Решение № 171 от 02.10.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Свиленград, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20245620100222 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с обективно съединени искове, предявени от К. А. М. срещу А. Е. И., както следва: 1) за предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното дете Е. А. И. и определяне на местоживеене при ищцата/съответно за определяне на режим на лични отношения с ответника – иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК; 2) за осъждане на ответника да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител, издръжка в размер на 300 лева месечно от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2024 г., ведно със законната лихва до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане – иск с правно основание чл. 143 СК, както и 3) за заплащане на издръжка за минало време за периода 01.07.2023 г. – 15.03.2024 г. в размер на общо 2240 ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 15.03.2024 г. до окончателното изплащане – иск с правно основание чл. 149 СК.

Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответника А. Е. И. съжителствали на съпружески начала от 2018 г. и от съвместното си съжителство имат едно дете – Е. А. И., роден на ********** г. /малолетен/. През месец юни 2023 г. започнала работа и в първия работен ден, отивайки на работя видяла детето си да стои само пред работното й място, в непосредствена близост до околовръстния път, по който профучавали коли. В последствие разбрала, че бащата на ответника, с цел да й попречи да започне работа, е отвел детето с колата и го е оставил там, застрашавайки живота му. Твърди, че след този случай през м.юни 2023 г. окончателно са се разделили с ответника. След раздявала живее в дома на родителите си, от които е подпомагана в грижите за детето, включително и финансово.

Къщата, в която живеели с детето, имала всички необходими условия за неговото отглеждане и възпитание. Детето е записано и посещава редовно детска градина. Сочи, че между нея и детето съществува силна емоционална връзка на привързаност и обич. Твърди, 1 че и по време на съвместното им съжителство, както и след фактическата раздяла, ответникът не е участвал в грижите за детето, не го е взимал, не е ходил да го вижда, както и не заплаща издръжка за него. В исковата молба сочи, че е безработна, изслушана в съдебно заседание заявява, че в момента е трудово ангажирана и получава брутно възнаграждение в размер на 2500 лева. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А.

Е. И., в който оспорва твърденията в исковата молба за незаинтересованост към детето, не възразява упражняването на родителските права да бъде предоставено на ищцата, оспорва претендирания размер на издръжката, както и моли за по разширен режим на лични контакти с детето. Сочи, че почти година след раздялата, въпреки многократните опити да вижда детето си, те били осуетявани от ищцата и нейните родители. Не взима становище по иска с правно основание с правно основание чл. 149 СК. С отговора на исковата молба сочи, че няма постоянна работа по трудово правоотношение и може да заплаща издръжка месечно в размер от 250 лева. Изслушан в съдебно заседание заявява, че в момента е трудово ангажиран и получава брутно възнаграждение в размер на 1800 лева.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на детето Е. А. И., роден на ********** г.

Установява се и не се спори от страните, че същите са били във фактическо съжителство на съпружески начала в периода от 2018 г. до месец юни на 2023 г.

По делото е приет социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Свиленград, от който се установява, че страните заживели на семейни начала през 20182019 г. в къща в гр. **********************. От съвместното им съжителство имат едно дете – Е., роден на ********** г. Поради неразбирателство и влошаване на отношенията им се разделили през месец юни 2023 г. От десет дни (към датата на изготвяне на доклада 06.06.2024 г.) бащата има връзка с ******************, която живее в дома му през определени периоди от време. Към момента основни грижи за детето Е. се полагали от майката К. М. в семейна среда, която получава подкрепа и помощ от ************ и ************** – баба и дядо по майчина линия. Нуждите и потребностите на детето се задоволяват. Дневният режим на детето е съобразен с възрастта му. То е в добро здравословно състояние, има избран личен лекар, извършват се необходимите имунизации, а при необходимост се предприема лечение съобразно лекарските предписания.

Социалното проучване е установило, че майката К. М., заедно с детето си Е. И., брат си *************, ************ и ************** – баба и дядо по майчина линия живеели в къща в гр. Свиленград. Жилището представлявало триетажна къща, от която ползват третия етаж, който се състоял от хол с кухненски бокс, детска, спалня, коридор, баня с тоалетна с тавански етаж, състояща се от две стаи, коридор и баня. Жилището било обзаведено практично и функционално, със съвременни ел. уреди и мебели, необходими за едно домакинство. Имало много добри жилищни условия и се поддържала много добра хигиена. На първия и втория етаж живеело разширеното семейство на майката.

Посочено е, че майката работи по трудово правоотношение като „сервитьор“ в казино, като получавал месечно възнаграждение в размер на 2000 лева.

Посочва се, че бащата А. И., заедно с ************ А.а И.а и Е. * И. – баба и дядо по бащина линия, живеят на адрес в гр. **************. Жилището представлява двуетажна къща, собственост на бабата и дядото по бащина линия. Ползват се първия етаж, който се състои от две стаи, салон, баня и тоалетна. Обзаведено е практично и функционално, с ел. уреди и мебели, необходими за едно домакинство. Има добри хигиеннобитови условия.

2

От социалния доклад, както и от изявленията на самите страни се установява, че и майката и бащата към настоящия момент са трудово заети, като доходът на майката е 2500 лева месечно бруто, а на бащата 1800 лева също брутно месечно възнаграждение.

Въз основа на изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Ямбол социален доклад се установява, че понастоящем майката К. М. полага основни грижи за детето Е. И. в семейна среда като получава помощ и подкрепа от бабата и дядото по майчина линия. Дневният режим на детето е съобразен с възрастта му, задоволяват се нуждите и потребностите му, осигурена е сигурна и стабилна семейна среда.

От социалния доклад се установява, че родителите не осъществяват комуникация помежду си, дори и по въпроси касаещи детето.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата К. * заявява, че от раждането на детето бащата не е полагал усилия при отглеждането на детето и тя сама е полагала грижите в отглеждането му. Заявява, че не се е отделяла от детето. Заявява, че не е възпрепятствала бащата А. да вижда детето си. Заявява, че иска да съдейства на процеса по изграждане на връзка между бащата А. и детето Е. и иска да се даде време на този процес.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК ответникът А. И. заявява, че е полагал грижи за детето си, че майката е възпрепятствала контактите между него и детето след раздялата и не го е виждал от една година. Заявява, че е готов на всичко за детето си, че иска да прекарва повече време с него.

От показанията на свидетелката ************** А. – без родство със страните, преценени от съда като логични и безпротиворечиви, се установява, че майката К. полага непосредствени грижи за детето от раждането му до настоящия момент, подпомагана в грижите от своята майка.

От показанията на свидетеля **************** – без родство със страните, преценени от съда като логични и безпротиворечиви, се установява, че бащата А. иска да вижда детето си и е готов да полага грижи за него.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК критериите, спрямо които съдът преценява на кого да възложи упражняването на родителските права, са възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможност за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности, като посоченото изброяване е примерно. Като съобрази всичко изложено, както и изрично изразеното от ищцата искане и изразеното от ответника съгласие, съдът намира, че е в интерес на детето Е. да живее при майка си и тя да упражнява родителските права върху него. От приетия по делото социален доклад се установява, че ищата има доходи, като притежава необходимия родителски капацитет с осъзнати задължения и отговорности в тази насока, за да осигури спокойна и сигурна среда за отглеждането и възпитанието на детето. Не на последно място, в жилището, в което живее, са осигурени необходимите битови и хигиенни условия. В настоящата хипотеза следва да се отчете и че детето е привързано към майка си, която полага постоянни и непосредствени грижи за него с помощта на родителите си. Предвид гореизложеното, съдът счита, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката, както и да бъде определено местоживеене на детето при нея.

С оглед възлагането на родителските права на майката, е необходимо да бъде определен режим на лични отношения с другия родител, както и да бъде определена съответна издръжка, която родителят се задължава да заплаща на малолетното си дете, чрез 3 неговия законен представител – родителя, комуто са предоставени родителските права.

Като съобрази наличните доказателства, съдът намира, че следва да бъде предоставена възможност на бащата да осъществява пълноценни контакти със сина си.

Поради това съдът счита за подходящ следния режим на лични контакти: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя, с преспиване, със задължение на бащата да го взима от дома на майката и да го връща там след изтичане на определеното време; двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; по време на религиозните празници при взаимно разбирателство между страните; всяка нечетна година три дни по време на майските официални празници от 10 ч. на първия ден до 17 ч. на третия, с преспиване; всяка четна година за времето от 10 ч. на 24.12. до 17 ч. на 26.12., с преспиване; всяка нечетна година за времето от 10 ч. на 31.12. до 17 ч. на 02.01., с преспиване; през нечетните години – на рождения ден на детето за времето от 10,30 ч. на 17.11. до 17,00 ч. на следващия ден, а през четните години – за времето от 10,30 ч. на 17.11. до 17,00ч. на 18.11., с преспиване при бащата; Съдът намира, че така определеният режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката с другия родител, който не упражнява родителските права, както и правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени грижи за него и да участва във възпитанието му. По делото не се доказа липса на родителски капацитет или желание от страна на бащата да вижда детето си и да помага в грижите за него, за да бъде опреден стеснен режим на лични отношения между него и детето. Напротив, бащата категорично заявява, че иска да полага грижи за детето си, като видно и от изготвения социален доклад, разполага с жилище, обзаведено за нуждите за отглеждане на дете и при поддържане на необходимата за това хигиена. Съдът не споделя доводите на ищцовата страна, че поради бездействие от страна на бащата като родител за осъществяване на лични отношения с детето, то следва да му бъде определен ограничен режим на контакти за определено време, през което време детето да свикне с баща си. От делото се установява, че майката и бащата живеят в непосредствена близост един до друг, което означава, че в още по-голяма степен ще следва да положат необходимите усилия за плавното свикване на детето с бащата, както сочи ищцата, че е необходимо това, като за този процес е нужно родителите да изградят добра комуникация и сътрудничество по между си в името на запазване на интересите детето, а не да бъде определен стеснен режим на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права. В този смисъл и двете страни, изслушани по делото изразиха такава готовност.