Определение № 738 от 31.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 738 гр. София, 31.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600933 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Апелативен съд - София е депозирана въззивна частна жалба от адвокат М. Н. - упълномощен защитник на осъдения И. Г. И. срещу определение № 260 от 08.07.2025г. по НЧД № 350/2025г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата спрямо И. да бъде постановено условно предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното му по НОХД № 111/2024г. по описа на Окръжен съд - Перник наказание лишаване от свобода.

С жалбата се претендира отмяна на атакуваното определение поради неговата неправилност и постановяване на акт, с който И. бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Излагат се аргументи, че съдът в атакуваното определение дословно е възприел изложеното в доклада от администрацията на затвора *** без да извърши собствен анализ на съдържимото в писмените материали, което лишавало съдебния акт от мотиви. На следващо място се отправя упрек към съда, че некоректно е възприел като пречка за постановяване на условно предсрочно освобождаване на И. И. обстоятелството, че той изтърпява наказанието си при строг режим. Контролираният съд не отчел и престоя на лишения от свобода не само в затвора в ***, но и преди това в затворническо общежитие от открит тип, както и не отдал дължимото внимание на предубедеността на затворническата администрация, която посочила, че 1 депозирането на искане за условно предсрочно освобождаване било „едно импулсивно и прибързано действие, което доказвало колебливото поведение“ на И.. Наличието на награда, липсата на наказания, упражняването на трудова дейност по време на изтърпяване на наказанието, демонстрираното уважително отношение към другите лишени от свобода и служителите на затвора, необходимостта от полагане на грижи за свой възрастен и болен роднина, мотивират жалбоподателя да претендира определението на Окръжен съд - Кюстендил да бъде отменено и Апелативен съд да освободи условно предсрочно И. И. от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Жалбата е подадена в законоустановения 7 - дневен срок от активно легитимирано лице, поради което е и допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С определение от 17.06.2024г. по НОХД № 111/2024г. на Окръжен съд Перник И. Г. И. е признат за виновен в извършване на 24.08.2023г. на деяния, квалифицирани като престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.4 НК като са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, търпимо при първоначален общ режим и глоба в размер на 4000 лева.

На основание чл. 59, ал.1 НК от така определеното наказание е приспаднато времето, през което И. е бил задържан, считано от 24.08.2023г. до 17.06.2024г.

С определение № 165/15.07.2024г., влязло в сила на 21.08.2024г., на основание чл. 68, ал.1 НК спрямо И. И. е приведено в изпълнение наложено му с определение, одобряващо споразумение между И. и прокуратурата, наказание лишаване от свобода в размер на една година, постановено на 10.06.2020г. по НОХД № 98/2020г. на Окръжен съд - Перник. Това наказание следва да бъде изтърпявано при първоначален строг режим.

По повод на изпълнение на това активирано наказание И. И. е постъпил на 27.06.2024г. в затворническо общежитие от открит тип /ЗООТ/ Самораново, където е бил трудово ангажиран като общ строителен работник в новоизграждащия се затвор и арест в Самораново. Впоследствие, на 29.08.2024г. е преместен от ЗООТ в затвор ***. Към момента И. И. е изтърпял определеното му по НОХД № 98/2020г. и приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от една година и понастоящем изтърпява наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, 2 определено му по НОХД № 111/2024г. на Окръжен съд - Перник. Именно от изтърпяване на неговия остатък И. желае да бъде условно предсрочно освободен.

По повод актуално заявеното от И. И. желание да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от изтърпяване на определеното му с акта на Окръжен съд - Перник наказание е изготвен доклад, от който е видно, че оценката на риска от рецидив е в в рамките на 39 точки. Рискът от рецидив при евентуална негова ресоциализация е определен като среден за обществото и за служителите на затвора, и нисък за него самия и за останалите лишени от свобода.

Към датата на произнасяне от първостепенния съд по реда на чл. 439 НПК И. И. е изтърпял фактически 10 месеца и 21 дни от наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, от работа - 2 месеца и 23 дни като остатъкът за изтърпяване е 4 месеца и 16 дни. При тези данни е законово обоснована позицията на контролирания съд, че е налице първата от изискуемите от чл. 70 НК предпоставки - осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание.

Въззивният съд споделя и позицията на първостепенния, че към настоящия момент не е налице другата изискуема от чл. 70, ал.1 НК предпоставка дадени от И. И. доказателства за поправянето му. Действително, в своите мотиви съставът на Окръжен съд - Кюстендил е обективирал заложената в доклада на администрацията на затвора аргументация, но само по себе си това не лишава акта от мотиви, а е индикация за споделяемост от съда на констатациите, направени от затворническата администрация по отношение на И.. Изложените в доклада данни съответстват и на наличната в досието на лишения от свобода информация, поради което не може да бъде възприето схващането за налична предубеденост на изготвилия доклада заради начина на изказ в него - обективните данни в досието потвърждават тезата за наличие на проблемни зони у осъдения, свързани с негови умения за мислене.

За това свидетелстват поводите, поради които той е бил освобождаван от позиции, на които е упражнявал трудова дейност - като чистач в административната сграда на затвора *** и като оператор на перални и сушилни машини. От наличните в досието на И. И. писмени свидетелства се установява, че като чистач той е нарушил трудовата дисциплина, 3 отклонявайки се от повереното му работно място, навлизайки в коридор с помещения с наличен пропусквателен режим с по-висока степен на сигурност и охрана, а като оператор на перални и сушилни машини е получил устна забележка заради установяването му да спи в съседно на перилното помещение. Не е спорен фактът, че по време на престоя си и в ЗООТ Самораново и в затвора ***, където изтърпява актуално коментираното си наказание, И. И. е полагал труд, към който, обаче, е констатирана неперманентна добросъвестност. Следва да бъде отбелязано и това, че полаганият от него труд освен като едно от основанията той да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание, води и до други позитиви, облекчаващи положението му - редуциране на срока на общия размер на наложено наказание лишаване от свобода. Разбира се, не следва да се игнорира афишираното от И. И. позитивно отношение към труда, но то се преценява и в контекста на цялостното поведение на осъдения в мястото за лишаване от свобода и постигнатите резултати от корекционната работа с него.

И. И. е награден еднократно със заповед № Л -431/13.03.2025г. на Началника на затвора - *** с писмена похвала за подчертана дисциплинираност, проявено сътрудничество при провеждане на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, културномасовата дейност и други положителни поряви. Този обективен факт, обаче, не може да бъде разглеждан извън цялостното поведение на лишения от свобода в затвора, констатирано от длъжностните лица, ангажирани пряко с неговия контрол и корекционната работа с него. Позицията им е, че неговото поведение в пенитенциарното заведение е колеблива. Все още, въпреки провежданата корекционна работа, не са преодолени констатираните проблемни зони в поведението му, касаещи уменията за мислене невъзможност в пълна степен да разпознава проблемите и да ги разрешава самостоятелно по адекватен и законосъобразен начин, недооценяване на действителността и поставяне на краткосрочни цели. Тези констатации на пряко осъществяващите корекционната дейност лица дават основание както на тях, така и на настоящия състав, да приеме, че все още у И. не се наблюдава трайна и стабилна поведенческа промяна.

Споделяеми са доводите на процесуалния представител на лишения от 4 свобода, че само по себе си изтърпяване на наказанието от едно осъдено лице при строг режим не е пречка за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо него. В конкретния случай, обаче, негативното отношение към молбата на И. и на контролирания, и на контролиращия съдебен състав е липсата на трайно изразени позитивни нагласи за промяна в поведението му, израз за което са и нееднократно констатираните отклонявания от упражняване на възложените му трудови функции.

Затворническата администрация разполага с немалък инструментариум от механизми, за да стимулира позитивното развитие на едно лишено от свобода лице, включително и с мерките по чл. 98 ЗИНЗС или със смекчаване на актуално изпънлнявания спрямо него режим за изпълнение на наказанието му, които непосредствено работещите с И. И. лица все още не са счели за необходимо да приложат, а тяхната преценка предвид непосредствеността на наблюдението и контрола на поведението му, би следвало да бъде и най коректна.

Изложените във въззивната частна жалба основания, които да мотивират този съдебен състав да се произнесе в положителен смисъл спрямо нея - липса на наказания, дадена награда, уважително отношение към служителите на затвора, трудоспособна възраст на И., полагането на труд преди и в пенитенциарното заведение от него, са все прояви, дължими от едно лишено от свобода лице, които не се отличават със своята изключителност, за да бъдат приети като покриващи изискванията на чл. 70, ал.1 НК. Не би могла да бъде споделена позицията на жалбоподателя, че И. И. афишира и уважително отношение към останалите лишени от свобода, тъй като в досието му е съдържима обективирана информация за физически сблъсък, в резултат на който той е причинил увреда на друг лишен от свобода.

Доводите за необходимост от полагане на грижи за свой болен и възрастен роднина, както и приложените добри характеристични данни от съседи, преподаватели и кмет на населеното място, където И. е живеел преди да постъпи в пенитенциарното заведение, не са относими към преценката, дължима от съда в това производство, тъй като тя изцяло е свързана с поведението на лишен от свобода по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода и невъзвратимите негови позитивни нагласи, позволяващи му успешна предсрочна ресоциализация. Към този момент 5 подобна нагласа не е налице спрямо И. И., като корекционната работа с него не е дала целения резултат, все още не е приключила и не са изпълнени заложените в плана за изпълнение на присъдата задачи. Все още е налице среден риск от рецидив при И. за обществото, което обосновава извода, че ресоциализацията на лишения от свобода би била преждевременна, ако жалбата срещу отказа на първостепенния съд да постанови условно предсрочно освобождаване, бъде удовлетворена.

Поради това и настоящият съдебен състав преценява, че е правилен отказът на съда да удовлетвори молбата на И. Г. И. да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от изтърпяване на наложеното му по НОХД № 111/2024г. по описа на Окръжен съд - Перник наказание лишаване от свобода.

Воден от изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 260 от 08.07.2025г. по НЧД № 350/2025г. на Окръжен съд - Кюстендил.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6