Присъда № 11 от 30.06.2023, Районен съд - Омуртаг

МОТИВИ към Присъда № 11, постановена на 30.06.2023 г.

НОХД № 74/2023 г. по описа на Районен съд - Омуртаг. по

Подсъдимият Г. Я. А., ЕГН **********, с адрес: ***, е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК за това, че на 03.02.2023 г. в гр. *** управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 2,22 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, след като е осъден с влязло в сила на 16.02.2021 г. Споразумение по НОХД № 35/2021 г. на РС – Омуртаг за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП – Търговище, ТО - Омуртаг поддържа обвинението като безспорно доказано. Пледира, на подс. А. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ около средния размер от 3 години, както и наказание „глоба“ около средния размер от 1000 лева.

Намира, че на подсъдимия няма как да му бъде наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“, доколкото същият е неправоспособен.

Подс. Г. А. заявява, че не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, защото той не е карал автомобила и моли да бъде оправдан. В последната си дума, подсъдимият също моли да бъде оправдан.

Защитникът на подс. А. адв. М. М. счита, че липсват каквито и да е доказателства относно вината на подсъдимия. Адв. М. твърди, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а в хода на съдебното производство съдът също е допуснал такива, неуважавайки направените от него искания, като по този начин е нарушено правото на защита на подсъдимия. Защитникът на подсъдимия пледира за постановяването на оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Г. А. е осъждан с влязло в сила на 16.02.2021 г.

Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 35/2021 г. по описа на Районен съд – Омуртаг за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което му били наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, както и „глоба“ в размер на 150 лева.

Подс. А. живеел в гр. ***, като не притежавал правоспособност за управление на МПС.

На 03.02.2023 г. подс. Г. А. употребил алкохол и въпреки това, предприел управление на лек автомобил „Фиат Пунто“, с рег. № ***, собственост на св. Я. И., по ул. „А. О.“ в гр. ***. Около 14.45 часа на същата 1 дата А. бил спрян за извършване на проверка от полицейските служители при РУ – Омуртаг – свидетелите Т. Х., Т. М. и П. И.. В автомобила управляван от подсъдимия се намирал и св. И. И.. Полицейските служители установили самоличността на подсъдимия и му извършили проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNJ 0049.

Техническото средство отчело концентрация на алкохол в издишания от лицето въздух от 2,22 на хиляда. Подсъдимият приел показанията на техническото средство, за което се подписал в издадения му талон за медицинско изследване с бл. № 0044313. За констатираното нарушение св. Х. съставил акт за установяване на административно нарушение серия G A № 868361, който подсъдимият подписал без да направи възражения.

В 16 часа на същата дата, подсъдимият се явил във ФСМП Омуртаг, където отказал да даде кръвна проба за анализ. Отказът му бил удостоверен от медицински фелдшер С. Й. А. в съставения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Изложената фактическа обстановка съдът установи след анализ на събрания по делото доказателствен материал: обясненията на подс. Г. А., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите Т. Х., Т.

М., П. И., И. Т., И. И., С. И. и Я. И., дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията на свидетелите Т. М., И. Т. и И. И., дадени на досъдебното производство (ДП), които също бяха приобщени към доказателствения материал и които същите заявиха, че поддържат , АУАН серия GA № 868361 от 03.02.2023 г., талон за медицинско изследване с бл. № 0044313, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 03.02.2023 г., справка за нарушител по ЗДвП, както и останалите писмени доказателства приложени към делото.

За да е налице съставомерно деяние по чл. 343б, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК следва да е установено, че подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, което да е установено по надлежния ред, т.е. реда визиран в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, след като подсъдимият е бил осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установена по надлежния ред.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от посочената Наредба, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Чл. 6, ал. 9 от същата гласи: „Концентрацията на алкохол в кръвта … се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта … в случаите на отказ на лицето да 2 подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване“.

По делото е безспорно установено и доказателственият материал не съдържа противоречия относно факта, че подсъдимият е бил спрян за полицейска проверка и тестван от служител на РУ - Омуртаг за употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARNJ 0049. По несъмнен начин е установено, че на 03.02.2023 г. в 14.52 ч. техническото средство е отчело алкохолна концентрация в кръвта на подс. А. от 2,22 на хиляда (видно от талона за медицинско изследване - л. 32 от ДП, както и от АУАН – л. 23 от ДП). Доказателствата безспорно установяват, че след проверката с техническото средство подсъдимият е бил отведен във ФСМП Омуртаг, но същият е отказал да даде кръвна проба за изследване.

Първият спорен момент по делото е дали подсъдимият е управлявал автомобила. Според обясненията на подсъдимия, той действително се намирал в колата, но си правел касетофона и „нещо по кабелите“. Според подсъдимия св. И. И. дошъл и седнал до него в автомобила. Подсъдимият признава, че не е возил св. И. с автомобила, а само е „пуснал“ колата по инерция, но само на един метър, за да не е на пътя. Според подсъдимия колата била спряна и била счупена и не палела. И св. Я. И. (бащата на подсъдимия) заявява в показанията си, че автомобилът не палел. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на св. И.. На първо място, заявеното от подсъдимия противоречи на правилата на формалната логика. В случай, че автомобилът действително не е могъл да бъде запален, то подсъдимият не би могъл и да си „прави“ касетофона. На следващо място, защитната теза на подсъдимия се опровергава от обстоятелството, че автомобилът е бил придвижен от ул. „А. О.“, където е била извършена проверката от полицейските служители на подсъдимия до полицейския участък в гр. ***. Както подсъдимия, така и св. И. заявяват, че не знаят как е придвижен автомобила до участъка – на собствен ход или не. Св. И. И. обаче, който е присъствал на извършването на полицейската проверка заявява в показанията си, дадени от него в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им в хода на съдебното следствие, че единият полицай е докарал автомобила, т.е. автомобилът е бил придвижен на собствен ход до полицейския участък в гр.

***. Това обстоятелство опровергава твърденията на подсъдимия и св. И., според които процесният автомобил не е бил в движение поради невъзможност да бъде запален. Дори да се възприеме тезата на подсъдимия и св. И. обаче, следва да се посочи, че в обясненията си подсъдимият признава, че е „пуснал по инерция“ автомобила на един метър, за да не пречи на движението. Тези действия сами по себе си също представляват „управление на моторно превозно средство“, каквото е едно от изискванията за съставомерност на деянието от обективна страна. Съгласно Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС, понятието 3

„управление“, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство. Пускането по инерция на автомобила също представлява боравене с приборите на превозното средство, доколкото представлява превключването на свободна (неутрална) предавка на автомобила и последващо боравене със спирачните прибори на автомобила.

Тези действия макар да не изискват привеждането на двигателя на автомобила в действие, несъмнено представляват „управление на моторно превозно средство“ по смисъла на чл. 343б НК.

Съдът не кредитира показанията, дадени от св. С. И., доколкото са налице съществени противоречия в показанията й. На първо място, св. И. заяви, че не е наблюдавала през цялото време внукът й (св. И. И.).

Същевременно обаче свидетелката е категорична, че подсъдимият не е карал колата на баща си. Също е категорична св. И. и по отношение на това, че колата не палела и св. И. е търсил хора, които да я закарат на ремонт. В хода на разпита на св. И. в хода на съдебното следствие бяха прочетени показанията, дадени от нея в рамките на досъдебното производство, които тя отрече да са верни, а също отрече и същите да са й били прочетени от разследващия полицай. Св. И. потвърди, че именно тя се е подписала в протокола за разпит на свидетел в досъдебното производство, но не била прочела какво било записано в него. Показанията на св. И. дадени в хода на съдебното следствие следва да бъдат кредитирани единствено в частта им, в която тя потвърждава, че подсъдимият и св. И. са се намирали в процесния автомобил към момента на извършване на полицейската проверка.

Съдът кредитира показанията на свидетеля И. И., както и на полицейските служители Х., М., И. и Т.. Същите кореспондират както помежду си, така и с останалия събран доказателствен материал и потвърждават приетата от съда фактическа обстановка. Съдът не възприе възраженията на защитата за недопустимост на разпита на четиримата полицейски служители, с оглед разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК и обстоятелството, че тези свидетели не са присъствали при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети в настоящото производство. Съдът приобщи и показанията, дадени от св. М. и Т. в хода на досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, както и показанията на св. И. И. по реда на чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, чрез прочитането им, доколкото бяха налице предпоставките за това. И тримата свидетели потвърдиха това, което са заявили в хода на разпита им в досъдебното производство.

Налице е спор и по отношение на обстоятелството дали подсъдимият е бил в пияно състояние при привеждането в движение на автомобила. В обясненията си дадени в хода на съдебното следствие подсъдимият не отрече, че е употребил алкохол преди да предприеме управление на автомобила, но заяви, че изпил само една малка бира 200-300 грама. Съдът не кредитира като достоверни обясненията на подсъдимия относно количеството на употребения от него алкохол, доколкото същите се опровергават от 4 останалия събран доказателствен материал, а и тези обяснения освен доказателствено средство са и средство за защита в процеса. Съдът приема за доказана именно алкохолната концентрация от 2,22 на хиляда, отчетена от „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARNJ 0049. Този извод следва и от задължителното предписание на закона /чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/ за възприемане на показанията на техническото средство в случаите, в които е налице отказ на водача на МПС да подпише или да получи талон за медицинско изследване; при неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ за изследване с доказателствен анализатор или да даде кръвна проба за изследване. В този смисъл и Решение № 428/11.11.2013 г. по н.д. № 1435/2013г. ІІІ н.о. ВКС, в което е посочено, че: „Граматическото и логическото тълкуване на текста /чл. 6, ал. 9 от Наредбата/ води до извода, че при лимитативно изброените хипотези, употребата на алкохол от водача се установява само и единствено въз основа на показанията на техническото средство. Използването в текста на пълен член в израза „…показанията на техническото средство“ означава, че законът има предвид само установените стойности с конкретно използваното техническо средство при конкретната проверка, а не данните от техническото освидетелстване с допустимо техническо отклонение“.