Определение № 2790 от 04.10.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 5319/2023
- Вид
- Определение № 2790
- Подписан
- 04.10.2023
- В сила
- 04.10.2023
- Състав
- Андрей Ангелов, Цветомила Данова, Биляна Марин Вранчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал.2, т.3 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал.2, т.4 · Наказателен кодекс
- чл. 249,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 253 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 75 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.77 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 77, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2790 гр. София, 04.10.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Андрей А.ов
Членове:
Биляна М. Вранчева
Цветомила Данова като разгледа докладваното от Андрей А.ов Въззивно частно наказателно дело № 20231100605319 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл. 249,ал.3 от НПК.
Образувано е по частен въззивен протест на прокурор при СРП срещу определение от 27.07.2023г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 20 състав, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д.№ 8 799/2021г. по описа на СРС, с което е отказано конституирането на А.Н. като частен обвинител.
Във въззивния частен протест се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като Н. се явява пострадало лице от престъплението по чл. 131, ал.2, т.4, вр. ч. 130, ал.2 от НК, извършено от подс. Г., искането й е направено своевременно и се явява допустимо. Прави се искане за отмяна на определението на СРС.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в протеста, атакуваното определение и материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Съдебното производство пред СРС е образувано въз основа на обвинителен акт, с който обвиняемите В. В. и А. Г. са предадени на съд за престъпления по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК, по чл. 131, ал.2, т.3, вр. ч. 130, ал.1 от НК и по чл. 131, ал.2, т.4, вр. ч.
130, ал.2 от НК, като в частност ( за нуждите на настоящото произнасяне) срещу обв. Г. е предявено и обвинение, че е причинил на А. Н. лека телесна повреда.
Въз основа на внесения обвинителен акт, съдията – докладчик при СРС е насрочел делото в разпоредително заседание с разпореждане от 16.07.2021г. Липсват писмени данни препис от това разпореждане да е връчен 3-те пострадали лица, вкл. и на Н., като в самото разпореждане не е посочено срещу кой от двамата обвиняеми и по 1 кое обвинение полицейските служители П., Б. и Н. разполагат с процесуална възможност да участват като частни обвинители и/или граждански ищци.
След съдебни заседания, в които делото е отлагано и след спирането му в периода от 09.12.2021г. до 29.06.2023г., е било проведено разпоредително заседание по делото на 27.07.2023г. За същото са били редовно призовани и тримата пострадали, вкл. и Н., която единствено от тримата се е явила. Съставът на СРС, НО, 20 с-в е дал ход на разпоредителното , снел е самоличност на подсъдимите и пострадалата , която е заявила ,че е получила препис от разпореждането на съда преди повече от 7 дни и е в устен вид е заявила желанието си да участва в наказателното производство единствено като частен обвинител. Съдът не се е произнесъл по направеното от пострадалия свидетел искане, а е предоставил възможност на прокурора, подсъдимите и защитниците им да изразят становище по въпросите, визирани в чл. 248, ал.1, т.т. 1- 8 от НПК. След това с определение съдът е отказал да конституира Н. с аргумент, че искането й „не покрива изискванията на чл.77 НПК“, тъй като не е посочила обстоятелствата, на които прави искането си.
Въззивният съд прецени, че определението на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 20 състав, постановено в разпоредителното заседание по н.о.х.д.№ 8799/2021г. по описа на СРС, с което е отказано участието на А.Н. като частен обвинител по делото е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния закон и като такова следва да бъде отменено.
На първо място следва да бъде посочено незаконосъобразното и в нарушение на процесуалните норми процедиране на СРС във връзка с направеното от страна на св. Н. искане за участие в качеството на частен обвинител в наказателното производство.
Според чл. 77, ал.1 от НПК подобно искане се прави най- късно до започване на разпоредителното заседание и именно тогава съдът дължи произнасяне по него, тъй като в зависимост от положителния или отрицателния отговор зависят страните по см. на чл. 253 от НПК, които ще са легитимирани да вземат отношение по въпросите, предмет на разглеждане в разпоредителното заседание. Като не е процедирал по посочения начин СРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило и правото на защита на конкретната пострадала.
На следващо място в самото съдебно заседание, проведено на 27.07.2023г., на св. Н. не е разяснена възможността да участва в качеството на акцесорна страна по делото, а единствено е предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 от НК. Действително е протоколирано нейното изявление, че е получила препис от разпореждането за нарочване на разпоредително заседание по делото от 16.07.2021г. ( където е посочена тази й възможност), но това не освобождава съдът от задължението да осигури информиран избор на пострадалия дали да участва в съдебната фаза на производството чрез повторното разясняване на процесуалната възможност , особено в 2 случаи като настоящия, когато е налична правна и фактическа сложност, свързана с няколко обвиняеми и деяния, като конкретно за св. Н. качеството на пострадал от престъпление е налично единствено срещу обв. Г. и за едно от престъпленията, повдигнати срещу него ( подобно конкретизация липсва и в цитираното по –горе разпореждане от 16.07.2021г.) . В тази смисъл и въззивният съд намира, че правата на Н. в качеството на пострадало от престъплението лице и визирани в чл. 75 от НПК не са й били надлежно разяснени от състава на СРС, съответно липсата на информираност на пострадалата Н. неминуемо е довела до пропуски при формулиране на искането й.
Гореизложеното се отнася в пълна степен и до пострадалите П. П. и Ц. Б., което с оглед конкретния предмет на настоящото произнасяне се явява извън неговия обхват.
Съобразявайки именно обхвата на инстационния контрол, детерминиран от въззивния частен протест, настоящият състав счете, че следва да отмени по изтъкнатите по – горе съображения определението на СРС, НО, 20 с-в, с което е оставено без уважение искането на Н. като частен обвинител по делото, като следва да укаже на СРС, че констатираните процесуални нарушения на правата и на тримата пострадали (А.Н., П. П. и Ц. Б.), изложени по – горе, налагат законосъобразно провеждане на разпоредителното заседание по делото, респ. в случая повтарянето на проведеното на 27.07.2023г. разпоредително заседание по делото, при което пострадалите следва да бъдат уведомени за процесуалните възможности да участват като акцесорни страни в съдебната фаза на производството, вкл. и срещу кой от двамата обвиняеми и по кое конкретно обвинение разполагат с тази възможност.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК , Софийски градски съд, НО, ХІV в.с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение, постановено на 27.07.2023г. по н.о.х.д.№ 8 799/2021г. по описа на СРС, НО, 20 с-в, с което е отказано конституирането на А.Н. Н. като частен обвинител по делото.
ВРЪЩА делото на СРС, НО, 20 с-в за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4