Решение № 261 от 23.10.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Казанлък, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20245510200898 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на К. Е. Ц., чрез пълномощника й- адвокат Л. Н. от АКПловдив, против електронен фиш серия Г № 0065066 на ОДМВР-Стара Загора, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.638, ал.4, във връзка с чл.638, ал.1, т.1, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ, й е наложено административно наказание- глоба в размер на 250 лева.

Жалбата е процесуално допустима.

Подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Твърди се, че нарушението не било описано правилно.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, но се представлява.

Въззиваемата страна- ОДМВР-Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител. В придружително писмо изразява становище, че ЕФ следва да бъде потвърден.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена 1 следната фактическа обстановка:

На 23.10.2023г. в 15.12 часа, лек автомобил „ФГ“ с рег.№ ......., собственост на К. Е. Ц. се движел на първокласен път I-6 на км.309+100 до Автокомплекс „Севтополис“ в посока изток-запад. Нарушението е установено и заснето с АТСС ARCH CAM S1. Като нарушение е посочен чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Към ЕФ е приложена снимка/лист 22/ от 23.10.2023 год., в която е отразено движение с превишена скорост от 85 км/час при ограничение 60 км/час, т.е. превишението, след приспадане на отчетения километров толеранс от 3 км/ч., е с 22 км/час. На Ц. е наложено наказание на основание чл.638, ал.4 от КЗ.

За това бил издаден процесния електронен фиш. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства- материалите по административно-наказателната преписка, вкл. разпечатка от техническото средство, копие на застрахователна полица за застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, анекс към нея и други.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по член 34 от ЗАНН. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпроса за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено.

В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях фигурира „описание на нарушението“. В конкретния случай нарушението не е описано нито от фактическа, нито от правна страна. В ЕФ е записано, че е установено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, както и че „собственикът не е сключил задължителна за“. В същото време са представени доказателства за установено нарушение, изразяващо се в движение с превишена скорост, която е установена с АТСС. В какво се изразява това нарушение обаче не става ясно от описанието му, поради което съдът намира, че ЕФ не съдържа всички, изисквани от закона реквизити. Това ограничава правото на защита, защото не става ясно за какво е наказано лицето. Защитата се гради срещу фактите и липсата им е винаги съществено 2 процесуално нарушение. Вярно е, че ЕФ не следва да се приравнява на наказателно постановление, но той следва да съдържа минимум информация, чрез която нарушението да може да се индивидуализира по безспорен и категоричен начин. В противен случай се създават предпоставки за налагане на наказания два и повече пъти за едно и също нещо. При такова описание на нарушението съдът не може да прецени с приложения по делото ЕФ за кое нарушение е наложено наказание, тъй като не става ясно какви са съставомерните признаци на това нарушение и в какво се изразява то от обективна и субективна страна.

Макар АНО да е посочил нарушената законова разпоредба, с оглед липсата на задължителен реквизит в съдържанието на електронния фишлипса на словесно описание на нарушението и тъй като съда е лишен от възможност да прецени в какво се изразява деянието и дали жалбоподателя е наказан правилно, същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

На следващо място съдът установи, че е налице и друго основание за отмяна на издадения ЕФ. Видно от представените доказателства по делото, а именно- копие на застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на ЗК „Лев инс“ и анекс към нея, автомобилът „ФГ“ с рег.№ ......., собственост на К. Е. Ц., е имал валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на валидност от 05.04.2023г. до 04.04.2024г.

Предвид на това съдът намира, че неоснователно въззивника е наказан за нарушение, каквото не е извършил.

Относно искането за присъждане на разноски от страна на пълномощника на жалбоподателя съдът намира, че същото е своевременно направено, а именно- в хода на съдебното производство. Пълномощникът има право на такива разноски, предвид изхода на делото, а именно- отмяна на ЕФ по изложените по-горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева жалбоподателя е заплатил в брой. При това положение ОДМВР-Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0065066, издаден от ОДМВРСтара Загора, с който на К. Е. Ц. с ЕГН ********** от гр.К., ул. „Г..........., е наложено административно наказание- глоба в размер на 250 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР гр.Стара Загора да заплати на К. Е. Ц. с ЕГН 3

********** от гр.К., ул. „Ген. Карцов“ №66, ет.2, ап.6, сума в размер на 400 лв.

(четиристотин лева), представляваща направени от последната в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4