Решение № 2492 от 21.05.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 10030/2024
- Вид
- Решение № 2492
- Подписан
- 21.05.2025
- В сила
- 18.06.2025
- Състав
- Надежда Георгиева Славчева - Андонова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.213 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2492 гр. Пловдив, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Иванка Анг. Боева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330110030 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.
В исковата молба от Й. Р. Р. против „Кеш Пойнт България” ЕООД се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № *** от ***г., по силата на който в полза на ищеца била предоставена сума в размер на 600 лева, при фиксиран лихвен процент по заема от 48 % и годишен процент на разходите – 59.74 %. В клаузата на чл. 5 от договора било установено задължение за заемополучателя за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство, което да отговаря на условията от договора. В случай на непредоставяне на уговореното обезпечение, заемополучателят се задължил в чл.11, ал.1 от договора да заплати неустойка в общ размер на 311.38 лева, платима разсрочено, заедно с погасителната вноска. По договора ищецът бил заплатил сумата от 800 лв., от която 600 лв. главница, 40 лв. лихва и 160 лв. неустойка. Счита договора за кредит за нищожен, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК. При условията на евентуалност счита клаузата за неустойка за нищожна, като противоречаща на добрите нрави и сключена при неспазване нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.
Липсвали в договора условия за прилагане на договорения лихвен процент, в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Договорът не отговарял на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не ставало ясно какво точно е включено в процента ГПР, освен лихвата, доколкото било предвидено заплащане и на неустойка. При включване на неустойката в ГПР действителните разходи по договора биха нараснали, като било налице заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Посоченият в договора ГПР не съответствал на действително прилагания между страните, което 1 представлявало заблуждаваща търговска практика. Изложени са съображения за нищожност на клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите нрави. Освен това клаузата била неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП, тъй като претендираната чрез нея сума била в размер над 50 % от заетата сума. Предвиждано било плащане на необосновано висока неустойка. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 200 лв., представляваща платена без основание по недействителен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Претендирани са разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от „Кеш Пойнт България” ЕООД. Счита, че производството е заведено при условията на злоупотреба с право. Направено е искане на основание чл.213 ГПК за съединяване на цитираните в отговора дела в общо производство. Нищожността на отделна клауза не влечала недействителност на целия договор. Лихвеният процент и условията за прилагането му били ясно посочени в договора. В договора и СЕС били ясно посочени ГПР и по какъв начин се формира същият. С клаузата за неустойка не се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Изначално не било възможно неустойката да се включи в ГПР. Оспорената неустойка била действителна. Кредитополучателят разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан от спорната неустойка.
Неустойката била индивидуално уговорена, била с фиксирани параметри по договора.
Договорената неустойка била компенсаторна, в едновластна преценка на кредитора било дали да иска реално изпълнение или обезщетение с вредите по общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна неустойка. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
С определение от 23.04.2025г. е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск на сумата от 414 лв.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Представен е по делото договор за потребителски кредит №***от ***г., сключен между „Кеш Пойнт България“ ЕООД и Й. Р. Р., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, с размер на отпуснатия заем 600 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 48 %, ГПР: 59.74 %, ведно с Приложение № 1 – погасителен план.
Представено е искане за сключване на договор за кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което заплатената от Й. Р. по договор за кредит № *** от ***г. сума е в размер на 1 014 лв., от които 600 лв. главница, 72.63 лв. договорна лихва, 311.37 лв. неустойка и 30 лв. такси.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, че на *** г. между страните е сключен договор за потребителски кредит №***, по силата на който „Кеш Пойнт България“ ЕООД е предоставило на Й. Р. Р. в 2 качеството на кредитополучател сумата в размер на 600 лв., която е следвало да бъде върната в срок до 15.04.2024г. с плащането на 4 месечни погасителни вноски. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В чл.5 от договора е предвидено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящи на посочените условия. Според чл.11 в случай, че кредитополучателят не представи договореното в чл.5 обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 311.37 лв., с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение № 1 към договора за кредит.
В исковата молба се твърди, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, като съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В отговора на исковата молба е посочено, че неустойката не представлява разход по кредита, който следва да бъде включван в ГПР, но съдът не възприема това становище. При сключването на договора за заем, чрез предвиждане на обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на 3 чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР. Ищецът е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да възстанови.
Уговорената неустойка представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК. В договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като в погасителния план към договора е предвидено заплащане на неустойката разсрочено – на съответните падежни дати. Ето защо, посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите от 59.74 % не отговаря на действителния. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Следователно, процесният договор за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
С оглед недействителността на договора, приложима е разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която дължима е само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. Или платеното над чистата стойност на кредита е недължимо платено и подлежи на връщане. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че общо платената сума от кредитополучателя сума по договора възлиза на 1014 лв., или над чистата стойност на кредита от 600 лв. е заплатена сумата от 414 лв., която сума подлежи на връщане, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2024г. до окончателното й плащане.
При този изход на делото и предвид направеното искане, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 230 лв., от които 50 лв. държавна такса и 180 лв. заплатен депозит за ССчЕ. В производството ищецът е представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38 ЗА, видно от представения договор за правна защита и съдействие, според който е договорена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. При съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност по делото, както и на обстоятелството, че по дела с идентичен предмет вече е постановена последователна съдебна практика, съдът намира, че в полза на адв.М. следва да се присъди сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5 да заплати на Й. Р. Р., ЕГН ********** от гр.***, ул. „***“ № * сумата от 414 лв. /четиристотин и четиринадесет лева/, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № *** от *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2024г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5 да заплати на Й. Р. Р., ЕГН ********** от гр.***, ул. „***“ № * сумата от 230 лв. /двеста и тридесет лева/ направени по делото разноски.
Разпечатката съдържа 31 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ae0bc40-8516-40f5-a578-45a7641907ef