Решение № 964 от 30.06.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 4453/2024
- Вид
- Решение № 964
- Подписан
- 30.06.2025
- Състав
- Биляна Великова Видолова
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 ал. 1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 964 гр. Плевен, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430104453 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание осн. чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД. Възражение за изтекла погасителна давност с правно осн. чл. 111 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ***, ***, срещу Б. В. Г., с ЕГН **********, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
692.91 лв., представляваща общата дължима стойност по договор за мобилни услуги, от която: 216.19 лв. - стойност на неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, и 476.72 лв. - неустойка за прекратяване на договора по вина на потребителя; както и 187.29 лв. - мораторна лихва, както следва: 61.87 лв. - мораторна лихва върху сумата от 216.19 лв. за периода от 05.12.2020 г. до 27.11.2023 г., и 125.42 лв. - мораторна лихва върху сумата от 476.72 лв. за периода от 08.12.2020 г. до 27.11.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК № 1317/25.04.2024г. по ч.гр.д. 2233/2024г. на ПлРС, възразена от длъжника. Твърди се, че ответникът е имал сключен рамков договор *** от 10.11.2020 г. и приложения към него за предоставяни електронни 1 съобщителни услуги, чиито цени са начислявани по една партида с *** Сочи се, че по партидата за периода от 19.11.2020 г. до 29.05.2021 г., ответникът е натрупал и не е заплатил в сроковете по договора, приложенията към него и ОУ на ***, сумата от 216.19 лв. - непогасена сума за предоставени услуги.
Сочи се, че поради неплащане в срок на просрочени задължения, рамковият договор *** е прекратен на 14.04.2021г. по вина на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за услугите към Договора и Общите условия на *** са начислени неустойки в общ размер на 476.72 лв. – за мобилни услуги, интернет и телевизия. Претендира разноски.
Ответникът не е взел становище в хода на делото, но в направеното в заповедното производство възражение по чл. 414 от ГПК, в качеството си на длъжник, ответникът е възразил за изтекла давност на задълженията.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Със Заповед № 1317/25.04.2024г. по ч.гр.д. № 2233/2024г. на ПлРС, съдът е разпоредил Б. В.
Г., ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ***, ***, следните суми: 692,91 лв., представляваща общата дължима стойност по договор за мобилни услуги, от която: 216.19 лв., представляваща общата стойност на неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, и 476.72 лв., представляваща неустойка за прекратяване на договора по вина на потребителя, 187.29 лева мораторна лихва от датата представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 25.00 лева за държавна такса и 50.00 лева за юрк. възнаграждение.
Заповедта е възразена от длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е указал на заявителя да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК.
Видно от представените от ищеца доказателства, на 10.11.2020 г. е бил сключен Рамков договор *** между *** и ответника Б. В. Г., за ползване на електронни съобщителни услуги, описани, съгл. т. 3 от договора, в отделни приложения. Съгласно представените приложения е предоставена СИМ – карта и ***, и избор на тарифен план М за срок от две години – със стандартна 2 цена 23.99лв. и промоционална такава 17.99лв., като в приложението, в т. 7.1 е уговорено, че ако в рамките на определения срок на договора достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора бъде прекратен по искане или вина на абоната, операторът има право да получи неустойка в размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите по техния стандартен размер без отстъпка, както и допълнение към неустойката.
Представено е и Приложение № 1 от същата дата за предоставяне на фиксиран интернет и телевизия за срок от две години, с посочени цена 17.99лв., като в приложението, в т. 9.1 е уговорено, че ако в рамките на определения срок на договора достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора бъде прекратен по искане или вина на абоната, операторът има право да получи неустойка в размер на трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите по техния стандартен размер без отстъпка, както и допълнение на неустойката съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Налице са и други приложения, касаещи услугата телевизия и съответните отстъпки.
Ищецът е представил по делото фактури за отчетния период от 16.10.2020 г. до 15.03.2021г./л. 14 – 18 от делото/, от които е видно както наличието на ползване на договорените между страните услуги по представените договори, така и във всяка фактура е била посочена сума на неплатените задължения от предходните периоди. Представени са 8 бр. сметки /л.19 – 22 от делото/ с начисления на договорените неустойки с описания както следва: обезщетение за обработка на просрочени задължения, неустойка – месечни такси, неустойка – отстъпка от цена на услуги, неустойка, неустойка – устройство, без други конкретизации. В исковото и в заповедното производство са представени ОУ на ищеца. Не е спорно по делото, че сумите по ЗИ не са платени, спорен е въпросът – дължат ли се те от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказа се по делото, че между ищеца *** и ответника са съществували валидни облигационни правоотношения по партида *** обвързващи страните с произтичащите от тях права и задължения за доставка и заплащане на мобилни услуги, интернет и телевизия, всичките за срок от 24 месеца, считано от 10.11.2020г. До издаване на първата представена фактура от 19.11.2020г., не е имало незаплатени задължения за предишни периоди, а и след това услугите са се ползвали от ответника, доколкото не е прекратено 3 тяхното предоставяне. Поради горното, съдът намира, че сумите за ползваните електронни съобщителни услуги по договорите, са дължими и следва да бъдат присъдени. Приложимите в отношенията между страните Общи условия са предоставили възможност в разпоредбата на чл.26.6, да се оспорят месечните сметки в 6-месечен срок след издаване на фактурата. Подобно оспорване обаче не е заявено от ответника, за да може същият да оспорва начисленията във представените по делото фактури.
По направеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира, че то е частично основателно поради следното: Съгласно чл. 422 ал. 1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението, като съдът отчита този момент от датата на подаване на заявлението първоначално пред СРС – на 01.02.2024г. Съгл. чл. 111 б. „б“ и „в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, като периодично плащане, съгл. ТР 3/11г. на ОСГТК на ВКС, се явява и плащането по фактурите, издавани от ищеца, т.к. те имат единен правопораждащ факт, и техния падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми. Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Във всяка една от представените фактури е посочена датата, до която ответникът е можел да плати доброволно, като съдът намира, че покрити с давност до 01.02.2021г. са задълженията по фактурите от 19.11.2020г. – платима до 04.12.2020г. и от 21.12.2020г., платима до 05.01.2021г. и задълженията по тях в общ размер на 103.40лв. са погасени по давност. Поради горното, претенцията за главница за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, се явява основателна и следва да бъде уважена само в размер на 112.79лв., а претенцията за разликата до пълния предявен размер от 216.19лв., следва да се отхвърли, като погасена по давност.
Претенцията за мораторна лихва върху тази главница следва да бъде начислена само върху размера на главниците по фактурите от 20.01.2021г. с краен срок за плащане 04.02.2021г.; от 19.02.2021г. с краен срок за плащане 06.03.2021г. и от 22.03.2021г. с краен срок за плащане 06.04.2021г., доколкото 4 само тези суми са дължими. За предходните две фактури, вземанията по които са погасени по давност, мораторна лихва не се дължи, съгл. чл. 119 от ЗЗД - с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания. Съдът служебно изчислява законната лихва върху тези суми за периода от техния падеж до 27.11.2023г./така, както е претендирана от ищеца в ИМ/, и същата възлиза на 34.21лв., като до този размер претенцията следва да бъде уважена, а за разликата до претендираните 61.87лв. – да се отхвърли, като недоказана.
Относно претендираната неустойка в общ размер от 476.72лв., съдът намира, че клаузите за неустойка в приложенията към договора от 10.11.2020г. са неравноправни. Съгласно чл. 143 ЗЗП, "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя - това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съдът счита, че клаузите са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 1 т. 19 - не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, и на осн. чл. 146 ал. 1 от ЗЗП те са нищожни. Уговорена е неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който Договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване, а когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване НА ЧАСТ ОТ СТОЙНОСТТА НА ОТСТЪПКИТЕ от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. В случая обаче не се твърди, че ответникът – абонат е бил уведомен по какъвто и да било начин за прекратяване на договора, такова задължение на ищеца в договора не е уговорено, и това му дава възможност да начисли допълнителна неустойка от който момент прецени сам. Същевременно съдът намира и че представените 8 бр. сметки не представляват фактури, за да може съдът да се позове на тяхната доказателствена сила /както сочи напр. Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК/, в тях са начислени 5 неустойки без каквато и да било конкретизация за основание и начин на начисляване - за кои и какви месечни такси са начислени. Едва в исковата молба ищецът сочи пълното описание на неустойките, които е начислявал, което е недопустимо. Липсата на конкретизация в самите първични документи препятства възможността на съда да прецени дали така уговорената неустойка и в размера, в който се претендира, съответства на уговорките в договора, още повече, както беше дотук посочено – при липса на уведомяване на длъжника за прекратяване на договора, не е ясно дали посочената от ищеца дата на прекратяване е действителната такава, или тя е просто една от датите, на които той е начислил неустойката. Поради всичко дотук изложено, съдът намира, че претенцията за неустойки се явява недоказана от ищеца и като такава следва да се отхвърли, както и следва да се отхвърли претенцията за лихва върху нея.