изготвен протокол за ПТП № ... от 26.06.2017г.

Поддържа, че към датата на произшествието лекият автомобил е застрахован 1 по застраховка „Каско“ при ищцовото дружество. Излага, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № ...... В съответствие с установените щети твърди, че е определено обезщетение в размер на 445,81 лева, което е изплатено на собственика на автомобила.

Отделно от тази сума, застрахователното дружество е изплатило и разноски за репатриране на автомобила в размер на 52 лева. Сочи, че с изплатеното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и е придобил право на регрес срещу ответника.

Поканил последния да погаси дълга си, но плащане не последвало, с оглед на което претендира главницата заедно с мораторната лихва.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Ответникът оспорва описания от ответника механизъм на ПТП, както и твърденията за наличие на неравност на пътното платно към датата на ПТП. Поддържа, че протоколът за ПТП е съставен от служител на СДВР на база описанието на ПТП от водача на МПС.

Счита размерът на изплатеното обезщетение за завишен и неотговарящ на действителния размер на претърпените вреди. Сочи, че е възложил на третото лице – помагач „ФИРМА“ ЕАД дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа, включително по отношение на участъка, в който е настъпило процесното ПТП, като месечната абонаментна поддръжка е приета без констатирани пътни неравности. Аргументира, че съгласно ЗДвП водачите са длъжни да избират такава скорост при движение, позволяваща им спиране пред препятствие. С оглед последното и в условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Оспорва и иска за мораторна лихва при твърдения, че поканата на застрахователя не е получена от С.О..

Третото лице помагач оспорва исковете. на страната на ответника - „ФИРМА“ ЕАД,

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема за установено следното:

Не е спорно, а и от представените писмени доказателства – комбинирана застрахователна полица № .... от 16.03.2017г. се установява наличието на застрахователно правоотношение при ищеца по застраховка „КАСКО“ за лек автомобил „...“ с рег.№ ..., по силата на което 2 застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.

При застрахователя „ФИРМА“ АД е образувана ликвидационна преписка по щета № ....., въз основа на уведомление - декларация за щета от 27.06.2017г, подадено от М. И. Ц.. Съставени са опис и доклад по щета, приложени по делото, като е определено застрахователно обезщетение в размер на 445,81 лева за претърпените от ПТП вреди, както и за сумата от 52 лева за репатриране на автомобила – общо 497,81 лева, които суми са изплатени от застрахователя с приложените по делото платежно нареждане № ..../20.11.2017г. и № ..../25.07.2017г., както и сумата за репатриране с преводно нареждане № ..../25.07.2017г.

С регресна покана получена от адресата на 21.12.2017г., видно от положения печат, „ФИРМА“ АД е поканило С.О. да заплати сумите по общо 26 бр. регресни щети, в това число и сумата от 507,81 лева, регресното вземане по щета № ....., ведно с ликвидационни разходи от 10 лева.

Спорен по делото е въпросът – доказан ли е механизмът на ПТП – попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана неравност на улица в населено място, което да е довело до вреди на МПС, за които е заплатено застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско”.

За установяване механизма на ПТП, ищецът се позовава на съставения от органите на МВР протокол за ПТП, свидетелски показания и приетото заключение на автотехническа експертиза.

По делото е приет като писмено доказателство Протокол за ПТП № ... от 26.06.2017г., в който е отразено, че на същата дата по данни на водача М.

И. Ц., същият се е движил с лек автомобил „...“ с рег.№ ... по бул. „...“ към ул.

„....“ и на кръстовището с ул. „....“ попада в необезопасена дупка, от което се нанася щета на автомобила. Видимите щети по лекия автомобил, отразени в протокола са – предна дясна гума с джанта.

Съдът намира, че приложеният по делото протокол за ПТП е съставен, след като е било извършено посещение от органите на полицията, на мястото на произшествието. Това обстоятелство се установява от бланковата форма на протокола, където в графа „посетено на място”, при възможни отговора – „да” или „не”, е указано, че с „х” се зачертава ненужният отговор, като в 3 конкретния случай е отбелязано, че това е отговор „не”. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията, след оглед на местопроизшествието, същият в качеството си на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ГПК се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП - в този смисъл трайната практика на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и др. В конкретния случай, удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него са за датата и мястото на инцидента, разположението на автомобила, наличието и разположението на неравност на пътното платно и на уврежданията по автомобила – предна дясна гума и джанта, както и за липсата на сигнализация за неравността на пътното платно или нейното обезопасяване.

За тези обстоятелства, безпротиворечиви показания дава и свидетелят М. И. Ц. – управлявал автомобила. Свидетелства, че тъй като бил спрял на светофар за ляв завой, потеглил след зелен сигнал, като се движил с не повече от 10 – 15 км/ч., когато попаднал на остра дупка на пътното платно, без предупреждение или сигнализация, в резултат на което гумата се спукала, а джантата – повредила. Извикал патрул на КАТ, който посетил местопроизшествието, проверили дупката и съставили приложения по делото протокол за ПТП. Категоричен е, че не е имало сигнализация, която да предупреждава за дупката. Изложените от свидетеля и отразените в протокола за ПТП обстоятелства, се потвърждават и от заключението на автотехническата експертиза, съгласно което, посочените увреди на автомобила съответстват напълно на описания в уведомлението за щета и протокола за ПТП механизъм на произшествието, без противоречия и несъответствия.

Доказателствата – писмени, гласни и заключение на АТЕ, са безпротиворечиви помежду си и мотивират извода на съда, да приеме за установен посочения от ищеца механизъм на ПТП, както и обстоятелството, че повредените части на МПС са пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило поради наличието на неравност на пътното платно.

4

Наличието на същите вреди се установява и по опис заключението на образуваната при застрахователя щета № ....., а от приетото заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че размерът на щетата определен по средни пазарни цени за вложени нови части и труд, възлиза на сумата от 500,64 лв. с ДДС. По делото са представени фактура и транспоретен лист от 26.06.2017г. за извършено репатриране на автомобила на стойност 52 лева с ДДС. Разходът за репатриране представлява имуществена вреда, пряка последица от ПТП, доколкото е установено по делото, че гумата е спукана, джантата повредена, поради което и автомобилът, не е бил в състояние да се придвижва на собствен ход, поради която причина и произшествието е посетено от органи на КАТ. В този смисъл Решение № 3977 от 19.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 1119/2022 г., Решение № 334 от 19.01.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 38/2022 г., Решение № 876 от 15.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 226/2022 г. и др.

Следователно платеното застрахователно обезщетение в общ размер на 497,81 лева (445,81 лв. за щетите по автомобила и 52 лв. за репатриране), е определено в съответствие с правилото на чл.386, ал.2 КЗ, съответства на обезщетителния характер на застрахователното правоотношение и е адекватнo на стойността, необходима за ефективното отстраняване на вредите, причинени на собственика на увредения автомобил в резултат на настъпилото ПТП.

Установено е по делото, че пътнотранспортното произшествие е станало на улица в населено място – гр.С.. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок.

Следователно, по силата на ЗДвП на С.О. е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в С., което включва и недопускането, съответно отстраняването на дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т.3 5 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, ответната община е и собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, като с нормата на чл.31 ЗП е възложено задължението за изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които СО е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването , общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.

Неоснователно е възражението на ответника, че не носи отговорност пред увреденото лице, тъй като с договор от 27.04.2015г. възложил на третото лице-помагач – „ФИРМА“ ЕАД да извършва на територията на С.О. дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, тъй като съгласно цитираните по-горе законови разпоредби, пред третите увредени лица, отговорността носи стопанинът на пътя – в случая С.О.. Не са налице основания за освобождаване от отговорност на ответника и с оглед представените по делото застрахователна полица и спецификация към нея, обезпечаващи отговорността на поделение „...“ към ФИРМА ЕАД, доколкото по делото категорично се установи, че вредите са настъпили от неизправно състояние на пътната настилка, а не от вреди при поддържане и експлоатация на релсовия път.