Решение № 1123 от 25.09.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2905/2022
- Вид
- Решение № 1123
- Подписан
- 25.09.2023
- Състав
- Диана Коледжикова, Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, т. 4 · Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина
РЕШЕНИЕ
№ 1123 гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диана Коледжикова
Членове:
Мария Яначкова
Десислава Б. Николова при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000502905 по описа за 2022 година
Производството е по чл.294, ал.1 вр. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 40 от 10.10.2022 г. по гр.д.№ 1226/2021 г. на ВКС е отменено постановеното от САС по гр.д.№ 4113/2019 г. с указание да се допусне допълнителна комплексна съдебно-медицинска експертиза.
При настоящото второ въззивно производство се разглеждат жалби на „МБАЛ Света София“ и третото лице помагач И. Л. срещу решение № 3382/10.05.2019 г. по гр.д. № 115/2018 г. на СГС, с което „Многопрофилна болница за активно лечение - Света София“ ЕООД е осъдена да заплати на М.
Р. Б. обезщетение от 80 000 лв. за неимуществени вреди, причинени вследствие на противоправно бездействие на служители на ответното дружество по повод оперативна интервенция – цезарово сечение, извършено на 11.01.2016 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 04.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 15 180.67лв.обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.02.2016 г. до 04.01.2018 г., на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. В отхвърлителната част първоинстатционното решение е влязло в сила.
Решението е постановено при участие на трети лица помагачи на страната на ответника - ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ и И.
И. Л..
Ответникът „МБАЛ Света София“ се оплаква от необоснованост на първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. Моли 1 обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени.
Третото лице помагач И. И. Л. твърди нарушения на процесуалния закон при обсъждане на доказателствата. Иска обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ищцата М. Р. Б. оспорва двете въззивни жалби.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, настоящият състав намира за установено следното от фактическа и правна страна:
М. Б. е предявила пред СГС иск против МБАЛ „Света София“ ЕООД, уточнен с молба от 02.04.2018 г., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, причинени във връзка с извършеното й в тази болница Цезарово сечение на 11.01.2016 г., мораторна лихва в размер на 23 847.6. лева за периода от 22.02.2016 г. до датата на исковата молба, както и законната лихва върху обезщетението от датата на исковата молба до окончателното му изплащане. Твърдяла е, че на 11.01.2016 г. родила здраво дете в ответната болница чрез Цезарово сечение и били изписани с детето на 15.01.2016 г. На 41-я ден от раждането, на 20.02.2016 г. получила болки в долната част на корема и кървене (зацапване), като през следващите два дена билките и кървенето се усилили до степен, че тя не могла да издържи пътуване до София, поради което постъпила в МБАЛ Кюстендил. Направена й била ехография, след която кървенето се увеличило много и било придружено от изпадане на съсиреци. Направени й били абразио, тампонада и утеротоник и кървенето спряло. Тампонадата била свалена на следващия ден – 22.02.2016 г. същата вечер отнов започнала да кърви обилно, поради което й била проведена операция ЛХТ. Лаваж. Дренаж.
След отваряне на коремната кухина било остановено малко количество кръву голям хематом около пикочния мехур и ретроперитонеален хематом вдясно, достигащ до черния дроб. При огледа на матката изпаднала плацента с размери 8-9/6 см., констатирана била пълна руптура на матката в областта на цикатрикса и поради тази находка се пристъпило към тотална хистеректомия на матката. Били извършени три хистопатологични изследвания, които установили плацента и плацентарни части с напреднали некротични промени, кръвоизливи и възпалителни инфилтрати в миометриума. Според ищцата претърпяната хистеректомия е в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от ответната болница Цезарово сечение, при което в матката й била оставена плацента, която довела до последващи усложнения – напреднали некротични промени, кръвоизливи и възпаления, в резултат на които единственото животоспасяващо действие е било неизбежното отстраняване на матката, което довело до детеродна неспособност.
Ответната болница е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърдели са, че след извършеното Цезарово сечение плацентата 2 е извадена цяла, както и е била извършена ревизия на матката с ръка и марля.
Поддъпжали са, че появилото се при ищцата кръвотечение на 41 –я ден след раждането е нормално и се обяснява с появата на първа менструация, като същата е по-обилна заради наличието на миомни възли при ищцата. Сочи още, че при приема на ищцата в МБАЛ Кюстендил са били налице анамнестични данни, които изключват наличието на сочените в исковата молба основания за уважаване на иска – нормални артериално налягане и пулс, липса на висока температура, хемоглобин 103 нормални левкоцити, хемокултурата не дава растеж. Т.е., липсвали признаци на инфекция.
Поддържа още, че находката, открита при отваряне на корема на ищцата в Кюстендил нямало как да е последица от цезаровото сечение, тъй като е невъзможно ищцата да оживее 42 дена, а вероятно перфорацията на матката се дължи на извършените действия в Кюстендил. Оспорва твърдението за хистологичен резултат: плацента, тъй като ако имало плацента акрета, то тя е щяло да бъде открита при цезаровото сечение и наличието й да наложи тотална хистеректомия, поради трайното й прикрепване към матката. При изразеното становище по доказателствата е оспорена истинността на отразеното състояние на пациента медицинската документация от МБАЛ Кюстендил, в това число намерена част от плацената в матката на ищцата, като са оспорени и резултатите от хистологично изследване.
Ищцата е описала претърпените болки, преживения страх дали ще оживее, проблемите, които е имала след изписването си на 04.03.3016 г. – не можела да гледа детето си, силното психическо напрежение, безсъние сърцебиене и паник атаки. Наложило й се да се консултира с психиатър, който й поставил диагноза „паническо разстройство.
По делото са събрани писмени доказателства, свидетелски показания, както и заключения на СМЕ.
Не се спори, а и от представената епикриза на отделение по акушерство и гинекология на „МБАЛ Света София“ ЕООД се установява, че ищцата М. Р.
Б. е постъпила в болницата на 11.01.2016 г. за провеждане на раждане чрез планово родоразрешение чрез цезарово сечение. Операцията е извършена на 11.01.2016 г. от доктор Л. и доктор И. М., като е протекла без усложнения. От извадката от оперативен протокол, вписана в епикризата, се установява, че плацентата е локализирана на предна стена и е екстрахирана цяла, след което е извършена ревизия на маточната кухина с марля мануално. Описани са два миомни възела – един на левия рог на матката и втори на другия рог на матката. Ищцата е изписана на 15.01.2016 г. в добро общо състояние, афебрилна, матка – контрахирана, оперативна рана – спокойна, като са дадени препоръки за ХДР и е предписано медикаментозно лечение. Записано е, че има право на 2 контролни прегледа в рамките на 30 дни. По реда на чл.
176 ГПК ищцата сочи, че на 8 ден след операцията се е явила на първия преглед за сваляне на конците в частния кабинет на д- р Л.. Вторият преглед следвало да бъде извършен на 40-я ден след операцията. Втори преглед не е извършен поради настъпилото спешно състояние.
3
На 21.02.2016 г. ищцата получила обилно кръвотечение и постъпила в „МБАЛ Д-р Н. В.“, гр.Кюстендил. От епикриза, изготвена от „МБАЛ Д-р Н.
Василиев“ АД – гр. Кюстендил се установява, че ищцата е постъпила в болницата на 21.02.2016 г. по повод обилно кървене. Описано е обективното ѝ състояние към момента на постъпване - леко увредено общо състояние, външни полови органи – зацапани с кръв, влагалище изпълнено с кръв и големи коагуломи, СС – отворен; ex utero – кърви обилно, матка с големината на 14-15 г.с., чувствителна, болезнена. Направено е ултразвуково изследване при което матката е установена с размери 87/114 мм. В маточната кухина е констатирана кръв и ендометриум с нееднородна маса с диаметър 23-24 мм. В областта на левия рог е установен миоматозен възел с диаметър 47 мм, а на десния рог - с диаметър 23-24 мм. В Кавум Дугласи няма течност.
За овладяване на кръвотечението са направени две оперативни намеси: на 21.02.2016 г. е извършено терапевтично абразио (кюретаж) - ревизирана маточната кухина, евакуирано е обилно количество материал и е поставена вагинална и маточна тампонада, приложен е кръвоспиращ утеротоник, след което кървенето спряло, но след един час отново започнало и се виждала неясна формация. Липсват данни за находката по време на кюретажа - в оперативния протокол за извършения кюретаж е посочено, че се евакуира обилно количество материал без да е упоменато от какъв характер е. Същото е изпратено за хистологично изследване. Предвид продължаващото кръвотечение е предприето оперативно лечение. На 22.02.2016 г. е направена хистеректомия.
В оперативен протокол №80/22.02.2016 г. са описани предприетите действията по време на операцията от 22.02.2016 г. – след направения разрез на ищцата се установява кръв в коремната кухина в оскъдно количество; голям хематом около пикочния мехур, ретроперитониален хематом в дясно, достигащ до черния дроб, с кръвонасядане в областта на цекума; много стар хематом в Плика Лата. Посочено е, че при започване на огледа на матката е изпаднала плацента, с размери 8-9/6 см.; налична пълна руптура на матката в областта на цикатрикса, като поради наличната находка се е пристъпило към тотална хистеректомия. Видно от заключението на вещите лица д-р Д. и д-р П., от матката парчето плацента е изпаднало в коремната кухина. Няма данни кога и как плацентарното парче е попаднало в коремната кухина, но според вещите лица наличието на такова ще доведе още в първите часове до силна биологична реакция с данни за наличие на чуждо тяло в коремната кухина, и перитонеална реакция на остър хирургичен корем и евентуално тазов абсцес.
От показанията на свидетеля К. М. Б. – съпруг на ищцата, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, се установява, че след раждането ищцата е имала леки моментни оплаквания, инцидентни много силни болки.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. Х. (погрешно записана К.), чиито показания съдът следва да цени по реда 4 на чл.172 от ГПК. Свидетелката е асистирала по време на извършване на цезаровото сечение на ищцата при ответника „МБАЛ Света София“ ЕООД.
Било предприето цезарово сечение, предвид седалищно предлежание на плода. След изваждането на бебето и плацентата по молба на д-р. Л. свидетелката проверила с ръка матката, за да може да опише впоследствие преградата, разделяща я на две кухини, както и разположението на миомните възли. Матката била разделена от дебела преграда, която облазувала две кухини. Бебето заедно с плацентата било в едната кухина, а другата била празна. Не е била налице останала плацента. Стандарт в акушерството и гинекологията e първоначално прокарване на ръка през матката за да се провери, че не е налице оставена плацента, след което се прави прочистване с марля и при съмнение, че е налице останала плацента, матката се обработва със специален уред – кюрета. При операцията на ищцата категорично е нямало съмнения за останала плацента и по тази причина тя е била затворена.
По време на възстановителния период в болницата не е имало данни за усложнения, нито оплаквания от страна на ищцата. Свидетелката сочи, че е установила интероперативно миомните възли, като преди това са установени ехографски и са описани в предходна история на заболяването на ищцата.
Свидетелства, че миомните възли не се обработват по време на цезаровото сечение, защото шансът за усложнения при махане на миомите и загуба на матката е огромен. Единият бил погребан в стената на матката и не подлежал на операция, а другият бил извън нея, но нямали практика при цезарово сечение да махат миомни възли. Посочила е още, че по правило след раждането се правят два контролни прегледа – на 7-я ден, когато се маха лепенката и към 30-я ден, когато родилката е почти възстановена. Ищцата не била ходила при нея на преглед. Пояснила е, че първият менструален цикъл след раждане идва докъм 40-я ден, ако жената не кърми, а ако кърми, няма правило, тъй като отделяният хормон потиска цикъла.
Разпечатката съдържа 38 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ae25aa1-3ed5-4d0f-98d9-12dc1e0b5335