Решение № 594 от 23.12.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. Варна, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20223100900148 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище гр.

София, подадена чрез процесуален представител, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, срещу А. М. С., ЕГН ********** и М. А. С., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми: 97 292.71 лева, представляваща главница; 213.42 лева, представляваща договорна лихва за периода 11.12.2021 г. – 04.01.2022 г. /след допуснато изменение на иска чрез неговото намаляване с протоколно определение от 11.07.2022 г. по делото/; 154.96 лева, представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода 05.01.2022 г. – 10.01.2022 г. и 120 лева, представляваща разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, дължими по Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № I17-3073249, сключен на 17.07.2017 г. между А. М. С. /кредитополучател/, М. А. С. /съдлъжник/ и „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК 831686320, /понастоящем „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД/ и за които вземания е издадена Заповед № 126/13.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК по ч.гр.д. № 250/2022 г. по описа на Варненски районен съд, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда /11.01.2022 г./ до окончателното й изплащане.

Сочи се в исковата молба, че по силата на сключен на 17.07.2017 г. договор за кредит № I17-3073249 „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК 831686320, /понастоящем „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959/ е предоставила на А. М. С. /кредитополучател/ и М. А. С. /съдлъжник/ кредит в размер на 150 000 лева с цел закупуване на готови /завършени/ имоти и 1 рефинансиране на кредитни задължения на кредитополучателя към друга банка, описани в т.14 от Договора, като кредитът е изцяло усвоен по банкова сметка с титуляр кредитополучателя: **********************. Изложено е, че с подписване на договора длъжникът се задължава да ползва кредита съобразно уговорените цел, условия и срокове и да го върне ведно с дължимите лихви, такси и комисионни. Сочи се също, че в т.7 от договора страните договорили, че погасяването на кредита ще се осъществява чрез месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница и лихва, дължими съгласно погасителен план, неразделна част от договора, а съгласно т. 6 срокът на издължаване на сумите по кредита е 228 месеца и тече от датата на първото усвояване на суми по кредита. Ищецът сочи, че за обезпечаване на цялото вземане по договора в полза на кредитора е учредена договорна ипотека с Нотариален акт № 37, тoм II, рег. № 4552, дело № 159 от 2017 г., на нотариус Ивелина Обретенова, рег.№ 561 при НК, който е вписан в СВ – гр.Варна с вх. рег.№ 18922/18.07.2017 г., акт № 44, т. VI, дело № 9518/2017 г., върху следните недвижими имоти, подробно описани в т.13.1 от Договора:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, площ по док. - 58.520 кв. м., в сграда № 1, в ПИ с идент. ***, обл. ВАРНА, общ. ВАРНА, гр. Варна, Победа, бл.8, ех.А, ет.З, an. 21, п.к.9000, Прилежащ обект - изба от 6.47 кв.м.; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, площ по док. - 122.000 кв.м. в сграда № 1 в имот с ид.№ ***, обл. ВАРНА, общ. ВАРНА, гр. Варна ул. АРХИМАНДРИТ ПАНАРЕТ, №5, ет.З, п.к.9000, Прилежащ обект - изба № 4 от 14.25 кв.м, изба № 5 от 11.25 кв.м и котелно помещение от 14,50 кв.м/.

Описан е начинът на олихвяване на заемните средства, установен в т.9.1 от договора, съгласно който главницата по кредита се олихвява с променлив годишен лихвен процент по редовен дълг в размер на 3.70 %, равен на сбора на референтния лихвен процент (РЛП) плюс надбавка в размер на 3 %. Сочи се, че към датата на сключване на договора РЛП е 0.70 % за кредити в лева, а променливият лихвен процент може да се променя при промяна на РЛП, която се извършва по реда и условията, посочени в т.17.3.1 – 17.3.3 от договора, в съответствие с утвърдената от банката Методика за изчисляване на РЛП на „СИБАНК“ ЕАД за кредити на физически лица, с която длъжника и съдлъжника са се запознали при подписване на договора. Твърди се, че по този начин длъжникът и съдлъжникът са дали изричното си съгласие банката едностранно да променя приложимия лихвен процент вследствие промяна в размера на РЛП за съответната валута на кредита. По отношение на крайният лихвен процент се сочи, че е постигната индивидуална договорка, съгласно която същият не може да бъде по-нисък от фиксираната надбавка, която е записана в договора и не може да бъде променян едностранно през целия му период. Твърди се също, че в подписаната от длъжниците методика достатъчно ясно и по недвусмислен начин е посочен алгоритъма на формиране на РЛП, поради което ищецът оспорва всякакви твърдения за неравноправност на клаузите, касаещи лихвените условия, които предвид липсата на общи условия към договора счита за индивидуално договорени.

На следващо място, ищецът сочи, че процесният договор е извън обхвата на потребителска закрила, тъй като е обезпечен с ипотека, като излага аргументи в тази насока.

Твърди се, че с Анекс № 1 от 20.12.2017 г. към договора за кредит длъжникът се е задължил да извърши предсрочно погасяване на част от кредита в размер на 33 672.89 лева, в резултат на което остатъкът от дълга е 2 не повече от 114 000 лв., а кредиторът, при изпълнение на горното, е поел задължение да заличи ипотеката върху Апартамент № 27, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна. С Анекс от 25.09.2018 г. във връзка с извършеното предсрочно погасяване на част от кредита в размер на 30 200.00 лв. страните приели нов погасителен план при запазване срока на окончателното погасяване, договорен с основния договор, като приели, че считано от 10.11.2018 г. приложимият лихвен процент е в размер на 3.20 %.

Изложено е, че поради неплащане на 5 броя месечни погасителни вноски с общ размер 3 482.80 лева и неиздължаването им в срок, както следва: изцяло с падеж 10.08.2021 г. в размер на 696.56 лева; изцяло с падеж 10.09.2021 г. в размер на 696.56 лева; изцяло с падеж 10.10.2021 г. в размер на 696.56 лева; изцяло с падеж 10.11.2021 г. в размер на 696.56 лева и изцяло с падеж 10.12.2021 г. в размер на 696.56 лева, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 15.12.2021 г., на основание чл. 22.1.1. от Договора. Твърди се, че предсрочната изискуемост е произвела действие и кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на 05.01.2022 г. след изтичане на четиринадесетдневния срок от получаване на поканите за доброволно изпълнение. В тази връзка се сочи, че до А. М. С., в качеството му на кредитополучател и длъжник, е изпратено Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение с изх. № ИД-30955-2021/15.12.2021 г., връчено по реда на чл. 46 от ГПК на дата 20.12.2021 г., а изпратеното до М. А. С.

/съдлъжник/ Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение с изх.

№ ИД-30957- 2021/15.12.2021г. е връчено лично на адресата на дата 20.12.2021 г.

Сочи се, че длъжникът е направил плащане по кредитната експозиция, като на 06.01.2022 г. е постъпила сума в размер на 3 550 лева, по обслужващата кредита сметка с титуляр кредитополучателя - след изтичане на дадения му срок за доброволно изпълнение, респ. след осчетоводяване на кредита като предсрочно изискуем в пълен размер. Ищецът счита, че наличието на неработни дни в рамките на предоставения срок не променя течението му. Във връзка с извършеното плащане, счетоводната система на Банката е извършила автоматично погасяване /на същата дата - 06.01.2022г./ на част от просрочените суми, както следва: 73.04 лева - обезщетение за забава върху просрочените плащания /за периода от датата на първото просрочие по кредита до датата на осчетоводяване на предсрочната изискуемост - от 10.08.2021 г. до 04.01.2022 г. вкл.; 1 316.76 лева - част от дължима договорна лихва /за периода от 10.08.2021 г. до 10.12.2021 г. вкл./; 2 160.20 лева - просрочена главница. Поради изложеното, счита, че при изготвено извлечение от счетоводни книги към 11.01.2022 г. /след извършеното погасяване на суми по кредита/ няма как дългът да съответства на обективирания в адресираните до длъжниците покани за доброволно изпълнение.

След иницииране на заповедно производство и издаване на процесната заповед за изпълнение за събиране на вземанията си по нея банката образувала изпълнително дело № 20228920400063, по описа на ЧСИ Х. Г., per.

№ 892, с район на действие Окръжен съд – Варна, в района на който се намират и недвижимите имоти, обект на обезпечението. Сочи се, че след образуване на изпълнителното производство и преди налагане запора на банковите сметки на длъжника, по обслужващата кредита сметка е постъпила вноска в размер на 700 лева на 26.01.2022 г., с която банката е погасила 3 частично заплатената от кредитора държавна такса в заповедното производство. Предвид подаденото възражение от длъжниците срещу заповедта се претендира признаване дължимостта на сумите по нея, както и присъждане на сторените в производствата разноски.

В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител юриск. Н., поддържа предявените искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на разноски.

Ответниците А. М. С. и М. А. С., чрез общия им пълномощник адв. Н., с писмен отговор, оспорват предявените искове по основание и размер. Не оспорват факта на сключен между страните договор за кредит, както и твърдят редовно внасяне на дължимите по него суми, като освен посоченото от ищеца плащане през 2022 г. в размер на 3 550 лева, твърдят и внасяне на още 4 вноски от 700 лева. Оспорва се факта на уведомяване на кредитополучателя А. С. за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита, тъй като връчването на Уведомително писмо – покана с изх.№ ИД30955- 2021/15.12.2021 г. на кредитополучателя чрез М. С. не било скрепено с доказателства, че връчването не може да се извърши лично на адресата.

Отделно от това се сочи липсата на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като Уведомително писмо – покана е връчено на М.

С. на 20.12.2021 г., като за предоставения период за доброволно изпълнение от 14 дни е имало четири неработни дни. Освен това се твърди, че с извършеното от А. С. на 05.01.2022 г. плащане в размер на 3 550 лева са заплатени всички просрочени задължения по кредита. Сочи се, че на 25.01.2022 г. сметката на кредитополучателя е захранена със 700 лева, с което е погасена месечната вноска, както са заплатени и вноските за м. февруари – април 2022г.

Ответниците твърдят, че нито към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем (05.01.2022 г.), нито към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.01.2022 г.) не са имали задължения по кредита. Оспорва се представителната власт на П.Ц., /подписала извлечението от счетоводните книги и уведомителните писма – покани до длъжниците/, в качеството й на пълномощник на изпълнителните директори на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, да изготвя и подписва посочените документи. Поради това се оспорва и наличието на валиден акт, с който да се обявява предсрочната изискуемост на кредита на ответниците по спора.

Ответниците релевират и възражение за наличието на неравноправни клаузи в договора. Съгласно чл. 17.3.3 е предвидена ограничена възможност за предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит, поради промяна в РЛП със срок до 15-то число на месеца, през който влиза в сила новият размер на РЛП, в случай, че длъжниците не са съгласни с промяната и желаят да прекратят договора. Ответниците считат посочената клауза за нищожна, тъй като ги поставя в неравностойно положение и създава прекалено големи пречки за прекратяването на договора с даването на твърде кратък срок за погасяване на всички задължения по него. Сочи се като неравноправна и клаузата на чл. 17.3.2, изр. 2, съгласно която промяната на референтния показател е основание единствено за увеличаване на лихвения процент над 3 %, но не и за неговото намаляване под тази стойност. Твърди се, че промяната на РЛП може да се извърши едностранно от банката при изменение на стойностите на индексите, съобразно формулата по чл. 2.1 от Методиката, но на основание чл. 17.3.2, изр. 2 от договора е поставена долна граница на РЛП от 0 %, а крайният лихвен процент по кредита не може да бъде по-нисък от 3 %. Ответниците претендират, че посочените клаузи, даващи възможност на банката едностранно да изменя лихвения процент с поставяне на долна граница, противоречат както на вътрешното, така и на общностното право, като се позовават на принципите, залегнали в Директива 4