Решение № 109 от 16.07.2020, Районен съд - Бяла

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 109 гр.Бяла, 16.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДОЧЕВ при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 103 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Красно Село, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, п.к.1606, представлявано от управителя Р.Х.В., с правно основание чл.240 от ЗЗД във вр.чл.79, ал.1, във вр.чл.86 от ЗЗД, за заплащане на следните суми:

300.00 лв. /триста лева/ - главница по Договор за кредит № ********** и 88.74 лв. /осемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ - лихва за забава за периода от 10.03.2017г. до 07.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 26.10.2016г. между „4финанс“ ЕООД и ответницата Д.В.П. е бил сключен договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № ********** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си Д.В.П. е заявила желание да й бъде отпусната сума в размер на 300,00 лв. (триста лева), както и използването на допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатурата.

Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 25.11.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната от кредитодателя чрез паричен превод посредством „Изипей" АД на 26.10.2016г. Твърди се, че към датата на падежа - 25.11.2016г. ответницата е следвало да плати сумата в размер на 300,00 лв. (триста лева), представляващи главница по Договор за кредит № **********, като между страните не е уговорено начисляване на лихва за периода на отпускане на кредита. Сочи се, че с настъпването на падежа по договора - 25.11.2016г., ответницата не е погасила дължимите суми и е изпаднала в забава, като съгласно клаузите на договора и т.13.2 от Общите условия, от 26.11.2016г., „4финанс" ЕООД (Вивус) е започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ -10,00% към договорния лихвен процент, който е 0%, върху неизплатената сума за периода на просрочието. До ответницата били изпратени напомнителни писма на адреса й, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва, като писмата, съгласно т.13.4. от Общите условия към Договор за кредит № ********** били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател.

Твърди се, че на 23.11.2018г. „4финанс“

ЕООД, в качеството си на цедент е сключен с „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № ********** в общ размер на 635,76 лв. (шестстотин тридесет и пет лева и 76 ст.), от които: 300,00 (триста лева) - главница, 305,76 лв. (триста и пет лева и 76ст.) - наказателна лихва и 30,00 (тридесет лева) - отписани такси за събиране (изпратени писма). Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.

Ищецът навежда твърдения още, че по силата на сключения договор за цесия, в чл.

26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Твърди се, че съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът „Кредитреформ България" ЕООД изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която била получена на 18.12.2018г. - лично.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата Д.В.П..

Съдът е изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с преписа от Разпореждането по чл.131 от ГПК от 13.02.2020г., връчен лично на ответницата на 26.02.2020г., е указал на последната неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок и неявяването на неин представител в съдебно заседание. С молба вх.№ 2821 от 29.06.2020г., докладвана в проведеното на 14.07.2020г. съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е поискал срещу ответницата да бъде постановено неприсъствено решение.

С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен. По тези съображения съдът намира, че са налице всички изискуеми процесуални предпоставки по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски по делото, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 250.00 лв., от които 150.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 100.00 лв. заплатени държавни такси.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш

И:

ОСЪЖДА Д.В.П., ЕГН ********** ***, ПК 7123, ДА

ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Красно Село, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, п.к.1606, представлявано от управителя Р.Х.В., сумата от 300.00 лв. /триста лева/, представляваща главница по Договор за кредит № **********, както и сумата от 88.74 лв. /осемдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава, за периода от 10.03.2017г. до 07.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Д.В.П., ЕГН ********** ***, ПК 7123 да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Красно Село, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, п.к.1606, представлявано от управителя Р.Х.В. направените по делото разноски в размер на 250.00 лв. /Двеста и петдесет лева/.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/