Решение № 169 от 17.08.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Първомай, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20265340100050 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени установителни с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу С. И. М. за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 2658,88 евро – главница по Договор за потребителски кредит № 720031152986 от 03.11.2023 г., 166,80 евро – договорна лихва за периода от 05.04.2025 г. до 24.09.2025 г., и 48,22 евро – обезщетение за забава за периода 05.04.2025 г. – 29.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 14.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 3287/17.11.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4697/2025 г. по описа на РС Враца.

Ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД твърди, че на 03.11.2023 г. сключил с ответника С. И. М. Договор за потребителски кредит № 720031152986, по силата на който предоставил сумата от 6351,40 лв., включваща 4000 лв. за общо ползване и 2351,40 лв. за заплащане на допълнителна услуга застраховка „Защита на кредита и сметките“.

Съгласно чл. 7.2.2 от договора в случаите, когато потребителят бил пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превеждала от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател. Посочено е, че общата дължима сума била разсрочена на 60 месечни вноски – 59 в размер на 147,97 лв. и последната в размер на 147,69 лв. Поддържа се още, че уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният общ размер на кредита, изразен като годишен лихвен процент, възлизал на 14,05 %, а годишният процент на разходите 1 бил в размер на 14,95 %. Общата сума, дължима от потребителя, била в размер на 8877,92 лв. Твърди се, че длъжникът не бил извършвал редовни плащания по договора, като допуснал просрочие на три поредни вноски с падежи 05.04.2025 г., 05.05.2025 г. и 05.06.2025 г. Поради това кредиторът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост до кредитополучателя, което било получено на 24.09.2025 г., от която дата договорът за кредит бил обявен за предсрочно изискуем. Твърди се, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 4697/2025 г. по описа на РС Враца. Тъй като срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът подал възражение, в съответствие с указанията на съда предявил иск за съществуване на вземането си.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. И. М., с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че действително между страните бил сключен договор за потребителски кредит с посочения в исковата молба предмет, по силата на който получила сумата от 4000 лв. Въпреки това счита, че процесният договор за потребителски кредит бил недействителен поради неспазване на разпоредбите на ЗПК.

В тази връзка се поддържа, че не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в погасителния план към договора за кредит не било посочено каква част от главницата, лихвата и застраховката се погасява с всяка вноска. Отделно от това с договора за потребителски кредит не било конкретизирано кои компоненти били включени в ГПР, каква е неговата структура и как е формиран същият, което било в разрез с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че застрахователната премия представлявала разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР, без значение дали се заплаща пряко от потребителя или е уговорено стойността й да се кредитира от търговеца. Посочено е, че сключването на договора за застраховка било необходимо условие за предоставяне на потребителския кредит, поради което следвало този разход да бъде част от ГПР. Поддържа се, че не ставало ясно и върху коя сума се начислявала договорна лихва, поради което намира, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Поради това счита, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4697/2025 г. по описа на РС Враца в полза на ищеца е издадена Заповед № 3287 от 17.11.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за следните суми: 5200,32 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 720031152986 от 03.11.2023 г., 326,24 лв. – договорна лихва за периода от 05.04.2025 г. до 24.09.2025 г., и 94,31 лв. – мораторна лихва за периода 05.04.2025 г. – 29.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 14.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото, от които 95,55 лв.

– за държавна такса и 80 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т.

1 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

В случая по делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 03.11.2023 г. между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 720031152986, по силата на който ищецът, в качеството му на 2 кредитор, се е задължил предостави на ответницата кредит в размер на 4000 лв.

Уговорено е кредитът да се върне на 60 месечни вноски, всяка една в размер на 147,97 лв. в срок до 05.11.2028 г. или общо 8877,92 лв., включващи плащания по главницата, на застрахователна премия в размер на 2351,40 лв. и на договорна лихва в размер на 2526,52 лв. Лихвеният процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 14,05 %, а годишният процент на разходите – 14,95 %.

В чл. 7.2.1 от договора е посочено, че при потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се превеждали от кредитора в срок до три работни дни, считано от датата на сключване на договора по сметка на потребителя, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Клаузата на чл. 7.2.3 от договора за потребителски кредит предвижда, че в случай че потребителят е избрал да сключи застраховка, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банкова сметка на съответния застраховател, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписване на договора.

С уведомление за предсрочна изискуемост, връчено на ответницата на 24.09.2025 г., банката я е уведомила, че поради неизпълнение на задълженията по процесния договор за потребителски кредит и просрочие в изплащането на вноски с падежи 05.04.2025 г., 05.05.2025 г. и 05.06.2025 г. цялото задължение по договора за потребителски кредит е обявено за предсрочно изискуемо.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че по договора за потребителски кредит длъжникът е извършил плащания в общ размер на 2171,68 лв., от които 1151,08 лв. били разпределени за погасяване на главница, а 1020,60 лв. – на договорна лихва. Посочено е още, че размерът на дължимите плащания по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК били на стойност 5620,87 лв., както следва: 5200,32 лв. – главница, 326,24 лв. – договорна лихва за периода 05.04.2025 г. – 24.09.2025 г., и 94,31 лв. – обезщетение за забава за периода 05.04.2025 г. – 29.10.2025 г. Вещото лице е установило, че на 03.11.2023 г. ищцовото дружество превело по сметка на ответницата, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и посочена в договора, сумата от 6351,40 лв., от които 4000 лв. – главница, и 2351,40 лв.

– за застраховка „Защита на кредита и сметките“. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е разяснило, че от банката й заявили, че ответницата поискала сумата от 2351,40 лв. за застрахователна премия да бъде преведена на нея, а след това тя да я заплати на застрахователя. Тъй като ответницата не сторила това, на 28.12.2023 г. ищцовото дружество наредило застрахователната премия в размер на 2351,40 лв. по сметка на застрахователя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Също така следва да установи и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва, както и размера на дължимите лихви.

Тъй като ищецът и ответникът имат качествата на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 ЗПК и потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, процесният договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския 3 кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От това следва, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК, ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.

Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите. Така посоченият негов размер обаче не съответства на действителния, съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото уговореното задължение за потребителя да заплати застрахователна премия, дължима на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за кредит, при което като краен резултат следва да заплати на кредитора сума в общ размер от 8877,92 лв., неправилно не е калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в договора. Както беше посочено по-горе, определеният в договора ГПР е в размер на 14,95 %, но не е посочено каква сума е взета предвид за главница по кредита, дали сумата за застрахователна премия в общ размер на 2351,40 лв. е приета за разход по кредита, какъвто реално представлява, или като част от главницата, което е незаконосъобразно. Поради това с уговарянето на застраховка на сравнително висока стойност, сравнена с размера и краткотрайния период на предоставяне на кредита, съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК на договора за кредит, и е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.