Решение № 116 от 27.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Бургас, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100502095 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по чл. 258 и следващите от ГПК, по въззивната жалба на Областна дирекция-МВР-Бургас(ОД МВР),представлявана от директор Калоян Калоянов,чрез процесуален представител- ю.к. Ана Димчева- ю.к. при ОД МВР- Бургас, подадена против Решение №2378/28.10.22 г. по гр.д.№4607/22 г. на Районен съд- Бургас, с което жалбоподателят е осъден да заплати на В. Х. С. ЕГН ********** от ***, сумата 748,60 лв. представляващо дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) за извънреден труд от общо 88,37 часа, получени след преизчисляването на положения от С. за процесния период нощен труд(618 часа) в дневен с коефициент от 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба(20.07.22г.) до окончателното й плащане,сумата 174,54лв., представляваща общ размер на лихви за забава, изчислени от първо число на месеца,следващ изтичането на тримесечния период, в който е положен извънреден труд, до датата на подаване на исковата молба или от 01.11.19г. до 20.07.22г., като страната е осъдена да заплати и направените в производството пред РС разноски и държавна такса.

В жалбата решението се сочи за неправилно.Страната намира за напълно неоснователна претенцията на ищеца.Счита, че положеният от него труд не следва да бъде преизчислен по правилата на Кодекса на труда(КТ)и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1.143, за да се приравни към дневен.Поддържа, че по отношение организацията на работната заплата и полагането на нощен труд, към отношенията, създадени между служителя на МВР и работодателят му, намира приложение Наредба №8121.з-776/29.07.2016 г. и действащата сега Наредба №8121.з36/70.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото 1 отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, както и чл.187 ЗМВР. Сочи, че те са действали паралелно по време с НСОРЗ и са уреждали по специален за системата на МВР начин заплащането на нощния труд. От посочените наредби липсва текст, предвиждащ увеличение на часовете нощен труд с коефициент.Освен това в системата на МВР за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е единица, тъй като в двата случая този труд е равен на 08 часа, а не както според КТ и НСОРЗ, предвиждащи нощният труд да е 07 часа, които се приравняват на 08 часа дневен труд.

Оспорва се и тезата, че по този начин се формира извод за генериране на извънреден труд.

Страната сочи, че коефициентът 1, 143 се определя като съотношение между полагания нощен и дневен труд, с цел увеличение на заплащането на нощния труд, а не за да генерира извънреден такъв.Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време, какъвто случаят по делото не е, защото няма превишение на месечната норма часове полаган труд.Със заповед на министъра на МВР №8121з816/03.11.2014 г., изменена със съответна заповед от 23.11.2017 г., за процесния период и до края на месец януари 2020г. за всеки отработен час между 22.00 и 06,00 часа или за част от него, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0.25 лв., а от 01.02.20г. за полагането на този труд на служителите се изплаща ДТВ в размер на 1 лв.

Поддържа се, че в системата на МВР работят три категории служители, чийто статут е регламентиран в чл.142 от ЗМВР:държавни служители по ЗМВР, държавни служители по ЗДСл и работещи по трудови правоотношения, като за всяка категория съществува отделна законова и подзаконова регламентация. За първата група, към която се причисляват полицейските органи, уредбата на статута е по ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове.

Страната се позовава и на решение от 24.02.22 г. по дело С-262/2020 г., образувано по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.д. №606/2019 г. до СЕС,за тълкуване на нормите на Директива 2003/88/ЕО на ЕС и на Съвета от 04.11.2003 г. и съответствието им с националното законодателство. Излагат се подробни съображения в тази връзка.Страната поддържа, че според това решение, чл.20 и 31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат нормалната продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците от публичния, включително пожарникарите и полицаите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. ако е свързана с допустима от закона цел и е съизмерима с тази цел. Според страната чл. 187 ал.1 ЗМВР за държавните служители в тази система е установил продължителност на работното време от 8 часа дневно и 8 часа през нощта, което като съотношение между двете величини обуславя коефициент единица.Според чл.140 ал.1 КТ нормалната продължителност на работното време е до 7 часа, а тази на служителите като ищеца- е 8 часова.Различието било обусловено от основните функции на МВР, свързани със защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред.Т.е. прилагането на различния метод на правно регулиране на отношенията при служителите в системата на МВР намира основание в обективен и разумен критерий, което прави разликата в третирането на различните групи полагащи труд лица, съвместима с правото на Европейския съюз.

Също така в мотивите си ТР №8 по к.д. №1/2017 г., Конституционният съд на Република България приема, че е право на законодателя да изменя по целесъобразност правната мярка, с оглед настъпили съществени изменения в обществената действителност.Затова страната поддържа, 2 че не е налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която да налага субсидиарно прилагане на общите правила, визирани в НСОРЗ, чиято разпоредба- чл.9, ал.2 гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

В обобщение на горното се моли решението на първата инстанция да бъде отменено като неправилно, поради противоречието му с материалния закон и като необосновано.Моли се за произнасяне, с което ищцовата претенция бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана. Дирят се разноски за производството.

Страната прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, което счита, че поради ниската степен на правна и фактическа сложност следва да бъде определено в минимален размер. Не се ангажират нови доказателства.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба , подаден от въззиваем В. Х. С., чрез адвокат С. К. от Бургаска адвокатска колегия, със съдебен адрес за призоваване:гр.Бургас, ул.“Раковски“ №2.

В него обжалваното решение се сочи за правилно и законосъобразно и се моли за неговото потвърждаване.

Конкретно се излагат съображения в насока, че страните не спорят по фактите, релевантни за казуса. В процесния период ищецът е полагал труд в системата на МВР и съгласно ЗМВР е със статут на държавен служител.

От правна гледна точка не се спори, че чл. 187 ЗМВР определя нормалната продължителност на работното време на държавните служители в системата като 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица, че работното време на държавните служители в същата система се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8- 12- или 24 часови смени- сумирано, за период от три месеца.Безпорно е и това, че с оглед разпоредбата на чл.187, ал.

9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределението на времето, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, отдих и почивки за държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като цитираните от жалбоподателя такива действително са действали в процесния период. Обаче твърди, че в тях липсва изрично правило, аналогично на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121-з- 407/ 11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време часовете положен труд между 22. 00 часа и 6.00 часа за отчетния период се преизчислява с коефициент 1,143.

Счита, че след като за процесния период няма изрична законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, е налице празнота в специалната уредба, която следва да бъде преодоляна според страната, чрез субсидиарно приложение на общата НСОРЗ, за да се компенсира особената тежест на полагания от полицаите нощен труд, подчертана и в Директива 2003/88. С оглед това намира за приложим в случая чл.9 ал.2 от НСОРЗ, предвиждаща при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се преизчислят в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Счита, че за тези часове, които се преизчисляват в 3 дневни, се следва заплащане на допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд, за времето, с което се превишава 8-часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен. Намира, че часовете, получени над определената за месеца или тримесечието норма отработени часове, след превръщането им по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, представляват извънреден труд, по аргумент от Решение №540/07.07.2010 г.на ВКС по гр.д.

№895/2009 г. на ІV гражданско отделение на ВКС. Допълнително цитира в тази връзка и формирана задължителна съдебна практика на ВКС. В същата насока се извеждат аргументи и от принципните разяснения, дадени в мотивите към т. 23 от ТР№ 6/06.11. 2013 г. на ВКС, приемащи, че разпоредбата на чл. 126 от ЗДСл за освобождаване от държавни такси, намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители в системата на МВР.

Твърди, че обратното разрешение на въпроса би поставило в неравностойно положение служителите от категорията на ищеца, както спрямо останалите държавни служители в МВР, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, получаващи допълнителни възнаграждения, съгласно разпоредбите на чл. 261 и чл.264 от КТ.Приема също, че направеното от първата инстанция тълкуване на приложимото право е в съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от КРБ и в чл. 14 от ЕКЗПЧОС.

Поддържа, че заплащането на положения нощен труд само с 0,25 лв. на час, не изпълнява конституционно закрепеното задължение на работодателя трудовото възнаграждение на работника да съответства на положения от него труд. Изводи по правата на първата инстанция се сочат за непротиворечащи и на цитираното от въззивника решение на СЕС, постановено по образувано по преюдициалното запитване на РС Луковит дело, т.к. в това решение се приема, че нощният труд трябва да бъде обезщетяван, но в българското законодателство няма предвиден механизъм, който да компенсира своеобразната му тежест, нито има методология за изчисление на такова обезщетение.

Страната дири разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсулско възнаграждение, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото. Не се ангажират нови доказателства.

Проверката по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а служебната такава по чл.269 от ГПК, определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение на БРС.