Решение № 1198 от 26.11.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,

…………...2018г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

ПЛАМЕН ГЕНЕВ при участието на секретаря В. ВЕНЕВА и прокурора Д. ДОЧЕВ, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.о.х. дело №2481 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 19.12.2017г., постановена по НОХД №17736/2016г. по описа на СРС, НО, 132-ри състав е признал подсъдимия В.Н.И. за НЕВИНОВЕН в това, че на 08.07.2016 г., около 22.00 часа, в гр. София, ж.к. Горубляне, на спирка на автобусна линия № 1 на градски транспорт, находяща се в центъра на квартала, чрез нанасяне на множество удари с ръце по лицето и горната част на тялото, чрез изблъскване силно към земята и затискане с колене в областта на гърдите е причинил на Р.С.П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява ключица и епифизиолиза на горен край на раменна кост, което е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник, поР.което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАЛ по повдигнато му обвинение за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Срещу тази присъда е подаден протест от прокурор при СРП, с който се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.

В разпоредително заседание на

05.06.2018г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и на свидетели, но се налага допълнителен разпит на вещите лица, изготвили СМЕ.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста на СРП.

Служебният защитник на подсъдимия В.Н.И. – адв. Х., пледира за потвърждаване на оправдателната присъда, като сочи, че причинената на пострадалия средна телесна повреда, не е причинена от подсъдимия.

Подсъдимият В.Н.И. не се явява пред въззивния съд и не изразява становище по протеста на СРП.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменяване или отменяване поР.следните съображения:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните от първия съд гласни, писмени доказателства и експертизи, както и от заключението на СМЕ, назначена и приета в хода на въззивното съдебно следствие. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. Пред въззивния съд са събрани допълнителни доказателства, при преценката на които въззивния съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият В.Н.И. е роден на *** г. в гр. К., живущ ***, българин е, с българско гражданство, неосъждан, живее във фактическо съжителство, с ЕГН **********.

На 08.07.2016 г. вечерта, около 22.00 часа, подсъдимият В.И. и свидетелите А.И., Р.П. и В.П. били на спирката в центъра на кв. Горубляне в гр. София и чакали автобус в посока към с. Панчарево. Към тях се приближил свидетелят Д.Д., племенник на подсъдимия И., който бил с колело и носел чанти с покупки. Р.П. и Д.Д. започнали да си разменят псувни и закани, а В.П. отишъл до близък магазин да си купи нещо. Когато пристигнал автобус на спирката, в който била свидетелката А.К., в него се качили В.И., А.И., а след тях и Р.П.. Двете момчета продължавали да се обиждат, докато свидетелят Д.се опитвал да влезе в автобуса. Тогава свидетелят П. се обърнал към Д.Д. и му нанесъл удар с юмрук в лицето. Подсъдимият И. бутнал Р.П., който слязъл от автобуса, а В.И. го последвал и вече извън автобуса, му ударил един шамар. Р.П. и Д.Д. започнали да се бият и дърпат пред вратата на автобуса, а подсъдимият И. застанал между тях и опитвайки се да ги разтърве, отблъснал двамата един от друг, като ги хванал в областта на гърдите. Р.П. се опитал да се бори с подсъдимия и така тримата загубили равновесие и паднали на земята. През това време свидетелят В.П. се бил върнал на спирката, а свидетелките А.И. и А.К. били слезли от автобуса. Свидетелката Ц.Г.видяла от близката гР.нка, че синът й Д.Д. участва в конфликта и също се приближила.

Р.П. бил паднал върху плочките на спирката по гръб, а подсъдимият В.И. - до него. Свидетелят П. казал, че много го болят рамото и главата. Свидетелката К.сипала на момчето малко вода, за да се свести, след което заедно с подсъдимия и В.П. му помогнали да се изправи. Всички се качили в следващия автобус, като В.П. придружил пострадалия до дома му. Веднага, след като пристигнали, чичото на Р.П. закарал двете момчета в Окръжна болница, където след проведените медицински прегледи се установило, че Р.П. има счупване на лява ключица и епифизиолиза на горен край на раменна кост и е получил мозъчно сътресение.

Два дни по-късно, бащата на пострадалия разбрал от роднините си, че синът му е в болницата. Когато го посетил, лекарите му съобщили какво е здравословното му състояние и че детето нищо не си спомня за случая, а след това Р.П. му разказал, че се е бутал с момчета на спирката, но не си спомня как е паднал на земята.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите Р.П., събрани непосредствено и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 (показанията на л. 44 от делото, дадени пред друг съдебен състав), по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 (л. 6-7 и л. 9-12 от ДП), С.П., събрани непосредствено и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 , т. 1 НПК (л. 13-15 от ДП), Ц.Г., В.П., събрани в хода на съдебното следствие, проведено от първия съд и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 , т. 1 и т. 2 НПК (л. 18-20 от ДП), Д.Д., А.К. и А.И., проведените очни ставки между А.К. и Р.П. и между Р.П. и В.П.; писмени - медицинско направление, епикриза и история на заболяването на Р.П. (л. 8 и л.

44-68 от ДП), протокол за разпознаване на подсъдимия от свидетеля Р.П. и фотоалбум към него (л. 32-34 от ДП); протокол за разпознаване на подсъдимия от свидетелката А.К. (л. 36-38 от ДП), протокол за разпознаване на подсъдимия от свидетеля В.П. (л. 40-42 от ДП), справка за съдимост за подсъдимия; СМЕ (л.

70-73 от ДП), КСППЕ за свидетеля Р.П. (л. 52-64 от СД), КСППЕ за свидетеля В.П.

(л. 151-160 от СД), КСППЕ за свидетеля Д.Д. (л. 163-171 от СД) и СМЕ, допусната и приета в хода на въззивното съдебно следствие.

Въззивният съд изцяло се солидаризира с обсъждането и анализа на доказателствата, направени от първата инстанция. Доколкото обаче в протеста срещу присъдата се излагат твърдения, че от доказателствата по делото по категоричен начин се установява пострадалият да е паднал на земята вследствие на нанесен му удар от подсъдимия, в резултат от което е получена констатираната средна телесна повреда, предопределила правната квалификация на деянието, за което подсъдимият И. е предаден на съд, е необходимо отново да бъдат обсъдени доказателствата, събрани от първия и въззивния съд.

В доказателствения материал не съществуват противоречия относно времето, мястото и повода за възникналия конфликт. За установяване на посочените обстоятелства, първостепенният съд с основание е кредитирал показанията на свидетелите Р.П. и В.П., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.

2 НПК, тъй като са депозирани скоро след деянието, когато спомена на тези свидетели е бил ясен, а и показанията им в тази част напълно се подкрепят от изнесеното от свидетелите-очевидци /А.К., А.И., Д.Д. и Ц.Г./. Не се съдържат противоречия и в показанията на свидетелите Р.П., В.П. и Д.Д. досежно наличието на конфликт между Д.Д. и Р.П., започнал в деня преди инцидента, като двамата се заяждали и си отправяли взаимни закани, както и че на инкриминираната дата, преди да отидат на автобусната спирка, Д.и П. се срещнали в гР.нката, намираща се в близост до спирката, където се псували един друг. Всички свидетели, присъствали на мястото на инцидента, еднопосочно заявяват, че заяждането между Р.и Д.продължило и на спирката, като конфликтът ескалирал, когато Р.П., качвайки се по стъпалата на автобуса, се обърнал и нанесъл удар с юмрук в лицето на Д.Д., което пък станало повод да се намеси подсъдимият в разразилия се сблъсък между двамата, за да защити племенника си – Д..

Въззивният съд също както районната инстанция, прие за достоверни показанията на свидетеля П. в частта, в която твърди, че подсъдимият го е ударил в гръб, за да слезе от автобуса, след което му е ударил и един шамар, от който удар свидетелят П. не е паднал на земята.

Действително тези изявления на свидетеля П. са неизменни в показанията му, депозирани и пред двата съдебни състава, разглеждали делото в първата инстанция, поР.което и въззивният съдебен състав ги прие с доверие.

Показанията на пострадалия Р.П., дадени в хода на досъдебното производство пред разследващ орган и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК, съдържащи се на л. 6-7 и л. 9-12 от ДП, в частта, че след като пострадалият е слязъл от автобуса, са се дърпали и удряли със свидетеля Д., са съответни изцяло на заявеното от свидетелите В.П., А.И., А.К., Д.Д. и Ц.Г., поР.което и въззивният съдебен състав ги прие за истинни и правдиви. Още повече, че в посочената част, се подкрепят и от показанията на бащата на пострадалия, който макар и производно, обективно възпроизвежда първоначално разказаното му от Р.П., че е пострадал, като се е сбутал с момчета на спирката, но не си спомня точно дали са го ударили или бутнали и как е паднал на земята.

Изключително противоречиви са показанията на свидетелите относно действията на тримата участници в инцидента след слизането им от автобуса. Пострадалият и пред двата съдебни състава, провеждали съдебно следствие при първоинстанционното разглеждане на делото, е заявявал, че няма ясен спомен за събитията, развили се след слизането от автобуса на тримата участници в инцидента. Очевидно липсата на спомени у свидетеля П. относно броя на ударите, нанесени му от подсъдимия и начина, по който са нанесени, е довела до установените съществени противоречия в показанията му, депозирани пред двата съдебни състава, разглеждащи делото в районната инстанция и показанията, дадени от този свидетел в хода на досъдебното производство досежно тези обстоятелства. Правилно е установил първостепенният съд наличието на противоречия в твърденията на пострадалия, обективирани в първия и последващия му разпит в хода на досъдебното производство, относно лицата, които са му нанасяли удари по тялото преди да падне на земята. В първоначалните си показания, дадени пред разследващия орган, пострадалият твърди, че удари по цялото тяло и главата, в резултат от които е паднал на земята, са му били нанесени от подсъдимия и свидетеля Д., докато в последващите си показания, дадени на четвъртия ден след инцидента, Р.П. е заявил, че удари и шамари в горната част на тялото и главата, преди да падне, му е нанасял само подсъдимият. В показанията му, дадени пред двата съдебни състава, разглеждали делото, са налице различни твърдения от страна на пострадалия, за това дали подсъдимият му е нанесъл удари, в резултат от които е паднал на земята или е паднал на земята в резултат от бутане в гърдите от страна на подсъдимия. Неизменни са единствено твърденията на П., че подсъдимият го е ударил в гръб преди да слезе от автобуса, както и че след слизането му, му е ударил един шамар, от който не е паднал на земята. Описаните противоречия и несъответствия в показанията на пострадалия, не позволяват с необходимата степен на категоричност да се установи дали е паднал на земята в резултат от блъскане или удар, осъществени от подсъдимия. За установяване на посочените обстоятелства не допринасят и показанията на останалите свидетели-очевидци, тъй като никой от тях не излага твърдения, че подсъдимият е бутнал пострадалия с две ръце в гърдите, от което е последвало падането му на земята.