Решение № 442 от 25.05.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Благоевград, 25.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Мария Сп. Милушева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210102192 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. И. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б*, общ. Б*, обл. Благоевград, ул. „А* чрез адв. М. В. М., против „* с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С* р*, бул.

„В*, Б*“, представлявано от изпълнителния директно - С* Я*.

Твърди се, че между Д. И. К., с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател и „К* с ЕИК *, в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит CN 2734048 от 28.02.2023 година, като последният е сключен при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, по силата на който кредиторът е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 741, 29 лева, при уговорен годишният лихвен процент по заема е в размер на 40 % и годишният процент на разходите да бъде 48.21 % . Навежда се, че във връзка с Договор за потребителски кредит C N 2734048 от 28.02.2023 година, и на основание глава II, чл. 4 от последния, ищецът е сключил и договор за поръчителство с „А*с ЕИК *, с цел обезпечение на вече подписания договор за потребителски кредит, по силата на който е уговорено, че ищецът дължи възнаграждение на „А* с ЕИК *за това, че става поръчител по кредитното правоотношение.

Навежда се, че ищецът е заплатил доброволно и извънсъдебно заема, като сумата която е платил без основание във връзка с процесния договор за кредит и договорът за поръчителство е сбор от възнаградителна лихва, такса за поръчител и други такси по договора, като всички парични средства са внесени изцяло по сметка на ответника „К*, с ЕИК *.

На следващо място се твърди, че е сключен между страните и втори договор за потребителски кредит CN 2790465 от 15.06.2023 година, отново подписан при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на B G N 1 395, 09 лева, при уговорен ГЛП - 4 0 % и ГПР 48.21 %. Отново се навежда, че във връзка с Договор за потребителски кредит C N 2790465 от 15.06.2023 година и на основание глава II, чл. 4 от последния, ищецът е сключил и договор за поръчителство с „А* с ЕИК *, с цел обезпечение на вече подписания договор за потребителски кредит, по силата на който е уговорено, че 1 ищецът дължи възнаграждение на „А* с ЕИК *за това, че става поръчител по кредитното правоотношение. Навежда се, че ищецът е заплатил доброволно и извънсъдебно заема, като сумата която е платил без основание във връзка с процесния договор за кредит и договорът за поръчителство е сбор от възнаградителна лихва, такса за поръчител и други такси по договора, като всички парични средства са внесени изцяло по сметка на ответника „К* с ЕИК *.

На следващо място се твърди, че е сключен между страните и трети договор за потребителски кредит CN 2849795 от 10.10.2023 година, отново подписан при условията на закона за електронния документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на B G N 1957, 57 лева, при уговорен ГЛП - 4 0 % и ГПР 48.21 %. Отново се навежда, че във връзка с Договор за потребителски кредит C N 2849795 от 10.10.2023 година, и на основание глава II, чл. 4 от последния, ищецът е сключил и договор за поръчителство с „А* с ЕИК *, с цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит, по силата на който е уговорено, че ищецът дължи възнаграждение на „А* с ЕИК *за това, че става поръчител по кредитното правоотношение. Навежда се, че ищецът е заплатил доброволно и извънсъдебно заема, като сумата която е платил без основание във връзка с процесния договор за кредит и договорът за поръчителство е сбор от възнаградителна лихва, такса за поръчител и други такси по договора, като всички парични средства са внесени изцяло по сметка на ответника „К*, с ЕИК *.

Смята се, че процесните договори за кредит са недействителни на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като заемодателят е изискал и е събрал от ищеца лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не са предвидени в сключените договори за потребителски кредит. Макар да са посочени в договорите лихвен процент и годишен процент на разходите, се сочи, че ответникът не е пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР.

Счита се, че в договорите не са включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът няма право да Формира ГПР в размер на 48.21 % /четиридесет и осем цяло и двадесет и един процента/ по всеки от трите договора. Счита се, че е налице недействителност на договорите за заем и дължимост единствено на чистата стойност по кредитите, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК Смята се, че ако сумата за поръчителство по трите договора за кредит е била включена в годишните проценти на разходите по правоотношенията, то същите биха били многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на таксата „поръчител“ в разходите по заема според ищеца цели единствено въвеждане в заблуждение на доверителя относно стойността на разходите, които трябва да направи по обслужването на кредитите.

Навежда се, че предвидените суми в договорите за поръчителство са скрити разходи по заемите и като такива е следвало да бъдат включени в годишните проценти на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като годишният процент на разходите по кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора.

Счита се, че е направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, се сочи, че се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Навежда се, че от приложената справка от Търговския регистър е видно, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „А* с ЕИК * е „К*, с ЕИК *, като печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител, 2 се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „К*, с ЕИК *. Твърди се, че конкретните договори обаче са недействителни и на самостоятелно основание, тъй като договорът за поръчителство е уреден в чл. 138 ЗЗД и представлява съглашение между кредитора и поръчителя.

С оглед на горното, се иска от съда да осъди ответника да заплати на основание чл. 55 от ЗЗД недължимо платените суми от Д. И. К., с ЕГН: ********** в размер на BGN 353, 80 лв., във връзка с Договор за потребителски кредит C N 2734048 от 28.02.2023 година и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит CN 2734048 от 28.02.2023 година; да бъде осъден „К* с ЕИК *да заплати на основание чл. 55 от ЗЗД недължимо платените суми от Д. И. К., с ЕГН: ********** в размер на BGN 462, 48 лв. във връзка с Договор за потребителски кредит C N 2790465 от 15.06.2023 година и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит CN 2790465 от 15.06.2023 година и да бъде осъден „К*, с ЕИК *да заплати на основание чл. 55 от ЗЗД недължимо платените суми от Д. И. К., с ЕГН: ********** в размер на BGN 393, 70 /триста деветдесет и три лева и седемдесет стотинки/ във връзка с Договор за потребителски кредит C N 2849795 от 10.10.2023 година и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит CN 2849795 от 10.10.2023 година. Претендират се сторените разноски.

В законоустановения срок ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорват предявения иск, като неоснователен. Не се оспорва от ответника, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 2734048/ 28.02.2023г. Не се оспорва, че задължението по процесния Договор е доброволно предсрочно погасено към дата на депозиране на исковата молба, като е постъпила по сметка на ответника сумата от 1049, 05лв., които твърди са били разпределени по следния начин - сумата от 741, 29лв. за погасяване задължение за главница; сумата от 67, 05лв. за погасяване на задължение за възнаградителна лихва; сумата от 240, 71 лв. за погасяване задължение за предоставено поръчителство. Оспорва се, че по сметка на ответника е постъпила сумата от 353, 80 лв., представляващи възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчител, като за погасяване на така описаните задължения е отнесена сумата от 307, 76 лв. С оглед гореизложеното, в случай, че се приеме, че процесния Договор е нищожен, то ищецът ще следва да върне сумата от 307, 76 лв., представляваща сбор от възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчител. Не се оспорва, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит №2790465/15.06.2023г. Не се оспорва, че задължението по процесния Договор е доброволно предсрочно погасено към дата на депозиране на исковата молба. Не се оспорва, че по сметка на ответника е постъпила сумата от 462, 48 лв., с която са били погасени задължения различни от главница. Не се оспорва, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 2849795/10.10.2023г.

Не се оспорва, че за обезпечаване на процесния Договор, ищецът е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с „А*. Не се оспорва, че задължението по процесния Договор е доброволно предсрочно погасено към дата на депозиране на исковата молба. Не се оспорва, че по сметка на ответника е постъпила сумата от 393, 70 лв., с която са били погасени задължения различни от главница.

Оспорва се твърдението на ищеца, че процесните Договои не отговарят на изискванията на чл. 11, ал.1 от ЗПК. Счита се, че не са налице нарушения на законовите разпоредби на ЗПК по отношение съдържанието и формиране на ГПР в процесния Договор.

Оспорва се твърдението на ищеца, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗПК. Счита се, че възнаграждение за поръчител не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулиран е като разход по кредита, съгласно 8 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, като по тези съображение не е включен като разход по кредита. Не се оспорва твърдението на ищеца, че п р и изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А*, не е 3 включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. В допълнение се сочи, че „К* е едноличен собственик на капитала на „А*, въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. В този смисъл се сочи, че „К* няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия. С оглед на горното се иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приетите по делото писмени доказателства - Общи условия за предоставяне на кредити; Договор за потребителски кредит № 2790465 от дата 15.06.2023 година и Приложение № 1 към него; Общи условия за предоставяне на кредити; Договор за потребителски кредит № 2849795 от дата 10.10.2023 година; Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 2849795/10.10.2023 година; Общи условия за предоставяне на кредити; Договор за потребителски кредит № 2734048 от 28.02.2023 година; Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 2734048/28.02.2023 година се установяват описаните от ищеца в исковата молба налични облигационни отношения между страните в производството по сключване на посочените три договора за потребителки кредити с описаните в исковата молба параметри.