Решение № 425 от 22.08.2022, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 1000/2021
- Вид
- Решение № 425
- Подписан
- 22.08.2022
- В сила
- 16.09.2022
- Състав
- Христо Тотев Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 22, параграф 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 425 гр. Габрово, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20214210101000 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК, подаден от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу П.Д. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. ************** № 7, ет. 1, ап. 3.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че на 09.11.2015 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като Кредитор и П. Д. В. като Кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит с № РLUS 118-11848748, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията при които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора за потребителски кредит.
Размерът на предоставения с договора кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 5000,00 лв.
Предоставянето на посочената по-горе сума съставлявала изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създавала задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски".
Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 11190,60 лв. Така договорната лихва по кредита била уговорена от страните в 1 размер на 6190,60 лв.
На основание сключения между страните договор Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.11.2020 г. на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 186,51 лв.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.11.2020 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, предвид което по отношение на вземанията по договора на кредит не била обявявана предсрочна изискуемост.
Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 21.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 224,78 лева.
Длъжникът не заплатил дължимия паричен заем към Дружеството, с оглед на което за „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940 възниквал правен интерес за предявяване на претенции длъжникът П. Д. В., като Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № РЕ118- 11848748, сключен на 09.11.2015 г. да заплати сума в общ размер на 3210,96 лв., от които главница 2399,43 лв., договорна лихва 586,75лв., и законна лихва за забава в размер на 224,78 лв.
Длъжникът не заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.
На 09.03.2020 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК 204915054 и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № РLUS 118-118-11848748 от дата 09.11.2015 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и П. Д. В. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, с ЕИК 201318404 изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /универсален правоприемник на който било Париба Пърсънъл Файненс" С.А./ чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-БНП/ РLUS-11848748 от дата 13.03.2020 г. за станалата продажба, чрез Български пощи, с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес. Писмото се върнало в цялост, като неполучено.
Ответникът следвало да се счита за уведомен за станалата продажба на вземания и за настъпилата предсрочна изискуемост и от представеното към исковата молба копие от уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с Изх. № УПЦП-БНП/ РШ8-11848748 от дата 13.03.2020 г.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника в Районен съд-Габрово.
Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 1939/2020 г. на РС- Габрово била издадена заповед за изпълнение, като на 13.05.2021 г. в „Агенция за събиране на 2 вземания" ЕАД било получено съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415 от ГПК, че „Агенция за събиране на вземания"' ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането си.
Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:
- сумата 2399,43 лева, представляваща главница за периода от 20.07.2019 г. до 20.11.2020 г. /падеж на последна погасителна вноска/ , ведно със законната лихва от 11.12.2020 г. / датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането;
- сумата 586,75 лева - договорна лихва за периода от 20.07.2019 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.11.2020 г. /падеж на последна погасителна вноска/, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260311/14.12.2020 г. по ч. гр. д. 1939/2020 г. на РС Габрово.
Претендира да му бъдат присъдени направените разноски в исковото и заповедното производство.
2. От страна на ответника:
Оспорва предявените искове по основание и по размер.
Договорът за кредит не бил написан на ясен и разбираем начин, поради което била налице хипотезата на чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Не ставало ясно каква точно сума следвало да получи ответника, каква е таксата ангажимент и как се плаща, каква точно сума си е удържал кредитора и за какво е удържана.
Дружество „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД, с ЕИК130697606 било прекратено и заличено в ТР, като в ТР не било отбелязано същото да има правоприемник и твърдението в ИМ, че „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А. било универсален правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД било напълно недоказано.
Поради това договорът бил недействителен и следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Бил недействителен и поради това, че част от шрифта на представения Договор и елементите от него бил по-малък от 12, а освен това видът и формата на използваните в тях шрифтове били различни.
Ответникът платил повече от чистата стойност на кредита и понеже договорът бил недействителен съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК с оглед платените от ответника суми той не дължал нищо на ищеца.
В Договора било предвидено да се заплащат такси, плащането на които било недопустимо съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Такива такси били начислявани или удържани от кредитора, което противоречало на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
В Договора бил посочени ГПР и ЛП, но така и не било посочено какви са основните данни послужили за тяхното изчисляване. Било налице нарушаване на изискването на ЗПК за посочване ГПР и ЛП.
Определеният от кредитора лихвен процент в размер 37,16 % и годишен процент на разходите в размер на 47,03 % противоречали на добрите нрави.
В Договора имало неравноправни клаузи, които били наложени на ответника 3 посредством условия на които той нямал възможност да влияе - относно такси, лихви и др., които било предвидено да се плащат в Договора за потребителски кредит. Същите не позволили на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора. Тези клаузи били нищожни на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП.
Ответникът бил застрахован за риска нежелана безработица, а през периода след 13.05.2019 до 12.03.2020 година ответникът бил безработен и получавал обезщетение за безработица. Следователно ищецът /евентуално неговият праводател, или кредиторът/ получили всичко онова, което сега претендирал от ответника.
Претенцията към ответника за лихви и обезщетение за забава през периоди, през които било обявено извънредно положение през отминалата 2020 година следвало да бъде отхвърлена на основание чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.
Рамковият договор за продажба и прехвърляне на вземания не бил подписан от лицата за които е посочено, че са го подписали. Същият бил симулативен, поради което не породил никакво действие. Говорело се едновременно за продажба и прехвърляне на вземания, като не става ясно за какво точно иде реч. В копието, което ответникът получил имало заличени текстове от съдържанието на договора. Страна по този договор било „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А. а не „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД. От ТР било видно, че „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД било заличено на 24.04.2018 година, а договорът бил с дата 19.08.2019 година. Купувачът не бил платил нищо на продавача, поради което не придобил нито едно от вземанията по този договор. Потвърждението не било подписано от лицето за което било посочено, че го е подписало - отнасяло се до симулативен договор.
Представеното Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания мога не било подписано от лицата за които било посочено, че са го подписали, поради което не произвело никакво действие. Било по Договор, който бил абсолютно симулативен и не породил никакво действие. Купувачът не платил нищо на продавача, поради което не придобил и нищо по това Приложение. В Приложението били заличени съществени елементи от неговото съдържание, изхождало от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., а не от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД.
Пълномощното не било подписано от лицето за което е посочено, че го е подписало. Отнасяло се до симулативен договор, с него не можели да се установяват отразените в него обстоятелства, изхождало от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., а не от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД и било без нотариална заверка.
Ответникът никога не бил получавал Уведомителното писмо и приложенията към него.
Оспорва искането и за присъждане на разноски по заповедното и по исковото производство.
ІІ. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
Видно от представения от ищеца Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № РLUS 118-11848748/09.11.2015 г., явяващ се съгласно неговите твърдения правопораждащ факт относно задължения на ответника за предоставен кредит, той е сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, с ЕИК 130697606, в 4 качеството на Кредитор /а не между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., клон България, с ЕИК 204915054, каквито са твърденията в исковата молба/ и ответника П. Д. В., като Кредитополучател. Предмет на договора е предоставен заем на ответника на сумата 5000,00 лв.
Непредставянето като доказателство по делото на сочения от ищеца договор кредит между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като кредитор и ответника, като кредитополучател оставя недоказано твърдението изложено в исковата молба /която е определяща за задаване на предмета на спора/ за възникнало правоотношение между ответника и посоченото дружество по силата на договор за кредит. Доказването на това обстоятелство е вменено в тежест на ищеца с доклада по делото. Само на това основание искът следва да бъде отхвърлен.