Присъда № 1 от 07.02.2023, Районен съд - Айтос

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1/ 07.02.2023 г. по НОХД № 431/ 2022 година на А.кия районен съд

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Б., ТО - А. против Г.Н.И., роден на ***г. в гр. Б., български гражданин, средно – специално образование, разведен, месач в ***, осъждан, с постоянен адрес: ***, ЕГН ********** по обвинение в това, че за периода от месец февруари 2022г. включително до месец септември 2022г. включително, в гр. А., след като е осъден с Решение № 93/22.06.2011год. по гражданско дело № 296/2011год. по описа на РС-А., потвърдено с Решение V127/03.09.2011г. по въззивно гражданско дело № 1412/2011год. по описа на Окръжен съд-Б., влязло в законна сила на 03.09.2011г., да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря Н.Г.И., ЕГН: **********, родена на ***г., чрез нейната майка и законен представител И.А.И., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, представляващо 8 (осем) месечни вноски в размер на 130 (сто и тридесет) лева всяка, като общият размер на сумата възлиза на 1 040 (хиляда и четиридесет) лева, платими в гр. А., обл. Б., като деянието е извършено повторно - след като Н. е бил осъден с Присъда № 22/26.11.2018год. по НОХД № 203/2018год. на РС А., влязла в сила на 12.12.2018год., за престъпление по чл.183, ал.1 от НК – престъпление по чл.183, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от Наказателния кодекс (НК).

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Б., ТО - А. прокурор И.П., въз основа на събраните доказателства поддържа повдигнатото обвинение по посочения текст от НК. Излага мнение, че предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия, данните за личността му и демонстрираното процесуално поведение, съдът следва да го признае за виновен и да определи наказание „пробация“ над минимума по закон, при следния комплекс от пробационни мерки: задължителни срещи с пробационен служител в рамките на осемнадесет месеца и задължителна регистрация по настоящ адрес за същия срок. Излага становище, че една такава система от пробационни мерки би била адекватна на извършеното престъпление.

Подсъдимият Г.И. в проведеното съдебно заседание признава вината си и изразява съжаление, обяснявайки, че поради финансови трудности не е бил в състояние да заплаща издръжка за детето си Н.. Не оспорва отразената в обвинителния акт фактическа обстановка и съдейства за разкриване на обективната истина, като признава виновността си.

1

С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА :

Подсъдимият Г.Н.И. е роден на ***г. в гр.Б., български гражданин, със средно – специално образование, разведен, трудово ангажиран като месач в *** и осъждан, съгласно служебно приложената справка за съдимост.

Не е спорно по делото, че подс.Г.Н.И. и св.И.А.А. са бивши съпрузи, като по време на граждански им брак, на ***г. се е родило детето Н.Г.И.. С Решение от 12.07.2011г. по гр.дело № 287/2011 г. по описа на РС А.

(влязло в законна сила на 12.07.2011г.), бракът е прекратен, а упражняването на родителските права по отношение на детето Н. е предоставено на майката.

С Решение № 93/22.06.2011год. по гражданско дело № 296/2011год. по описа на РС А. (потвърдено с Решение V-127/03.09.2011г. по въззивно гражданско дело № 1412/2011год. по описа на Окръжен съд Б.), влязло в законна сила на 03.09.2011г., бащата Г.Н.И. е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря Н.Г.И., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.А., месечна издръжка в размер на 130,00 (сто и тридесет) лева, считано от 10.08.2010г., ведно със законна лихва при забава до настъпване на законова пречка за изменението или прекратяването на плащането с произтичащите по закон последици.

С Присъда № 22/26.11.2018г. по описа на РС-А. по НОХД № 203/2018г., в сила от 12.11.2018г., Г.Н.И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за неплащане на издръжка на детето Н. И. за периода от 03.07.2017г. до 03.12.2017г. и за периода от 03.01.2018г. до 03.05.2018г. Независимо от това, Г.И. продължил да не плаща редовно издръжката, поради което със Споразумение № 53/30.06.2022г. по НОХД № 129/2022г. по описа на РС-А. (в сила от 30.06.2022г.), е признат за виновен за извършено престъпление по чл.183, ал.4, вр. с ал.1 от НК, за неплащане на издръжка на детето Н. И. за периода от месец април 2021г. до месец октомври 2021г. включително. След този период И. платил дължимите суми за месечна издръжка за месеците ноември и декември 2021г. и за месец януари 2022г., след което отново спрял да заплаща дължимата издръжка и за периода от месец февруари 2022г. до месец септември 2022г. включително, не извършил нито едно плащане, като по този начин не изпълнил задължението си за издръжка на малолетното си дете Н. И. в размер повече от две вноски, а именно на осем месечни вноски, всяка в размер на по 130,00 (сто и тридесет) лева, всички на обща стойност 1 040 (хиляда и четиридесет) лева.

Разпитан както и хода на ДП, така и пред съда подс.И. заявява, че разбира обвинението, дава обяснения, признава се за виновен и съжалява за 2 стореното.

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, кредитирайки показанията на разпитаните в досъдебното и съдебното производство свидетели И.А.А. и Н.Г.И. , както и приобщените писмени доказателства, вкл. справка за съдимост, а също и обясненията и направеното от подсъдимия признание.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Обект на престъпление по чл.183 от НК са обществените отношения, свързани с осигуряване изпълнение на задълженията на визирана от законодателя категория лица, които със съответен осъдителен съдебен акт са задължени да предоставят средства за съществуване и препитание на нетрудоспособни нуждаещи се. В случая са реализирани съставомерните признаци на състава на престъплението по чл.183 от НК. Субект на престъплението по чл.183 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно физическо лице, за което законът е предвидил, че след като е осъдено да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, след влизане в сила на съдебния акт, не е изплатило две или повече месечни вноски дължими за издръжката на лицето, за което е осъдено да издържа.

При така установената фактическа обстановка с деянието си подс.Г.Н.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК, като:

От обективна страна Г.И. за периода от месец февруари 2022г. включително до месец септември 2022г. включително, в гр.А., след като е осъден с Решение № 93/22.06.2011год. по гражданско дело № 296/2011год. по описа на РС А., потвърдено с Решение V-127/03.09.2011г. по въззивно гражданско дело № 1412/2011год. по описа на Окръжен съд Б., влязло в законна сила на 03.09.2011г., да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря Н.Г.И., ЕГН **********, родена на ***г. чрез нейната майка и законен представител И.А.И., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, представляващо 8 (осем) месечни вноски в размер на 130 (сто и тридесет) лева всяка, като общият размер на сумата възлиза на 1 040 (хиляда и четиридесет) лева, платими в гр. А., обл. Б., като деянието е извършено повторно - след като Г.Н.И. е бил осъден с Присъда № 22/26.11.2018год. по НОХД № 203/2018год. на РС А., влязла в сила на 12.12.2018год., за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

От обективна страна престъплението се характеризира с това, че през периода на бездействие И. е осъществявал непрекъснато състава на престъплението. Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие и се изразява в съзнателно неизплащане на задължението за издръжка на две и повече месечни вноски за детето Н. И.. Именно чрез бездействието си по 3 непрестиране на присъденото парично задължение, обвиняемият не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на детето си.

Неизпълнението на това задължение от страна на подсъдимия към низходящата му е било съзнателно, тъй като той е знаел за влезлия в сила съдебен акт, с който е било присъдено да заплаща издръжка за малолетното си дете. Наред с това Г.И. е имал възможност да заплаща на дъщеря си дължимата издръжка, тъй като е в активна възраст и е налице обективна възможност да работи и да получава доходи за труда си. Липсват данни и за друга причина, която да се явява обективна пречка И. да полага платен труд за икриминирания период. За реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; новото семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка /в този смисъл Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК/. Родителите са длъжни да издържат и да се грижат за своите деца и обв. И. не е освободен от това си задължение.

Издръжката е за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в чиято полза е присъдена, а в конкретния случай това е малолетната дъщеря на обвиняемия – Н. И., в чиято полза е постановения и влязъл в сила съдебен акт.

От субективна страна подс.И. е извършил престъплението при форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Подсдимият е съзнавал общественоопасния характер на бездействието си и че с влезлия в сила съдебен акт е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, че не плаща повече от две вноски, и то след като вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за неплащане на издръжка на малолетното си дете, като наред с това е предвиждал неизбежното неплащане на повече от две месечни вноски от дължимата издръжка и е целял настъпването на общественоопасните последици, .

Деянието на подс.И. се квалифицира по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК – доколкото е извършено повторно, тъй като не е изпълнил задължението си по издръжката в определения срок, след като е бил осъден за друго такова престъпление с Присъда № 22/26.11.2018год. по НОХД № 203/2018год. на РС А., влязла в сила на 12.12.2018год., за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

С оглед така приетата фактическа обстановка съдът приема за установено, че с поведението си подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав на престъплението по чл.183, ал.4 вр. с ал.1 от НК.

Причини за извършване на престъплението са незачитане на установения в страната правов ред, а донякъде – безотговорното отношение 4 на подс.И., в качеството на родител, към нуждите на ненавършилото пълнолетие нейно дете, за чиято издръжка е отговорен.

Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на извършваното и последиците му, но въпреки това е целял настъпването им, поради ниското си гражданско съзнание и незачитане на установения правов ред.

ЗА ОПРЕДЕЛАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :

При определяне на вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието с оглед актуалността на престъпленията против младежта, брака и семейството.

Отчете стойността на неизпълненото задължение спрямо низходящ на подсъдимия – дъщеря му Н. в размер на общо 1040,00 лева.

Съобрази се и с данните за личността на подсъдимия обремененото му съдебно минало. Отчете най-вече съдействието му за разкриване на обективната истина – с направените самопризнания в хода на съдебното производство, както и обстоятелството, че е задължен да издържа освен дъщеря си Н. и още две деца. В този смисъл приема и отчита даденото от родс.И. обяснение, че е бил в затруднено материално положение, което наред с направените самопризнания следва да са цени като смекчаващо вината обстоятелство.

Предвид изложеното съдът, изхождайки от принципа на справедливост и презюмпцията на чл.36 от НК намира, че в конкретния случай следва изводът, че целите, както на специалната, така и на генералната превенция, ще бъдат постигнати с налагане на наказание при условията на чл.54 от НК, а именно “Пробация” при следния комплекс от пробационни мерки, наложени по реда на чл. 42 а, ал.2 , т.1 и т.2 от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес в гр.А., обл.Б., за срок от осемнадесет месеца с периодичност два пъти седмично, изразяваща се в полагане на подписи пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок от 18 месеца.