Присъда № 250 от 04.10.2023, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 250 постановена на 04.10.2023 г. по НОХД № 3970 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна.

Производството по НОХД № 3970 по описа за 2022 г. на Районен съд Варна е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 2193 по описа за 2013 г. на Трето РУ към ОД на МВР гр.

Варна срещу обв. М. Д. С., с ЕГН: **********.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. С. за това, че за периода от месец май 2013 г. до месец януари 2022 г. включително в гр. Варна след като била осъдена с Решение № 1609/11.05.2010 г. по гражданско дело 10833/2009 г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 16.06.2010 г. и Решение 4116/08.08.2014 г. по гр. дело № 869/2014 г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 03.12.2014 г. да издържа свой низходящ – детето си М. Б. Р., роден на 08.06.2006 г., чрез неговият баща и законен представител Б. Р. Б., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 19 (деветнадесет) месечни вноски, всяка в размер от по 100 лева, възлизащи общо на 1900 лева и 85 (осемдесет и пет) месечни вноски от по 150 лева всяка, възлизащи на 12 750 лева, общо в размер на 14 650 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК .

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 04.10.2023 г. открито съдебно заседание по НОХД № 3970 по описа за 2022 г. на Районен съд Варна, представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо подс. С., намирайки, че авторството и съставомерността на престъпното деяние са установени по категоричен и несъмнен начин. Представителят на държавното обвинение поставя акцент в своята пледоария върху факта, че дори и да е налице изпълнително производство, за да се съберат по принудителен ред сумите, определени за издръжка, това не възпрепятства ангажирането на наказателна отговорност на задълженото да заплаща издръжка лице. Предвид позицията за доказаност на извършеното престъпно деяние, представителят на Варненската районна прокуратура моли за постановяване на осъдителна спрямо подс. С. присъда, като предлага да й бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок 1 от една година, чието изпълнение да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок, на основание и по реда на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 04.10.2023 г. открито съдебно заседание по НОХД № 3970 по описа за 2022 г. на Районен съд Варна, упълномощеният защитник на подс. С. – адв. Н. Б. от АК – Варна застъпва становище за липса на субективен елемент на деянието, за което е повдигнато обвинение на неговата подзащитна. Адв. Б. посочва, че решенията на гражданските съдилища на Република България, с които неговата подзащитна е осъдена да заплаща месечна издръжка на своя син, никога не са били връчвани лично на подсъдимата и респ. тя няма как да знае за своето задължение да заплаща месечна издръжка, поради което и деянието е несъставомерно от субективна страна. Освен това адв. Б. подчертава, че Домашен социален патронаж към община Варна е заплащал на М. Б. Р., чрез неговия баща Б. Б. Р. дължимата от неговата подзащитна издръжка през целия инкриминиран период, поради което и за неговата подзащитна съществува задължение именно към община Варна да възстанови сумите, плащани за издръжка, но не и към нейния син. Поради гореизложените съображения, адв.

Б. моли за постановяване на оправдателна спрямо неговата подзащитна присъда, а в условията на евентуалност в случай, че съдът намери за виновна подсъдимата, моли да й бъде наложено наказание „Пробация“ в минимален размер.

Въпреки редовното си призоваване подс. М. Д. С. не участва в проведеното на 04.10.2023 г. открито съдебно заседание по НОХД № 3970 по описа за 2022 г. на Районен съд Варна, респ. не изрази становището си в хода на съдебните прения, респ. не изрази и последна дума пред съда.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Подс. М. Д. С. и св. Б. Р. Б. съжителствали на съпружески начала, като на 08.06.2006 г. се родил сина им М. Б. Р., с ЕГН: **********.

През 2009 г. подс. С. и св. Б. прекъснали връзката си, като детето М. Б.

Р. останал да живее с баща си св. Б., който изцяло поел грижите за детето за отглеждането и възпитанието му.

С решение № 1609 от 11.05.2010 г., постановено по гр. дело № 10 833 по описа за 2009 г. на Варненския районен съд, подс. С. била осъдена да заплаща 2 месечна издръжка в полза на сина си М. Б. Р. в размер на 100 лева месечно, чрез неговия баща и законен представител св. Б., считано от 01.02.2009 г. с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

Самата месечна издръжка била дължима в гр. Варна, където било местоживеенето на детото М. Б. Р..

В определен времеви период, подс. С. доброволно заплащала, определената с С решение № 1609 от 11.05.2010 г., постановено по гр. дело № 10 833 по описа за 2009 г. на Варненския районен съд месечна издръжка на сина си, чрез неговия баща и законен представител св. Б..

Тъй като в един неустановен по делото момент спряла да заплаща дължимата издръжка, било образувано срещу подс. С. изпълнително дело № 4226 по описа за 2010 г. на Съдебно – изпълнителна служба към Варненския районен съд, по което производство подс. С. погасила част от задълженията си за изплащане на месечна издръжка.

Считано от месец май 2013 г. подс. С. преустановила окончателно плащането на месечна издръжка спрямо сина си М. Б. Р..

С Решение № 4116 от 08.08.2014 г., постановено по гр. дело № 869 по описа за 2014 г. на Районен съд – Варна, размера на определената издръжка, дължима от подс. С. в полза на сина й М., чрез неговия баща и законен представител св. Б. била увеличена от 100 лева на 150 лева месечно, като решението е влязло в законна сила на 03.12.2014 г.

Подс. С. продължила да не заплаща месечна издръжка в полза на сина си М., като съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 19 (деветнадесет) месечни вноски, всяка в размер от по 100 лева, възлизащи общо на 1900 лева и 85 (осемдесет и пет) месечни вноски от по 150 лева всяка, възлизащи на 12 750 лева, общо в размер на 14 650 лева, от месец май 2013 г. до месец януари 2022 г. включително.

По отношение на доказателствата.

Според съда не е необходим някакъв изключително задълбочен анализ на събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства, предвид липсата на оспорване на обективното обстоятелство, че за периода от месец май 2013 г. до месец януари 2022 г. включително, подс. С. не е изпълнила задължението си да заплаща месечна издръжка на 3 своя син М. в размер на повече от две месечни вноски – 19 (деветнадесет) месечни вноски, всяка в размер от по 100 лева, възлизащи общо на 1900 лева и 85 (осемдесет и пет) месечни вноски от по 150 лева всяка, възлизащи на 12 750 лева, общо в размер на 14 650 лева.

В този смисъл са и показанията на св. Б. Р. Б., които съдът изцяло кредитира.

Не само, че липсват доказателства, че подс. С. е изпълнила задължението си да заплаща месечна издръжка в полза на детето си М., но и самата подсъдима не е навела такива твърдения, поради което и съдът съвсем обосновано може да приеме, че издръжка за целия инкриминиран период (май 2013 г. – януари 2022 г. вкл.) не е била заплащана.

Предвид позицията на защитата в лицето на адв. Б. за липса на субективна страна на деянието, съдът по – скоро следва да се съсредоточи в доказателствената маса, установяваща субективния елемент на деянието.

Действително адв. Б. е прав, че Решение № 1609/11.05.2010 г. постановено по гражданско дело 10833/2009 г. по описа на Варненския районен съд, влязло в законна сила на 16.06.2010 г. и Решение 4116/08.08.2014 г. постановено по гражданско дело № 869/2014 г. по описа на Варненския районен съд, влязло в законна сила на 03.12.2014 г., не са били връчвани лично на подс. С..

Същите обаче са влезли в законна сила, което означава неминуемо, че са породили своето действие.

В случая по – важното обаче е, че са налице доказателства, че подс. С. е знаела за задължението си да заплаща месечна издръжка на сина си, като на първо място в тази посока са показанията на св. Б., който заяви, че след влизане в сила на Решение № 1609/11.05.2010 г. постановено по гражданско дело 10833/2009 г. по описа на Варненския районен съд, известен период от време подс. С. доброволно е изплащала определената от съда месечна издръжка на сина си.

Няма как съдът да приеме, че подс. С. никога не е знаела за възникването на своето задължение да изплаща месечна издръжка, при условие, че тя съвсем съзнателно и доброволно в един определен времеви период през 2010 г. е изпълнявала задължението си.

4

Още повече в материалите по изпълнително дело № 4226 по описа за 2010 г. на Съдебно – изпълнителна служба към Варненския районен съд се съдържат доказателства, установяващи, че подс. С. е извършвала плащания, с което е погасила част от задълженията си за месечна издръжка. Няма никакъв смисъл да се посочват на кои дати какви конкретни плащания са извършвани по изпълнителното дело – смисъла е, че щом е извършвала плащания, подс. С. е знаела и е била наясно какво задължение погасява по изпълнително дело, т.е. е била наясно със своето задължение да заплаща месечна издръжка на сина си М..

Поради тези причини, съдът намира, че са налице както обективния, така и субективния елемент на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение на подс. С., поради което и постанови осъдителна присъда.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Субектът на престъпното деяние по чл. 183, ал. 1 от НК – М. Д. С. е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира. Престъпното деяние по чл.

183, ал. 1 от НК може да бъде извършено само и единствено от специален субект на престъплението – лице, което е било осъдено с влязъл в сила съдебен акт да заплаща издръжка на свой близък.

В случая действително Решение № 1609/11.05.2010 г. постановено по гражданско дело 10833/2009 г. по описа на Варненския районен съд, влязло в законна сила на 16.06.2010 г. и Решение 4116/08.08.2014 г. постановено по гражданско дело № 869/2014 г. по описа на Варненския районен съд, влязло в законна сила на 03.12.2014 г., не са били връчвани лично на подс. С., но са налице доказателства, че тя е знаела за своето задължение да заплаща издръжка на сина си, поради което и е налице субективна страна на деянието.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено с бездействие, изразяващо се в съзнателно неизпълнение на вмененото на подсъдимата с влезли в сила съдебни решения задължение за изплащане на месечна издръжка на нейния син М. Б. Р. през инкриминирания период.

Съгласно разпоредбата чл. 143, ал. 1 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са 5 трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент от чл. 143, ал. 2 от СК). В тази връзка следва да се отбележи, че действително липсват доказателства подсъдимата да е реализирала някакви доходи по време на инкриминирания период, но съдът намира, че подс. С. се намира в напълно трудоспособна възраст, като същевременно липсват данни същата да страда от общо заболяване или професионална болест, които да й пречат да полага труд, а и не са наведени някакви твърдения, че същата поради физически проблеми не е в състояние да престира труд, респ. да генерира доходи, поради което съдът не вижда обективна пречка подсъдимата да изпълнява задължението си, която евентуално да я оневини.

Предвид изложеното съдът счита, че е безспорно доказана субективната страна на деянието, доколкото подсъдимата ясно е съзнавала наличното задължение за издръжка и поради нежелание или съответно неполагане на достатъчно усилия в тази насока не е осъществила дължимото според закона поведение.