Решение № 1341 от 03.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1341 гр. Варна, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20243100501580 по описа за 2024 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК 200299615, със седалище: гр.

София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, срещу решение №1733/16.05.2024г., постановено по гр.д. № 4596/2023 г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на заплати на А. П. ЛНЧ **********, с настоящ адрес: ******, сумата от 20 лева – предявени като частичен иск от 738,72 лв., представляващи неплатен остатък от общо 900 лв. - дължимо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на заден десен калник и задна броня на лек автомобил марка „Рено Флуенс“, с peг. ******, причинени в резултат на ПТП осъществено на 01.08.2022г., в гр. Варна, реализирано по вина на водача на л.а. марка „Мерцедес“, с peг. *****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 11.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението с твърдения за недоказаност на твърдяния от ищеца механизъм на ПТП. Поддържа се, че изложеният в исковата молба, преразказан в първоначалната САТЕ и възприет от съда механизъм на ПТП – самопотегляне на заден ход обратно на възходящ наклон, противоречи на приетия по делото снимков материал, на физичните закони за движение на телата и на факта, че при автомобил с автоматична трансмисия е невъзможно потегляне на самоход.

1

Излагат се подробни аргументи за неправилност на приетите експертни заключения и за наличие на противоречия помежду им, както и за липса на мотиви кое от тях се кредитира от съда досежно механизма на ПТП.

Последният е оспорен с отговора, поради което в тежест на ищеца е да проведе пълно доказване, независимо от извършеното от ответника извънсъдебно плащане, което неправилно е прието от съда като признание за правопораждащите факти. Твърди се, че повторната експертиза опровергава твърдяния от ищеца механизъм и дава заключение за потегляне напред, но почива на неправдоподобното предположение, че автомобилът е оставен с работещ двигател на неутрална предавка с поставен ключ, отключен и оставен без надзор, но същевременно с ръчно прибрани огледала за странично виждане, което за този тип автомобили не е възможно. Оспорва се и житейското предположение на вещите лица, че автомобилът е оставен със стартиран двигател, за да работи климатикът, като се изнасят данни от справка в НИХМ относно метеорологичните условия. Въз основа на снимков материал към повторната експертиза се обосновава собствена версия за механизъм на ПТП, при който вредите са причинени при движение на л.а. Рено Флуенс при опит да излезе от паркирано място. Възразява се и срещу методиката за определяне на пазарната цена за труд, при която макар да не са съобразени цените на официалния сервиз на марката, са ползвани такива на сервизи, представители на конкретни марки, които работят на значително по-високи цени, в това число сервизи, които не работят с индивидуални клиенти, с които нямат предварително сключени договори, напр. Алианс Ауто Варна. Твърди се, че само в област Варна има разделение на сервизи сертифицирани по ISO и работещи без подобна сертификация, без да има яснота за какво точно се издава този сертификат. Поддържа се, че заден десен калник при този модел е заварен и служи за общо заздравяване на купето, поради което погрешно в експертизата са увеличени часовете за труд за демонтаж на този детайл, тъй като е невъзможно тези операции да се извършат без да се наруши здравината на купето. Възразява се срещу изчисляване на нормовремената по Наредба 24 от 08.03.2006г., а не по средно пазарни времена за възстановяване на конкретния модел автомобили. Твърди се, че сервизи с I S O извършват аналогични ремонтни операции за значително по-малко работни часове. При събраните противоречиви данни относно механизма отказът на съда да допусне повторна САТЕ и разпит на свидетел представлява процесуално нарушение, което следва да бъде отстранено от въззивния съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Поддържа, че твърдяният в исковата молба механизъм на ПТП се установява, както от неоспорения от ответника Двустранен протокол за ПТП, така и от вещите лица по допуснатите експертизи. С плащането на застрахователно обезщетение след завеждане на щетата, застрахователят конклудентно е признал заявения от правоимащото лице механизъм на настъпване на вредите, както и вида им, поради което единственият спорен въпрос е останал техният размер. По отношение формирането на пазарната цена, същата е обоснована и компетентно дадената от експертите и е в близки стойности, което не дава съмнение относно правилността на използваните методи и направените проучвания. От застрахователя не са въведени 2 възражения за съпричиняване или основания за намаляване на обезщетението преди изплащането му по чл.51, ал.2 от ЗЗД, което е равнозначно на признание за отсъствието на такива. От заключенията по делото също не се установява принос на водача на увредения автомобил.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от А. П. ЛНЧ ********** срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК 200299615 иск с правно основание чл.432 от КЗ за присъждане на сумата от 20 лева - частичен иск от 738,72 лв., представляващи неплатен остатък от общо 900 лв. - дължимо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на заден десен калник и задна броня на лек автомобил марка „Рено Флуенс“, с peг. ******, причинени в резултат на ПТП осъществено на 01.08.2022г., в гр. Варна, реализирано по вина на водача на л.а. марка „Мерцедес“, с peг. *****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 11.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че на 01.08.2022г., около 15:00 часа, в гр. Варна на ул. "Сирма Войвода" № 57, паркиран лек автомобил марка „Мерцедес“, с peг. ****** самопотеглил на заден ход и блъснал паркирания лек автомобил марка „Рено Флуенс", с peг. ******, собственост на ищеца А.

П.. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, в който като виновен за настъпилото произшествие бил посочен А. И., паркирал и необезопасил от самопотегляне л.а. „Мерцедес“ с peг. *****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахователна компания ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, със срок на действие от 02.11.2021г. до 02.11.2022г. На 04.08.2022г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП. От страна на ответното дружество бил извършен оглед на лек автомобил марка „Рено Флуенс“, с peг. ******, изготвен бил снимков материал и бил съставен Опис-заключение по щета № 0801004518/2022-01. Като увредени детайли били посочени заден десен калник и задна броня. Във връзка със заведената щета ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на 161,28 лева, която е недостатъчна за отстраняване на констатираните щети. Ищецът извършил проучване, колко ще струва отстраняването на щетите и установил, че същите възлизат в размер на 900 лева, от която да бъде приспаднато вече изплатеното му от застрахователя обезщетение от 161,28 лева и претендира за дължима от застрахователя разликата от 738,72 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Счита претендираното обезщетение за силно завишено и твърди, че не всички констатирани вреди са в резултат на процесното ПТП. Оспорва всички констатирани щети по заден десен калник/панел/ да са вследствие на настъпилото ПТП и счита, че произшествието от 01.08.2022г., не е изключително по вина на водача застрахован в ответното дружество. Оспорва и представения от ищеца двустранен констативен протокол по отношение на обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП и механизма му. Твърди, че процесното ПТП е настъпило по изключителна вина на водача на лек автомобил „Рено Флуенс“, с 3 peг. ******. Същият бил паркирал на по-малко от 5м. от кръстовище, на забранено за паркиране място, с което е нарушил ЗДвП и ППЗДвП и е съпричинил процесното ПТП.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

За успешното провеждане на предявения иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство, е да установи при условията на главно и пълно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Основният спорен въпрос в производството е относно механизма на ПТП и в частност дали инцидентът е причинен от противоправно поведение на застрахования водач или е налице самоувреждане от страна на ищеца.

За да се произнесе по този въпрос, съдът намира, че в първата инстанция делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като не са събрани достатъчно изходни данни за изготвяне на допуснатите експертизи. От допуснатите от въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК гласни доказателства чрез разпит на застрахования водач А. К. И. се установява, че в деня на инцидента същият паркирал собствения си л.а. „Мерцедес“ на ул.

***** в гр.Варна, в близост до дома си, след което се прибрал. До него имало паркиран друг автомобил. Между двата автомобила имало разстояние.

Свидетелят е категоричен, че маневрата е извършена без съприкосновение между двата автомобила, както и че със сигурност е изключил двигателя преди да напусне автомобила си и да се прибере в дома си. След около час бил извикан във връзка с настъпил инцидент и заварил двата паркирани автомобила допряни един до друг. Тъй като собствениците на другия автомобил били украинци, избягали от войната, а и тъй като първоначално се заблудил, че е възможно неговият автомобил да е самопотеглил, свидетелят се съгласил да подпишат двустранен протокол за ПТП, за да може неговият застраховател на покрие щетите, които се изразявали в една лека драскотина с размер от 5 см. без вдлъбнатина. По собствения на свидетеля автомобил нямало никакви щети. Впоследствие, след като размислил, осъзнал, че не е 4 възможно автомобилът му да самопотегли, тъй като е с автоматична скоростна кутия. Предполага, че драскотината се дължи на маневра, предприета от другия автомобил при опит да потегли на заден ход. Свидетелят заявява, че няма спомен дали към момента на подписване на Протокола за ПТП, ръкописният текст, според който неговият автомобил е тръгнал сам и е ударил л.а. Рено, е бил изписан или е добавен впоследствие.