Определение № 19337 от 16.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19337 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100508645 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 от ГПК във вр чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 236614/24.07.2026г от „МАКРОАДВАНС" АД – гр.София, ЕИК 201127485 против определение № 24671/07.07.2026 г., постановено по гр. д. № 1037/2026г по описа на СРС, 41 състав, с което е оставена без уважение молба вх.№ 196309/18.06.2026 г. на „МАКРОАДВАНС" АД да бъде изменено постановеното по същото дело решение

№ 10417/31.05.2026г, в частта на разноските, в която „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485 е осъдено да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН

**********, сумата

200 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на С.П.Б., ЕГН **********, безплатна правна помощ в производството пред СРС. Моли съда да го отмени като неправилно и да присъда разноски в минимален размер, тъй като производството не е с правна и фактическа сложност, от пълномощника на ищеца не са извършвани активни процесуални действия, частният жалбоподател е признал иска.

Ответникът по частната жалба адв. К. И. Б. я счита за неоснователна, тъй като извършената от нея адвокатска защита е в обем, по-голям от определеното й адвокатско възнаграждение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира следното:

Обжалваният съдебен акт е определение и като такова подлежи на 1 обжалавне в едноседмичен срок от връчването му на страните. Обратният извод не следва от разпоредбата на чл.248, ал.3 от ГПК, предвиждаща, че определението по чл.248 от ГПК подлежи на обжалавне по реда на обжалване на решението, но не и в сроковете за обжалване на решението, в който смисъл са разясненията по т. 24 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС и формираната трайна и безпротиворечива съдебна практика, като напр. определение № 568 от 20.07.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 992/2023 г., II т. о., ТК, в което изрично е възприета и предходната практика в този смисъл определение № 209 от 10.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3151/2020 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, определение № 406 от 26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 3128/2020 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, определение № 151/23.03.2012 г. по гр. д. № 208/2012 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, определение № 8 от 8.01.2018х. по ч. т. д. № 2848/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, определение № 348 от 26.06.2017 г. по ч. т. д. № 1382/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и др.

След като частният жалбоподател е спазил указания му от съда срок на обжалване, въззивната инстнация намира частната жалба за допустима, като подадена и от надлежна страна с правен интерес.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното:

Районният съд е бил сезиран от С.П.Б. против "Макроадванс“ АД с предявени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл.

22 ЗПК, ев. по чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит № 202536/07.04.2023 г., като в исковата молба не са били изложени конкретните обстоятелства по развилите се между тях отношения, кое от тези отношения е породило спор между страните, който не е бил разрешен извънсъдебно, а е принудил ищеца да потърси съдебното му уреждане чрез подаване на исковата молба. При условията на евентуалност ищецът предявил и искове за нищожност на клаузите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора, регламентиращи дължимост на неустойката, както и на чл. 7, ал. 1 от договора относно възнаградителната лихва, отново без да са посочени конкретнито осъществили се обсотятелства, които са принудили ищеца да търси съдебна защита чрез тези именно искове, които, ако бъдат уважени, ще му предоставят тази защита.

В подадения по делото отговор от дружеството е било направено 2 възражение, макар и не подробно, по допустимостта на предявените установителни искове, поради необоснован правен интерес от ищеца.

С изготвения по делото проект за доклад съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по направените възражения за липса на правен интерес по конкретния спор и по конкретваната предявена искова молба, съдържаща общи възражения за неравноправни клаузи, без посочени конкретно ищецът бил ли е засегнат от тях, как и кои са спорните между него и ответника въпроси. Произнасяне по тези възажения, които са по допустимостта на исковете, за която съдът следи служебно, липсва и в постановеното по делото съдебно решение.

Ответникът по делото не е възразил по връчения му проект за доклад в представеното от него писмено становище прид СРС, напротив, заявил е че няма възражения по проекта за доклад.

С постановеното по делото съдебно решение първоинстанционният съд е прогласил за нищожен процесния доовор, като при произнасянето си в частта по дължимите разноски е посочил, че със съставянето от ответника на типови договори за кредит е става повод за завеждането на искове, а съобразно практиката на СЕС и на ВКС, ищецът винаги има правен интерес от установяване валидността на договора, а ако се приеме, че в негова тежест би следвало да се възлагат разноски, това би могло да действа възпиращо и препятстващо упражняването на правата му като потребител, страна по недействителен договор за кредит. При тези мотиви, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА е осъдил ответника да заплати на адв. К. И. Б., като представител на ищеца сумата от 200 евро за адвокатско възнаграждение.

Въззивната инстанция намира, че по приключилото пред СРС дело е бил постановен проект за доклад, неоспорен от страните и съдебно решение, което като необжалвано е влязло в сила и с което предавеният иск за нищожност е уважен. Както вече се посочи, нито от исковата молба, нито от съдебното решение може да се установи в какво се е състоял спорът между страните, поради което и не може да се даде отговор на възражението на дружеството дали с поведението си е дало повод за иницииране на съдебен спор или не е дало повод. Правилно е посоченото от СРС, че потребителят винаги има интерес от защита от неравноправни клаузи, но той поне трябва да твърди, че има нужда от защита, която не се предполага от съда, нито 3 ответникът има подобно задължение да предполага кой, от каква защита се нуждае, без да е бил сезиран с подобно искане.

При установената невъзможност да се установи в какво се е състоял спорът между странитеи наличието на влязло в сила съдебно решение по него, въззивната инстнация намира, че следва да потвърди обжалваното определение, предвид определения минимален размер на адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 24671/07.07.2026 г., постановено по гр. д. № 1037/2026г по описа на СРС, 41 състав, с което е оставена без уважение молба вх.№ 196309/18.06.2026 г. на „МАКРОАДВАНС" АД да бъде изменено постановеното по същото дело решение № 10417/31.05.2026г, в частта на разноските, в която „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485 е осъдено да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, сумата 200 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на С.П.Б., ЕГН **********, безплатна правна помощ по същото дело.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4