Решение № 95 от 30.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Хр. Ингилизов като разгледа докладваното от Н. Хр. Ингилизов Административно наказателно дело № 20255330205115 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0432-000897 от 17.0.2025 г., издадено от Началник РУ на МВР Пловдив, 01 РУ с което на Д.

А. Х., ЕГН **********, са били наложени следните административни наказания : на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Аргументират се допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

Жалбодателят Д. А. Х., редовно уведомен, не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от адв.С., който излага аргументи за отмяна на НП и сочи, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Претендира и присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна – Началник РУ на МВР Пловдив, 01 РУ, редовно призована не се явява, не се представлява.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбоподателят Д. А. Х. бил правоспособен водач, като притежавал СУМПС за придобита категория В, М. На 21.06.2025 г. около 11:25 ч. в гр.

Пловдив, на ул. „Бяло море“ той управлявал лек атомобил „Ауди Ку 7“, рег.№ **** /собственост на Е.Г.Т./ като бил спряна за проверка от служители на 01 РУ на МВР Пловдив – Д. К. и Б.Т.. Било извършено изпробване на Д. Х. за 1 употреба на алкохол с техническо средство – Дрегер Алкотест 7510 с номер ARNA – 0183 от Д. К. около 11.34 часа. Показанията на уреда отчели концентрация на алкохол в издишания от водача въздух, над 0,5 промила, а именно 1.15 промила в издишания въздух. За констатираното против Д. Х. бил съставен АУАН серия GA № 417044 на 21.06.2025 г. за извършени от него нарушения на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, копие от който бил връчен на жалбоподателят. В съставения АУАН не били посочени възражения. Издаден бил и талон за медицинско изследване № 306836/21.06.2025 г., препис от който бил връчен на жалбоподателя в 12.20 часа с уведомяване, че следва да се яви в посоченото в талона болнично заведение до 45 мин от връчването. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление, в което изрично било отбелязано,че в законоустановения срок жалбоподателят не се явил да даде кръвна проба за изследване.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, талон за медицинско изследване, оправомощителна заповеди, справка АНД, доклади от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.

В качеството на свидетел по делото не е разпитан в съдебно заседание актосъставителят Д. К., доколкото не се оспорват извършените от същия действия по тестване на жалбоподателят, както и резултатите от проверка с техническото средство. С оглед на това съдът приема за безспорно установено, че при тестването на жалбоподателят с техническо средство е отчетен резултат 1.15 на хиляда съдържание на алкохол в издишания въздух от жалбоподателят Д. Х..

В качеството на свидетел е разпитана Ю.А. – съжителстваща на семейни начала с жалбоподателят. Показанията и не се кредитират с доверие, доколкото противоречат на събраните доказателства по делото, включително писмените такива от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Допълнителен аргумент за това е и заинтересоваността от изхода на делото с оглед отношенията и с жалбоподателят.

По делото обяснения е дал и жалбоподателят Д. Х., като неговите обяснения съдът също не кредитира с доверие по идентични причини. Следва да се посочи, че същият няма и задължението да говори истината, поради което и съдът приема обясненията му като проявява на правото му на защита, които обяснения обаче са оборени от писмените доказателства по делото.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с техническо средство – Дрегер Акотест 7510 с номер ARNA - 0184, че същата е управлявала МПС - мотопед след концентрация на алкохол в издишания въздух над 0,5 на хиляда, а именно 1,15 на хиляда наличие на алкохол в издишания от него въздух. Съдът счита, че липсват основания да се приеме, че при извършване на проверката от полицейските служители са допуснати нарушения, които да са опорочили същата. Издаден е бил талон за медицинско изследване от правоимащ контролен орган. Връчен е бил препис на проверяваното лице, с отразен конкретен час и му е дадено максималното за случая нормативно предвиденото време - 45 минути, в които да се яви в болничното заведение за даване на кръвна проба. Пробата чрез вдишване на място е била взета от преминало последваща проверка и в срок на валидност техническо средство, видно от удостоверение за преминала последваща проверка на Дрегер 7510 ARСМ 0248. Отделно от това в НП изрично е отбелязано, че впоследствие не е дадена кръвна проба. В този смисъл съдебният състав счита, по преписката е приложен и събран целият необходим доказателствен материал, въз основа, на който е установено административното нарушение, независимо че не е приложена извадка от паметта на техническото средство за датата на проверката. Това е така, тъй като по делото е безспорно, че проба е извършена, а не са ангажирани доказателства, които да водят на извод, че жалбоподателят не е бил проверяван от полицейски служители и не е била изпробвана за употреба на алкохол.

От друга страна няма каквито и да било доказателства, че жалбоподателят се е явил за даване на кръвна проба за изследване и такава не е била взета не по негова вина. Неговите обяснения и показанията на жената, с която съжителства на семейни начала не се подкрепят от други доказателства.

Освен това същите звучат нелогично с оглед обстоятелството, че безспорно по делото е доказано липсата на извършен триаж в болничното заведение сочено във връчения талон за медицинско изследване. Липсва каквато и да било конкретика във връзка с твърдения (и недоказан) момент на пристигане в болничното заведение, както и непълни, непоследователни и нелогични обяснения и показания с кого и защо са говорили св,Апостолова и кой ги е изпратил без триаж в спешния кабинет. Всичко това води на категоричния извод, че няма допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

С оглед на това и няма как да се приемат за основателни възраженията на жалбоподателят и процесуалния му представител за наличие на нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Липсват каквито и да било възражения от жалбоподателят – както в АУАН, така и в законоустановения срок за подаване на такива, поради което и наказващия орган е нямало въз основа на какви обективни факти да приеме, че е необходимо да извърши 3 допълнително разследване по случая.

Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност и това нарушение е доказано по несъмнен и безспорен начин.

Правилно жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв, като в случая е било установено 1.15 на хиляда наличие на алкохол в издишания от него въздух посредством техническото средство.

Относно размерите на наложените наказания - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца - съдът намира, че наказанията съответстват на закона, тъй като са определени в твърд размер и не могат да бъдат индивидуализирани от наказващия орган, както и не биха могли да подлежат на редуциране от страна на съда.

Съдебният състав счита, че в конкретния случай не са налице и основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като от една страна не се констатира конкретното нарушение да е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид, а от друга страна накърнените обществени отношения са с особена важност.

С оглед изложените съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0432-000897 от 17.0.2025 г., издадено от Началник РУ на МВР Пловдив, 01 РУ с което на Д.

А. Х., ЕГН **********, са били наложени следните административни наказания : на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5