Решение № 1203 от 14.11.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1203 гр. В., 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100501662 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4352/17.01.2024 г. на В. Н. Н. срещу Решение № 4041/11.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 13973/2021 г. на Районен съд - В., XXXIII състав, поправено с Решение № 1609/09.05.2024 г. по гр.д.№ 13973/2021 г. на Районен съд - В., XXXIII състав в частта, с която, както следва: 1/ е осъден да заплати на съделителката Т. Ж. М. сумата от 502.67 лева, представляваща 1/3 от цялата сума, заплатена от последната като разходи за погребението на наследодателя на страните по делото Н.В. Н., починал на 28.06.2021 г.; 2/ е отхвърлена претенцията му по сметки, с правно основание чл. 346 ГПК, във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД срещу съделителката Т. Ж. М. за сумата от 840 лева, представляваща обезщетение за едноличното ползване от последната на делбения имот за периода от 01.02.2022 г. до 31.03.2023г., т.е. по 60 лева на месец за посочените 14 месеца, ведно със законната лихва върху посочената главница от предявяване на искането до окончателното й изплащане, като неоснователна; 3/ е отхвърлена претенциите му по сметки с правно основание чл. 346 от ГПК срещу 1 съделителката Т. Ж. М. за сумата от 6 327.13 лева, явяваща се 1/3 от сумата от 9075,19 евро - дължима част по кредита от Т. М. и която сума е заплатена от наследодателя Н. Н. и за сумата от 1 128.34 лева, представляваща законната лихва за забава за периода от 28.06.2021 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 6327.13 лева от присъждането й до момента на изплащането й, като неоснователна.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства.

Претендира се отмяна на решението в обжалваните части.

Въззиваемата Т. Ж. М. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивната жалба, с който отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно постановено.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 45292/05.06.2024 г. на В. Н. Н. срещу Решение № 1612/09.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 13973/2021 г. на Районен съд - В., XXXIII състав, с което се ДОПЪЛВА на основание чл. 250 от ГПК Решение № 4041/11.12.2023 г., постановено по гр.д. №13973/2021г. по описа на ВРС, ХХХІІІ състав, както следва: На стр. 12 след изписаното:

ОСЪЖДА Т. Ж. М., ЕГН ********** , на основание чл.349, ал.5 от ГПК, да заплати в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение, за уравнение на дела на съделителя В. Н. Н., ЕГН **********, сумата от 13 654.44 лева, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила, ДА СЕ ЧЕТЕ: като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва от 28.09.2021 г. до влизане на решението в сила.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, тъй като е справедливо ищецът да получи законна лихва, считано от датата на предявяване на иска за делба в съда – 28.09.2021 г.

Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с което на жалбоподателя да се присъди законна лихва, считано от 28.09.2021 г. до влизане в законна сила на решението по извършване на делбата.

Въззиваемата Т. Ж. М. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на въззивната жалба, с който отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно постановено.

Въззиваемата С. Н. Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира 2 отговор на въззивната жалба.

Постъпила е частна жалба с вх. № 2257/10.01.2024 г. срещу Решение № 4041/11.12.2023 г., постановено по гр.д. № 13973/2021 г. по описа на Районен съд - В., XXXIII състав, поправено с Решение № 1609/09.05.2024 г. по гр.д.№ 13973/2021 г. на Районен съд - В., XXXIII състав в частта, с която е прекратена като недопустима предявената от него във фазата на извършване на делба на процесния недвижим имот, претенция за постановяване на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК на привременна мярка, посредством осъждане на съделителката Т. Ж. М. да му заплати обезщетение в размер на пазарния наем за едноличното ползване от нея на делбения имот за периода от 01.04.2023 г. до влизане в сила на решението по извършване на делбата.

В частната жалба се твърди, че неправилно е прекратена привременната мярка по отношение на периода преди влизане в сила на решението по извършване на делбата. Отправя се искане към съда да се отмени обжалваното определение.

Въззиваемата Т. Ж. М. в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената частна жалба, с който излага искане за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът, чрез особения му представител и лично поддържа депозираните жалби, а Въззиваемата М., чрез процесуалния й представител оспорва същите. Въззиваемата Д. не се явява и не се представлява при разглеждането на делото и не изразява становище по съществото на правния спор.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на В. Н. Н. с правно основание чл. 34 от ЗС против Т. Ж. М. и С. Н. Д. за делба на АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.В., ж.к. "В.", ***, ап.80, с идентификатор *** по КК на гр. В., със застроена площ 41,56 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, баня-тоалет, коридор и балкон, при съседи по скица - имоти с идентификатор *** и *** на същия етаж и имот с идентификатор *** - под обекта, над обекта няма имот, ведно с изба № 80, с площ 2.07 кв.м., при съседи: коридор, изба на апартамент №77 и изба на апартамент № 50, както и ведно с 1.1086% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

3

В срока по чл. 131 от ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците Т. Ж. М. и С. Н. Д., с които не се оспорва наличието на съсобственост по отношение между ищеца и М., но се оспорва наличие на такава с Д..

С влязло в законна сила Решение № 3917/12.12.2022 г. по гр.д. № 13973/2021 г. по описа на ВРС, XXXIІІ състав е допусната делба на гореописания недвижим имот между съсобствениците при следните квоти: 1/6 ид.ч. за В. Н. Н., 4/6 ид.ч. за Т. Ж. М. и 1/6 ид.ч. за С. Н. Д..

С Решение № 4041/11.12.2023 г., постановено по гр.д. № 13973/2021 г. на Районен съд - В., XXXIII състав е извършена делбата чрез възлагане на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК на процесния имот в дял и изключителна собственост на съделителката Т. Ж. М.; Т. Ж. М. е осъдена да заплати на Н. на основание чл.349, ал.5 от ГПК в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение за уравнение на дела му сумата от 13 654,44 лв., ведно със законната лихва от влизане на решението в сила; В. Н. Н. е осъден да заплати на Т. Ж. М. сумата от 502,67 лв., представляваща 1/3 от цялата сума, заплатена от последната като разходи за погребението на наследодателя на страните - Н.В. Н., починал на 28.06.2021., като отхвърля претенцията за горницата до общо претендираните 532,67 лв., ведно със законната лихва от влизане на решението в сила; С. Н. Д. е осъдена да заплати на Т. Ж. М. сумата от 502,67 лв., представляваща 1/3 от цялата сума, заплатена от последната като разходи за погребението на наследодателя на страните по дело от Н.В. Н., починал на 28.06.2021г., като отхвърля претенцията за горницата до общо претендираните 532,67лв.; отхвърлена е претенцията по сметки, с правно основание чл. 346 от ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС, предявена от В. Н. Н. срещу Т. Ж. М. за сумата от 840 лв., представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот от ответницата, за периода от 01.02.2022 г. до 31.03.2023 г., т.е. по 60 лв. на месец за посочените 14 месеца, ведно със законната лихва върху посочената главница от предявяване на искането до окончателното й изплащане; отхвърлена е претенцията по сметки с правно основание чл. 346 от ГПК предявена от В. Н. Н. срещу Т. Ж. М. за сумата от 6 327,13 лв., явяваща се 1/3 от сумата от 9075,19 евро - дължима част по кредита от Т. М., и която сума заплатена от наследодателя Н. Н., за сумата от 1 128,34лв., представляваща законната лихва за забава, за периода от 28.06.2021 г. до 31.03.2023 г. ведно със законната лихва върху главницата от 4

6327,13 лв. от присъждането й до момента на изплащането й; отхвърлена е претенцията по сметки с правно основание чл.346 от ГПК, във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС, предявена от В. Н. Н. срещу Т. Ж. М. за сумата от 11 667,67 лв., явяваща се 1/3 от сумата от 35 000 лв., която Т. Ж. М. е изтеглила от банкова сметка на наследодателя Н. Н. преди смъртта му, ведно със законната лихва от 28.06.2021 г. до момента на изплащането й; прекратена е предявената от В. Н.

Н. във фазата на извършване на делба на процесния недвижим имот, претенция за постановяване на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК на привременна мярка, посредством осъждане на Т. Ж. М. да му заплати обезщетение в размер на пазарния наем за едноличното ползване на делбения имот от ответницата за периода от 01.04.2023 г. до влизане в сила на решението, като недопустима.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от първоинстанционния съд СТЕ /листи 419 – 427/ се установява, че пазарната стойност на апартамент № 80 с идентификатор № *** по КК на гр. В. е в размер на 81930 лева.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от първоинстанционния съд СОЕ /листи 465, 466/ се установява, че наемната цена за делбения апартамент за периода от 01.02.2022 г. до 31.03.2023 г. е в размер на 3860 лева.

Представена е телепоща, изпратена от В. Н. до Т. М., с която последната е поканена да предаде ключ за процесния имот или да заплаща наем в размер на 60 месечно до приключване на делбеното производство. Видно от известието за доставяне, същото е получено от М. на 12.01.2023 г. /листи 432, 433/.

Представен е договор – поръчка за погребение от 28.06.2021 г., сключен между Т. Ж. М., в качеството й на възложител и „Ф.Ф.“ ЕООД, гр. В., в качеството му на изпълнител с предмет закупуване на траурни стоки и услуги за починалия Н.В. Н. на обща стойност 1508 лева /лист 443/.

Представено е Удостоверение

04525/30.06.2021 г. на Н.В. Н.. за извършена кремация

№

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа 5 инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.

59 ОТ ЗЗД:

Независимо, че претенциите за направени разходи по повод смъртта на наследодателя, нямат на пръв поглед пряка връзка с делбеното имущество, допустимо е разглеждането им по реда на чл. 346 от ГПК във втората фаза на делбеното производство. Това е така, защото евентуалното поемане на разходите за погребение само от единия наследник е предотвратило намаляването на наследственото имущество, което е предмет на делбата.

Видно е от представения по делото договор – поръчка за погребение от 28.06.2021 г., че в същия е налично отбелязване „платено“. Документът не е оспорен от насрещната страна досежно неговата автентичност. В този смисъл настоящата инстанция приема, че в тази част горното отбелязване има характера на разписка, че цената по сделката в общ размер на 1508 лева е заплатена от възложителя М.. Не се спори между страните, че е налице изпълнение по договора за погребение. Въпросът за произхода на средствата, с които преживялата съпруга е заплатила разходите по погребението на общия наследодател е ирелевантен за настоящото производство. Т.е. всеки от сънаследниците съобразно квотата му в съсобствеността следва да участва в разходите по повод смъртта на наследодателя.

С оглед изложеното, В. Н. следва да бъде осъден да заплати на Т. М. сумата от 502.67 лева, представляваща 1/3 от заплатената от последната сума в общ размер на 1508 лева, като разходи за погребението на общия на страните наследодател Н.В. Н., починал на 28.06.2021 г.