Решение № 6 от 20.01.2025, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Асеновград, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20245310200568 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НП №20-0239-001908/22.12.2020г. издадено от Петър Костадинов Бабугеров-Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Е. А. С., ЕГН********** от гр. Пловдив, ул. „Македония“ №81, ет.6, ап.24, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2,пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП са наложени административни наказания – „ГЛОБА” в размер на 200 /двеста / лева, за нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП и „ГЛОБА” в размер на 10 / десет/ лева, за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателя Е. А. С. се явява лично в съдебно заседание, като чрез изразеното становище в хода на делото и отразеното в жалбата подадена от адв. Н. К., моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Сходно е и изразеното от упълномощения повереник становище в хода на делото по същество, като развива подробни доводи за отмяна на обжалваното НП.

Административнонаказващия орган, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Чрез отразеното в представеното писмено становище става ясно, че според АНО подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се 1 потвърди изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, моли за намаляване на присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Свидетелките В. В. М. и Д. Г. Т. са от гр. Асеновград, като към 22.09.2020г., първата от тях притежавала лек автомобил „Хюндай Теракан“ с ДК№ РВ 9834 КТ, а втората автомобил „Киа Соренто“ с ДК№ РВ 5759 ТА. Св. Т. работи като ръководител транспорт във фирма „Мулбул Транс“ ЕООД чийто офис се намира в гр. Асеновград, на бул. „България“. Общоизвестен факт е, че същата улица е една от главните в града, като по нея минава и целия пътен трафик на автомобилите движещите се по гл.път ІІ86 от гр. Пловдив към гр.Смолян и обратно. Като пътно съоръжение, бул. „България“ се състои от две разделени помежду си платна, всяко едно по две ленти за движение във всяка посока. Макар и да имало поставени забраняващи знаци, най- дясната лента на платното за движение в посока към гр. Пловдив, често се използвала за паркиране на автомобили.

Във връзка с своята работа, около 16.30 часа, на 22.09.2020г. , св. Т. отишла до офиса на фирмата в гр. Асеновград, като паркирала автомобилът си, както обичайно в дясната лента, на бул. „България“ в платното за гр.Пловдив. Мястото където тя оставил автомобилът си, било в непосредствена близост до кръгово кръстовище, свързващо ул. „6-ти януари“, ул.“Марица“ и бул. „България“.

По същото време, св. В. М. решила да закара детето си на урок, като мястото където трябвало да го остави се намирало в близост до бул. „България“. За целта, св.

М. имала намерение да отиде до там със своя автомобил „Хюндай Теракан“, като паркира в най- дясната лента също на платното за движение в посока към гр. Пловдив.

Предвид това, около 16.45 часа управлявайки своя автомобил, св. М. преминала през посоченото кръгово кръстовище и продължавайки в лявата лента на платното на бул.

„България“ в посока гр.Пловдив, започнала да търси удобно място за паркиране в дясната такава. Движейки се бавно, св. М. достигнала до паркирания автомобил на св.

Т., като видяла, че пред него, също в дясната лента, има свободно място. С цел да паркира там, св.М. подала десен мигач, като с това показала на водача на автомобила, който се движел зад нея, че има намерение да паркира в дясната лента. Намиращия се зад автомобила на св. Т. водач, възприел нейните намерения, като намалил и спрял движението си, с цел да я изчака.

Непосредствено след включването на двата автомобила, този управляван от св.

М. и следващия зад нея, след тях по бул. „България“ се включили два мотоциклета, които се движили един след друг. Водещ бил мотор „Ямаха ТДМ 900“ с ДК№ РВ 3186 А собственост и управляван от жалбоподателя Е. А. С.. Освен водача, на седалката зад 2 него се возела, като пътник неговата приятелка. Втория мотор бил „Кавазаки“ управляван от св. Г.П.Б.. Св. Б. имал закрепена на каската видеокамера, която била в работещ режим и заснемала това което се случва на пътя пред мотора на водача.

Мотористите идвали от с.Бачково, като по пътя си за гр.Пловдив, преминали по ул. „6ти януари“ в гр. Асеновград, като включвайки се от посоченото по-горе кръгово продължили по лявата лента на бул. „България“.

Така движейки се един зад друг, жалбоподателя С. наближил лекия автомобил, който се намирал непосредствено зад автомобила на св. М.. Виждайки че той спира, жалбоподателя С. преценил, че не е необходимо да го изчака. Въпреки светлините на задействаната от водача на предходния автомобил спирачка и това, че дясната лента била заета от паркирани там автомобили, С. решил, че може до го заобиколи отдясно.

При това, жалбоподателя С. без да намаля насочил мотоциклета си в средната част на платното, явяваща се граница между лява и дясна лента на бул. „България“, като навлязъл в наличното свободно пространство между дясната част на изчакващия автомобила стоящ зад св.М. и паркирания в дясната лента. В момента в който навлязъл в тази зона, свободното пространство пред мотоциклетиста се оказало недостатъчно за преминаване, тъй като предприелата вече маневра паркиране в лявата лента св. М. била насочила косо леко надясно своя автомобил. В този момент, скоростта на мотоциклета управляван от жалбоподателя С. не била достатъчно ниска за неговото спиране, като поради невъзможност за избягване на удара, последвал такъв в предната дясна врата на автомобила управляван от св. М.. Тя усетила удара и спряла незабавно на място. Поради невъзможност да спре, жалбоподателя С. продължил движението си напред, като в следствие на удара с автомобила на св. М., се отклонил надясно, като при това, с долната дясна част на двигателя на мотора ударил предна долна лява част на паркирания там автомобил на св. Т.. Вследствие на удара, предната броня на автомобил на св. Т., ведно с всички монтирани по нея аксесоари, се откъртила и паднала на платното. Св. Т. чула удара на улицата и отишла да види какво се случва.

Отивайки на място, тя видяла автомобила на св. М., както и вече спрелия мотор на жалбоподателя С.. При пристигането на св. Т., между св. М. и жалбоподателя С. се водел спор за това чия е вината за пътното произшествие. В хода на разговора св. Т. също била упрекната от жалбоподателя С., че с неправилното си паркиране също е станала причина за произшествието.

Докато спорели, св. М. решила, че е редно на място да бъдат извикани полицейски служители, за което чрез ползвания от нея телефон с № 0884110926 било реализирано обаждане то тел. 112. Обаждането били прието от оператор на РЦ 112 гр.Кърджали, като сигнала за ПТП-то бил препредаден на дежурния ОДЧ в РУ Асеновград. /листи 54 и 55 от съд.дело/.

Междувременно по подадения сигнал за ПТП, на мястото бил изпратен полицейски екип от РУ Асеновград, в състава на който бил св. Б. Й. Т.. Св.Т.

3 разговарял с всички участници в ПТП-то включително и с нарушителя, като въз основа на извършения от него оглед на автомобилите и мотоциклета участвали в ПТПто, преценил, че вината за настъпване на произшествието е на Е. А. С.. В хода на проверката, водачът С. не могъл да представи и контролен талон към носеното СУМПС. Във връзка с констатираното, на водача С. в негово присъствие бил съставен АУАН бл.№ 889753, с който му били вменени съставите на две административни нарушения, а именно по чл.23, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя, като същият го подписал и отразил в него, че няма възражения.

Във връзка с констатациите по посетеното произшествие, на същата дата св.Т. съставил и 2бр. протоколи за ПТП № 1768964 и № 1768964 / листи 27 до 28 от съд.дело/ като посредством носения служебен таблет направил и 7 бр. снимки на разположението на превозните средства / листи 40 до 43 от съд.дело/. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП №20-0239001908/22.12.2020г.

Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява изцяло от свидетелските показания на актосъставителя-Б. Й. Т., на свидетелите В. В. М., Д. Г. Т. и Г.П.Б., както и приложените по делото писмени и веществени доказателства, които съдът изцяло кредитира. При подаване на жалбата, от страна на Е. С. била представена и 1бр. флаш памет, съдържаща запис от 22.09.2020г. предоставен му от св. Г.П.Б., който запис съдът също кредитира /1бр. флаш памет към адм. нак. Преписка/.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а разгледана по същество, ведно с направените възражения от повереника за основателна по отношение на искането за отмяна на НП, но само за второто нарушение и то на основание различно от цялостното искане на защитата.

От възприетата от съда фактическа обстановка във връзка с възникналото ПТП, се установява, че с действията си Е. А. е допуснал няколко нарушения по ЗДвП.

Първото е по чл. 41, ал.1 от ЗДвП,а именно, че е предприел маневра изпреварване от дясната страна са намиращото се в неговата лента МПС. Доколкото тази маневра е била извършена в усложнена обстановка, предвид паркираните в дясната лента други автомобили, то е налице и нарушение на правилата по чл. 25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. В случая е без значение дали автомобилите са били правомерно паркирани или не в дясната лента. Предвид това, че не е осигурил достатъчно разстояние между намиращото се и паркиращо пред него МПС управлявано от св.М., което пък е било и с предимство, като в следствие на това се е стигнал до удар между мотоциклета управляван от жалбоподателя автомобила на св.М., а след това и до вторичен такъв с автомобила на св. Т., то е ясно, че С. е нарушил е текста на чл.23, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно този текст „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на 4 такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“. Именно това нарушение е първото от обсъжданите и предмет на настоящето НП. Безспорно налице и възникнало ПТП, в което материални щети са били причинени на леките автомобили собственост на св. М. и св. Т.. По отношение на причината за ПТП , от страна на Е. С. и неговата защита се оспорва, че действията на водача на мотора са в причинно следствена връзка с резултата от произшествието, като се иска неговото оневиняване. Съдът намира направеното възражение за неоснователно и съответно искането за отмяна на НП следва да се остави без уважение. Анализа на събраните по делото доказателства безспорно установява, че наред с другите нарушения, Е. С. е нарушил и разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Вследствие на това нарушение Е. С. е станал и първопричината за настъпилите общественоопасните последици причинените материални щети по автомобилите на св. М. и св. Т.. Именно действията свързани с управлявания от Е. С. мотоциклет на пътното платно, са в пряка причинноследствена връзка с настъпилите впоследствие общественоопасни последици. В случая, съответният съставомерен резултат не би настъпил, ако Е. С. не бе нарушил съответните правила за движение по пътищата Нарушавайки съответните текстове от ЗДвП включително и чл. 23, ал. 1, очевидно надявайки се да не настъпят възможните обществено опасни последици, които е бил длъжен обаче да предвиди, водачът Е. С. е решил да извърши целените от него маневри.