Определение № 39772 от 25.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39772 гр. София, 25.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110124896 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Л. Л. К., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 21.08.2023 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43474/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав, както следва: сумата 342,56 лева (триста четиридесет и два лева и 56 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 52,35 лева (петдесет и два лева и 35 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г., сумата 53,32 лева (петдесет и три лева и 32 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 11,65 лева (единадесет лева и 65 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 18.07.2023 г.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

На основание чл.146, ал.1 във вр.чл.140 ГПК, съдът изготви следния проект за доклад на делото:

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника неформално договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр.

София, ж.к. „Д., аб. № . за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е е заплатил дължимата за нея цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца, тъй като облигационното правоотношение в случая е възникнало по силата на ЗЕ с оглед притежаваното право на собственост. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа и съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че въз основа 1 на общите условия, приложими към договора, е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Заявява искане за конституиране на трето лице помагач /"Техем Сървисис" ЕООД/, за допускане на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, за задължаване на лицето, което иска да бъде привлечено като помагач по делото да представи документите за главния отчет и изравнителните сметки за периода, както и за приемане като доказателства по делото на представените с исковата молба писмени документи.

Ответникът, както лично, така и чрез упълномощен процесуален представител, оспорва исковете при доводи за нередовност на исковата молба, за неоснователност и недоказаност на претенциите. Отрича да е налице валидно облигационно правоотношение, надлежно възникнало въз основа на законова норма на ЗЕ, който в тази си част противоречи на ЗЗП, на правото на ЕС и на Конституцията на РБ. Счита, че лихви не се дължат върху прогнозните вноски. Оспорва легитимацията на ищеца да претендира цената на услугата за дялово разпределение, доколкото не той я е извършвал. Релевира доводи, че заповедта за изпълнение е нищожна, съответно предявеният иск за установяване на вземанията по същата е недопустим, което обосновава с практика на Съда на ЕС и норми от общностното право. Поддържа, че за клиентите на топлинна енергия не съществува задължение да заплащат цена за услугата „дялово разпределение“. Сочи, че е налице непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Навежда доводи, че от представените доказателства не може да се направи извод, че ищецът действително е продал на ответника топлинна енергия.

Отрича да е приемал общите условия. Позовава се на наличието на неравноправни клаузи в същите. Противопоставя се на исканията за допускане на СТЕ и ССчЕ като счита, че същите не са необходими за изясняването на спора. Оспорва да дължи цената на ТЕ, отдадена от сградна инсталация. Позовава се на нищожност на нормативната уредба, регламентираща топлоподаването. Позовава се на нарушения на европейското законодателство, подробно посочени в отговора на исковата молба. Прави доказателствени искания, искане за образуване на конституционно дело, искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, както и искане за спиране на настоящото производство.

На 02.07.2025 г. ответникът лично е подал до съда искане по чл. 253 ГПК, съдържащо искания да се изключат представени с исковата молба документи, като доказателства по делото, за представяне на оригинали, а ако съдът откаже да удовлетвори исканията му – да се отведе от разглеждането на делото. Писменото му искане съдържа нападки към докладчика, като се използва неподходящ за обръщения към съда изказ.

Ответникът е подал също отговор на исковата молба, като иска от съда да му предостави писмени договори за продажба на топлинна енергия и за дялово разпределение, по които ответникът като физическо лице е страна. Ако такива не бъдат представени прави искане за прекратяване на производството на осн. чл. 130 ГПК.

Позовава се на правото на ЕС, на решения на СЕС и на ВАС. Позовава се на нарушения на ЗДДС, на ЗЗЛД и др. Позовава на наличие на неравноправни клаузи.

Оспорва да дължи цена на дяловото разпределение. Излага подробни доводи срещу предявените искове, час от които заявени и от процесуалния му представител адв.

Стоянов. Прави възражение срещу начина на определяне на енергията за сградна инсталация. Ищецът не е изпълнил задълженията си за реално отчитане на измервателните уреди. Оспорва да дължи лихви. Оспорва ищецът редовно да е водил счетоводството си и да е издавал надлежно фактури за вземанията си. Възразява срещу произволно начислените количества ТЕ. Ищецът едностранно увеличавал цената на ТЕ без съгласие на ответната страна. От съда се иска да обяви заповедта за изпълнение за 2 нищожна, да върне исковата молба поради непредставяне на договори, а в условията на евентуалност – да отхвърли исковете. Заявява доказателстввени искания за задължаване на ищеца да представи посочените от ответника документи. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Ответникът е заявил недопустими искания, които са извън предмета на настоящото производство, развиващо се по реда на ГПК, вкл. да наложи глоба на ищеца по реда на ЗЗП, ЗЗЛД, ЗДДС и др. Възразява срещу искането за привличане на помагач, направено от ищеца. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване. Иска от съда да му издаде редовно разпореждане по чл. 131 ГПК, както и искане за отвод на съдията, поради нарушение на принципа на чл. 9 ЗСВ и липсата на случайно разпределение на исковото производство.

По искането за отвод на съдията докладчик:

Това искане следва да се остави без уважение. Не се констатира наличие на основания за отвод, както се поддържа от ответника и от процесуалния му представител. Не е налице нито едно от предвидените в разпоредбата на чл. 22 ГПК основания, които биха могли да породят съмнение относно безпристрастността на съда. Съдията по никакъв начин не е заинтересован от изхода на спора. Касае за спор за дължимостта на цената на начислени комунални услуги, като доводите на страните в подкрепа и срещу претенциите съдът ще обсъди според доказателствата по делото с акта си по същество. Във връзка с оплакванията за нарушения на чл. 9 ЗСВ съдът намира за необходимо да повтори следното:

Правилото за разпределението на делата и преписките на принципа на случайния подбор е въведено законодателно със ЗСВ от 1994 г. (отм.); и е доразвито в чл. 9 от действащия ЗСВ. За ефективно приложение на принципа на случайния подбор, регламентиран с тази разпоредба, Висшият съдебен съвет (ВСС) е разработил Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища. В конкретния случай съдебният състав е определен на случаен принцип в съответствие с изискването на чл. 9 ЗСВ в заповедното производство. В съответствие с правилото на чл. 86, ал. 6 ПАС и съгласно т. 13, б. „а“ от Правилата за разпределение на дела в СРС при предявяване на иск за установяване на вземане по чл. 422 ГПК делата се разпределят на съдебния състав, издал заповедта за изпълнение срещу ответника, в случай че заповедното производство е било разгледано в същия съд. Настоящият случай е именно такъв. Начинът на разпределение на делата, образувани по искове по чл. 422 ГПК към 02.05.2025 г., когато делото е образувано, не съставлява основание за отвод на съдебния състав.

По възраженията за нередовност на исковата молба, за недопустимост на предявените искове и искането за прекратяване на производството:

За допустимостта на производството съдът следи служебно и доколкото ищецът е процесуално легитимиран да предяви настоящия иск, с оглед подаденото от ответника възражение в заповедното производство, съдът приема, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителния иск. Относно възраженията на ответника за нередовност на исковата молба, съдът намира същите за неоснователни. Ищецът е изложил фактическите основания на претенциите си, посочил е размер на същите и периоди, за които вземанията се отнасят. Не се налага допълнително уточнение на исковата молба. Претенията на ищеца е за незаплатена стойност на топлинната енергия, цена на услугата за дялово разпределение и лихви за забава. Ето защо съдът счита, че не следва да дава допълнителни указания на ищеца за уточняване на исковата молба. Доводите на ответника за нищожност на издадената заповед за изпълнение съдът ще разгледа с решението си по същество на спора. На 3 ответника следва отново да се разясни, че обстоятелството, че не е представен писмен договор, по който ответникът е страна, не е изискване за допустимост на предявените искове. Не се и твърди от страна на ищеца такъв да е бил сключен. Съдът няма задължение, а и правомощие да се произнася предварително по документите представени или непредставени от страните, доколкото последното би нарушило принципите на равнопоставеност, на диспозитивно начало, а и обсъждане на всички доказателства по делото се дължи с крайния съдебен акт по съществото на спора.

Становището на ищеца, че за да е възникнало валидно договорно правоотношение, следва да е бил подписан писмен договор, отново следва да се обсъди по същество, доколкото от последното зависи изхода от спора.

Не следва да се постановява ново разпореждане по чл. 131 ГПК, нито съдът да ревизира становището си, че исковата молба е редовна. Тази преценка подлежи на проверка от въззивния съд по пътя на инстанционния контрол.

Всички предварителни искания на ответника, вкл. исканията му гражданският съд да се произнася предварително по наличието на неравноправни клаузи в ОУ, за противоречия с норми на ЗЗП, на общностното право, на Конституцията и т.н. са такива по съществото на спора и съдът не дължи предварително произнасяне по тях.

Не са налице правомощия съдът в рамките на настоящото да налага на ищеца имуществени санкции по реда на ЗЗП, ЗДДС, ЗЗК, ЗЗЛД, а не е налице основание на ищеца да се налага глоба по реда на ГПК или ЗСВ. Съдът за пълнота следва отново да обърне внимание на ответника, че писмен договор не се твърди да съществува, съответно колкото и пъти ответникът да отправи искане съдът да му предостави такъв, то и искането му обективно няма как да бъде уважено.