Решение № 86 от 26.08.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Луковит, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря НЕВЕНКА П. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20244320100159 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Р. И. Д., ЕГН:

**********, с адрес в [заличен адрес по GDPR], чрез адв. В. К. от ПлАК, против К. Б. М., ЕГН: **********, с адрес в [заличен адрес по GDPR], с която е предявен иск с правно основание чл. 228 от ЗЗД – с цена на иска 1464.83 лева.

В исковата молба се твърди, че с Договор за наем на земеделска земя от 03.04.2022 г., ищцата е предоставила на ответника за временно и възмездно ползване, за срок от една стопанска година земеделски земи, находящи се в землището на с. Бежаново, община Лукови, а именно:

1. НИВА с площ от 2.5 дка /два декара и петстотин кв.м./, трета категория находяща се в местността „В.“, съставляваща имот № ****** по плана на земеразделяне при съседи:

****.

2. НИВА с площ от 4.475 дка /четири декара и четиристотин седемдесет и пет кв.м./, пета категория находяща се в местността „Камен дол“, съставляваща имот **** по плана за земеразделяне при съседи: № ****.

3. НИВА с площ от 3.721 дка /три декара и седемстотин двадесет и един кв.м./, пета категория находяща се в местността „Беровска турия“, съставляваща имот № **** по плана за земеразделяне.

4. НИВА с площ от 8.835 дка /осем декара и осемстотин тридесет и пет кв.м./, трета категория в местността „Куйлука“, съставляваща имот № ****** по плана за земеразделяне.

Сочи се, че срокът на договора е за една стопанска година и е в сила за стопанската 2022 г.-2023 г., при договорен наем 75.00 лева на декар.

Твърди се, че ответникът не е извършвал дължимите наемни плащания за стопанската 2022 г./ 2023 г. и за същата дължи на ищцата 1 464.83 лв., както следва: отдадени под наем 19.531 дка х 75.00 лв. на декар. Заявено е, че от своя страна ищецът многократно устно е канил ответника да плати дължимите суми, но към момента няма плащания.

Ищецът отправя молба до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати дължимия наем по Договор за наем на земеделска земя от 03.04.2022 г. в размер на 1 464.83 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане.

1

Към исковата молба като писмени доказателства са приложени: Договор за наем на земеделска земя от 03.04.2022 г.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника не е депозиран отговор на исковата молба, като разпореждането на съда по чл. 131 ГПК и препис от исковата молба в едно с приложенията, са му били връчени лично.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител, който поддържа исковата молба. Заявява, че искът е доказан по основание и размер и счита, че същият следва да бъде уважен. Излага становище, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по същество.

Съдът намира, че предявената искова молба е редовна и допустима. От страна на процесуалния представител на ищеца е направено искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение.

Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 228 и чл. 232, ал. 2 от ЗЗД - задължение за наемно плащане в размер на 1 464.83 лева за стопанската 2022/ 2023 г. дължимо за ползване на недвижимите имоти индивидуализирани в приложения договор за наем на земеделска земя.

В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът е бил редовно уведомен /съобщението е получено лично от ответника К. Б. М./, не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не се явява в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На същия изрично са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на основание чл. 239, ал. 1, вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът не е оспорил фактите, че страните са били в договорно правоотношение по повод отдадените от ищеца на ответника с договор за наем от 03.04.2022 г. за ползване земеделски земи, находящи се в землището на с. Бежаново, община Луковит, обл. Ловеч, а именно: 1. НИВА с площ от 2.5 дка /два декара и петстотин кв.м./, трета категория находяща се в местността „В.“, съставляваща имот № ****** по плана на земеразделяне при съседи:

****; 2. НИВА с площ от 4.475 дка /четири декара и четиристотин седемдесет и пет кв.м./, пета категория находяща се в местността „Камен дол“, съставляваща имот **** по плана за земеразделяне при съседи: № ****; 3. НИВА с площ от 3.721 дка /три декара и седемстотин двадесет и един кв.м./, пета категория находяща се в местността „Беровска турия“, съставляваща имот № **** по плана за земеразделяне; 4. НИВА с площ от 8.835 дка /осем декара и осемстотин тридесет и пет кв.м./, трета категория в местността „Куйлука“, съставляваща имот № ****** по плана за земеразделяне.

За да приеме, че така предявеният иск е вероятно основателен по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства: Договор за наем на земеделска земя от 03.04.2022 г.

Също така, предявеният осъдителен иск е вероятно основателен, доколкото не се установява до момента на приключване на устните състезания по делото, ответникът да е изплатил на ищеца дължимите суми по договорите.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК и следващите за постановяване на неприсъствено решение, поради което – и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане в съдебното заседание на 09.04.2025 г., с оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът следва да постанови неприсъствено решение, с което изцяло да бъде уважен 2 осъдителният иск, заедно със законната лихва върху главницата от 18.03.2024 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда.

С оглед на изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер общо на 504,59 лева от които: платена държавна такса в размер на 58,59 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 446 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД К. Б. М., ЕГН: **********, с адрес в [заличен адрес по GDPR], ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. Д., ЕГН **********, с адрес в [заличен адрес по GDPR], ****, сумата от 1464,83 /хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и 83 ст./ лева - главница представляваща дължим наем за стопанската 2022/2023 г. по Договор за наем на земеделска земя сключен между страните на 03.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Б. М. с горепосочената самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. Д. с горепосочената самоличност, сумата от 504,59 /петстотин и четири лева и 59 ст./ лева, представляваща извършените по делото от ищеца разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

ПРЕПИС от неприсъственото решение, на основание чл. 240, ал. 1 от ГПК, да се връчи на ответника, който има право на защита срещу неприсъственото решение по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

3