Решение № 59 от 02.06.2023, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Омуртаг, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Диянка Б. Константинова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20233510200058 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Стивънсън – 93“ ЕООД с ЕИК: 201763851, със седалище и адрес на управление с. Кесарево, общ. Стражица, ул. „П.Т.Шмид“ № 66, против Наказателно постановление (НП) № 25-2300019 от 10.03.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Търговище.

В жалбата се посочва, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби на КТ, ЗЗД при тяхното тълкуване и прилагане, предвид на което моли съда да отмени изцяло НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя С. П. Д. и адв. К. И. П. от АК – Велико Търново, редовно упълномощена.

Административнонаказващият орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Търговище, редовно призован, се представлява от ст.юрисконсулт Р. Х.

Районна прокуратура – Търговище, Териториално отделение - Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима, и след като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за 1 установено следното:

С приложения към административнонаказателната преписка АУАН № 25-2300019 от 10.02.2023 г., е констатирано, че на 13.01.2023 г., около 11:00 часа, е извършена проверка от Инспекцията по труда по работни места на работодателя „СТИВЪНСЪН - 93“ ЕООД, с ЕИК 201763851 с. Кесарево, с обект на контрол – каравана за бързо хранене в с. Моравица – център, общ.

Антоново, обл. Търговище. След извършената проверка е констатирано, че на обекта полага труд, като продавач, А. С. Д.

Работното му време за деня било от 09:00 часа до 17:30 часа, с почивка в работния ден от 13:00 часа до 14:00 часа, без почивни дни и уговорено дневно трудово възнаграждение в размер на 30,00 лева. За посочената дейност лицето е получило работно облекло – престилка. Направена е контролна поръчка /покупка/, за която бил издаден фискален бон №001525 от 13.01.2023 г., 11:07:32 часа. Изискано е от работодателя пълното трудово досие на А. Д., но такова не било представено. В хода на проверката, от работодателя било получено обяснение с вх. № 23008233/26.01.2023 г., съгласно което дружеството „СТИВЪНСЪН – 93“ ЕООД и лицето А. Д., нямало възникнало трудово правоотношение, съответно и сключен трудов договор в писмена форма. За констатираното нарушение бил съставен АУАН.

Актът бил съставен в отсъствие на представител на работодателя – нарушител. Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 62, ал. 1 от КТ.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 25-2300019 от 10.03.2023 г. от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Търговище, с което за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1700 лева. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са допуснати и разпитани като свидетели актосъставителя – св. М. М., свидетелите по акта – св. Д. Ю. и св. Н. К., както и св. А. Д.

В показанията си свидетелят М. М. потвърждава констатациите по Акта като посочва, че на 13.01.2023 г. посетили съвместно с колежката си Д. Ю. в с.

Моравица каравана за бързо хранене стопанисвана от „СТИВЪНСЪН-93“ ЕООД. Свидетелката направила покупка на минерална вода, като била обслужена от единственото лице, което е полагало труд там. След покупката се представили със служебните си карти, че са служители на „Инспекцията по труда“, и провели разговор с лицето А. Д. за това как полага труд, за кого е работило и с какво работно време. След разговора, му дали да попълни собственоръчно декларация, от която се установяват елементи на трудово правоотношение, а именно работно място, работно време, междинни почивки в рамките на работния ден, както и трудово възнаграждение в размер на 30 лева на ден. На 26.02.2023 г. е получен отговор от управителя на дружеството, че с лицето А. Д. нямало сключен договор и, че на този ден А. Д. бил там с 2 евентуално намерение за започване на работа и за сключване на трудов договор, ако било постигнато съгласие.

Св. Д. Ю. заявява, че на 13.01.2023 г. съвместно с М. М. извършили проверка в обект на контрол каравана за бързо хранене, намираща се в центъра на с. Моравица. При проверката първо направили контролна покупка, като били обслужени от лицето А. Д. След това провели разговор с него и взели писмени сведения относно условията и начина на полагане на труд. Д. попълнил саморъчно декларацията, в която посочил, че работи като продавач от 09:00 часа до 17:30 часа, с дневно възнаграждение в размер на 30 лева. Посочил, че през работния ден почивал между 13:00 и 14:00 часа. На 18.01.2023 г. св. М. съставила призовка до дружеството - работодател, в която описала какви документи да й бъдат представени. На 26.01.2023 г. били получили отговор в който било посочено, че нямало възникнало трудово правоотношение между А. и дружеството „СТИВЪНСЪН – 93“ ЕООД.

Св. Н. К. в показанията заявява, че не е участвала в извършването на проверката. Била само свидетел по акта, съставен на 10.02.2023 г. в офиса на „Инспекцията по труда“ в гр.Търговище.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели М., Ю. и К., тъй като същите са логични, последователни и кореспондират помежду си.

От показанията на св. А. Д. се установява, че същият собственоръчно е написал и подписал декларация, в която е посочил подробно личните си данни, работно време, трудово възнаграждение, работно облекло и трудови задължения. Св. Д. заяви, че представителите на Инспекция по труда не са му казвали конкретни данни, които да напише в декларацията си. В тази част показанията на св. Д. следва да бъдат кредитирани като обективни, последователни и кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал. Не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Д., в които заявява, че е бил в караваната в с. Моравица, за да се обучава, с цел евентуално постъпване на работа. доколкото се установи, че към момента на проверката лицето се е намирало в каравана за бързо хранене, собственост на жалбоподателя, като през това време не е присъствал друг служител, който да обучава св. Д. Д. признава, че още от 29.11.2022 г. е посещавал „господина“, визирайки настощия управител на дружеството жалбоподател С. Д. Също така, св. Д. признава, че на 29.11.2022 г. в 10 часа е отворил караваната. При тези данни, съдът намира, че 29.11.2022 г. не е бил първият работен ден на св.

Д., а също така не е бил и в период на обучение, доколкото самият свидетел признава, че от отварянето на обекта до пристигането на проверяващите от Инспекция по труда, той е били единствения служител в обекта – каравана за бързо хранене.

Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за неоснователна.

От приложените по делото доказателства безспорно се установява 3 извършеното административно нарушение. Действително с възлагането на извършването на определена работа на работника А. Д., свързана с продажба на стоки в каравана за бързо хранене на дружеството „СТИВЪНСЪН93“ЕООД, определянето на работно място и работно време и с уговорено трудово възнаграждение за това, съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В случая наетия за извършване на услуга работник е предоставил именно работна сила срещу определено възнаграждение, тъй като продажбата на стоки се е извършвало в обект на работодателя и с предоставяни за целта стоки негова собственост и за негова сметка и това е била възложената трудова функция. Възложената работа имала постоянен и системен характер, а възнаграждението се е дължало именно за престирането на работна сила. Не е допустимо така възникналите отношения да се уреждат без трудов договор, защото с наемането на работника на работа същият е престирал единствено работна сила и са налице всички елементи на трудово правоотношение, но в случая не е бил сключен трудов договор.

Възражението на жалбоподателя, че св. А. Д. е бил изпробван с цел евентуалното му наемане на трудово правоотношение се опровергаха категорично от показанията на самия св. Д. Съдът споделя и изложеното от процесуалния представител на ответната страна, че ако действително св. Д. е бил в процес на обучение, то с него е следвало да бъде сключен трудов договор със срок за изпитване.

При съставяне на АУАН и НП, издадени по повод описаното нарушение, съдът не констатира нарушения на процесуалния и материалния закон, не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН изцяло кореспондира с тази посочена в НП.

При наличните доказателства и при липсата на спорни обстоятелства, правилно е посочено, че Д. е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ за което му е наложено на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във. вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700 лева.

С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно постановление за законосъобразно и счита, че като такова същото следва да бъде потвърдено.

Предвид този извод, искането на ответната по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 150 лв. В случая възнаграждение от 80 лв. съдът намира за справедлив размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-2300019 от 10.03.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Търговище, с което на „Стивънсън – 93“ ЕООД с ЕИК: 201763851, със седалище и адрес на управление с. Кесарево, общ. Стражица, ул. „П.Т.Шмид“ № 66, представлявано от С. П. Д., за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700 лв. (хиляда и седемстотин лева), на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ , като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Стивънсън – 93“ ЕООД с ЕИК: 201763851, със седалище и адрес на управление с. Кесарево, общ. Стражица, ул. „П.Т.Шмид“ № 66, представлявано от С. П. Д., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Търговище, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП, във вр. с чл. 27е от НЗПП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: БОРИС ЦАРЧИНСКИ

5