Решение № 644 от 19.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Величка Борилова

Иванка Иванова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000502960 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ищцата в първоинстанционното производство Ш. А. Р. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 22.07.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 02.08.2024 г.) обжалва в цялост Решение № 4335/17.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 228/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 2 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от нея срещу О. П. В. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен сключения между страните на 29.01.2021 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот-апартамент 4 в гр.***, ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Д.

М., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.20 по настоящото дело. Въззивницата ищца е внесла дължимата държавна такса с вносен документ от 02.09.2024 г. приложен по делото с молба от същата дата.

1

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Въвеждат се възражения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се невярност на извода на първостепенния съд, че предварителният договор е нищожен поради привидност. Във връзка с така въведеното възражение се развиват доводи по същество на спора.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което уважи исковата претенция и присъди на ищцата направените й от нея разноски в производството, включително заплатения адвокатски хонорар.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответната по жалбата страна-ответникът О. П. В..

С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с въззивната жалба Решение № 4335/17.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 228/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 2 състав, се обжалва в неговата цялост.

Въззивницата-ищца, редовно призована не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Въззиваемият-ответник в съдебно заседание чрез процесуалния си представител счита въззивната жалба за основателна, включително и предвид извършеното от него признание на иска като основателен пред първоинстанционния съд.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД предявен от Ш. А. Р. срещу О. П. В. с искане да бъде обявен за окончателен предварителния договор сключен на 29.01.2021 г. между ищцата и ответника за апартамент № 4, находящ се в гр.***, ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*, заедно с 0,943 % ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни 2 факти и обстоятелства:

По делото е представен и приет като писмено доказателство предварителен договор, сключен на 29.01.2021 г. между ответника в качеството му на продавач от една страна и ищцата Ш. А. Р. в качеството й на купувач от друга страна, по силата на който ответникът е поел задължението да прехвърли на ищцата правото на собственост върху следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 4, в гр.София, ж.к. „***“ на първи етаж, в жилищна сграда бл.№ *, със застроена площ от 43,46 кв.м., заедно с избено помещение № 4 с площ от 5,10 кв.м., заедно с 0,943% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, за продажната цена от 45 000 лв. С договора-чл.2.1, 2.1.1., е удостоверено, че в деня на подписването му ищцата е заплатила, в брой, продажна цена в размер на 35 000 лв. Останалата част от продажната цена в размер на 10 000 лв. е следвало да бъде платена в деня на нотариалното прехвърляне на собствеността върху имота, предмет на договора. Страните са се задължили да се явят до 31.12.2021 г. до 13 ч. при Нотариус С. Т. за сключване на окончателен договор.

Исковата молба е заведена в Софийски районен съд на 13.06.2022 г., като след изпращане на делото по компетентност на Софийски градски съд, е образувано гр.д. № 228/2023 г., по което с молба вх. № 41518/10.04.2024 г. подадена лично от ответника О. П. В., последният е признал иска и е заявил искане да не бъде провеждано съдебно дирене и съдът да се произнесе с решение, съобразно признанието. Молбата е потвърдена повторно с молба вх.

№ 76236/04.07.2024 г.

След служебно изискана от първоинстанционния съд информация, по делото е установено, че ответникът О. П. В. е подсъдим за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и т.9 във връзка с чл.115 във връзка с чл.20, ал.4, връзка с чл.54 от НК по н.о.х.д.№ 4620/2022 г. по описа на СГС, НО, 18 състав, както и че същият се намира в Затвора по мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Постановена е осъдителна присъда, която е обжалвана, образувано е в.н.о.х.д. № 238/2024 г. по описа на САС, НК, 4 състав.

С Определение № 968/11.05.2022 г., ч.н.д.№ 1725/2022 г. по описа на СГС, НО, 32 състав е допуснато обезпечение на бъдещи искове в размер на 3

300 000 лв. срещу обвиняемия О. П. В., предявения от К. В. Ч. - майка на жертвата от престъплението Е. В., включително чрез налагане на възбрана върху процесния апартамент № 4. Възбраната е вписана на 13.05.2022 г.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че предварителният договор е нищожен, защото е привиден.

Приел е, че страните не са искали да бъдат обвързани от предварителния договор, като тяхната цел е била чрез сключването на договора да се препятства евентуалното насочване на изпълнение към апартамент 4 от К. Ч. при уважаване на иска й срещу О. В. за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди. Приел също така, че основната функция на съда е да разрешава спорове, а не да ги създава. Ако съдът уважи настоящия иск, решението му би било основание за евентуални бъдещи спорове между Ш. Р. и О. В. от една страна и от друга страна К. Ч. . Нещо, което съдът не следва да допуска, особено когато е напълно убеден, че процесният предварителен договор е привиден.

По горните съображения първоинстанционният съд отхвърлил иска изцяло.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ищцата в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е недопустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. За да се уважи иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, следва от фактическа страна по делото да е установено по несъмнен начин, че предварителният договор е действителен и съдържа всички съществени клаузи на окончателния такъв- описание на продавания имот и неговата цена.

Първоинстанционният съд е приел, че процесният предварителен 4 договор е нищожен, тъй като е привиден. Приел е, че страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани от него.

Така прието обаче е в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022 г., постановено по т.д. № 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, с което се прие, че Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Пак в мотивите на това решение обаче е посочено, че при нищожност поради липса на воля и съгласие и при привидните сделки е налице външно обективирана воля, но зад нея липсва вътрешно волево решение или същинската воля остава скрита само във вътрешните отношения на договарящите, поради което в тези хипотези съдът не би могъл да открие нищожността, като на нея трябва да се позове заинтересованата страна.

Отделно от това констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. За да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства, нещо което първоинстанционният съд не е сторил.

Въззивният съд обаче намира, че страните по делото са организирали симулиран процес.

Както е изяснено в Тълкувателно решение № 106 от 07.09.1964 г. по гр.д.

№ 76/1964 г., ОСГК на ВС, симулативен е процесът, в който насрещните страни, по взаимно съгласие, изтъкват съзнателно привидна фактическа обстановка, която довежда съда до такива изводи, които не съответстват на действителното правно положение.

Възможно е да водят делото с цел постановяване на резултат, който облагодетелства и двете страни, само една от тях или дори трето лице, или дори и да не облагодетелства когото и да е, да целят увреждане на личната 5 или имуществена сфера на трето лице.

В конкретния случай с така организирания процес от двете страни се цели увреждане на имуществената сфера на трети лица, а именно: родствениците на жертвата Е. В., които в рамките на наказателното производство са предявили множество искове за претърпените от тях неимуществени вреди, които са уважени изцяло и на двете съдебни инстанции. Освобождаването от ответника-длъжник от единственото имущество което притежава, ще доведе до невъзможност посочените лица да удовлетворят своите вземания.

До този извод въззивният съд стига след съвкупната преценка на следните факти и обстоятелства:

1.Безспорно е, че ответникът О. П. В. е собственик на апартамент № 4, в гр.София, ж.к. „***“ на първи етаж, в жилищна сграда бл.№ *, със застроена площ от 43,46 кв.м., заедно с избено помещение № 4 с площ от 5,10 кв.м., заедно с 0,943% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

2.Установява се, както от събраните от първоинстанционния съд писмени доказателства, така и от служебно известните на съда факти, установени чрез ЕИСС, че ответникът В. и с присъда от 20.10.2023 г. по НОХД № 4620/22г. на Софийски градски съд, НО, 18-ти състав е признат за виновен в това, че на 13.10.2021 г., в гр.София, в жк. “***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, като извършител в съучастие с П. Д. В. – помагач умишлено е умъртвил Е. А. В., чрез механична асфиксия, като деянието е извършено предумишлено и по особено мъчителен за жертвата начин – престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и т.9 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК, поради което и на осн. чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и т.9 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 от НК вр.чл.54 ал.1 от НК е осъден на „доживотен затвор“, при първоначален „специален режим“ за изтърпяване.

Със същата присъда, съдът на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД е осъдил О.

В. да заплати на К. Ч., А. Ч. и Н. Ч. сумата от 300 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Подсъдимите О. В. и П. В. са били осъдени с тази присъда на осн.чл.45 ал.1 от ЗЗД, да заплатят солидарно на М. О. В. сумата от 500 000 лева, 6 представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 13.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата.