Решение № 19023 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19023 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20231110112534 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба и уточняваща такава /л. 53/ срещу М. С. К. и В. В. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 2 208,78 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 317,45 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 01.03.2023 г., 83,53 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 15,46 лв. – мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 01.03.2023 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, в условията на разделна отговорност при квоти както следва:

М. С. К. – 2/3 или сумата от: 1 472,52 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 211,63 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 01.03.2023 г., 55,69 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 10,31 лв. – мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 01.03.2023 г. върху главницата за услуга дялово разпределение;

В. В. К. – 1/3 или сумата от 736,26 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 105,82 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 01.03.2023 г., 27,84 лв.

– стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.03.2023 1 г. до окончателно изплащане на сумата и 5,15 лв. – мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 01.03.2023 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот с абонатен № ******, представляващ ап. 55, находящ се в /адрес/.

От приложеното на л. 14 копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че през 1993г. В.С. К. продава на майка си В.Г.В. процесния ап. 55, находящ се в /адрес/.

От приложеното на л. 16 по делото копие на Нотариален акт за покупкопродажба се установява, че през 1997г. В.Г.В. продава на сина си В.С. К. 2/3 от 2 процесното жилище, респективно след изповядване на сделката е възникнала съсобственост при квоти 1/3 идеална част за В.В. и 2/3 за В. К..

От приложеното на л. 22 копие на удостоверение за наследници се установява, че В.С. К. е починал на 29.03.2009г.

От приложеното на л. 18 копие на Нотариален акт за дарение се установява, че на 18.05.2009г. В.В. дарява на дъщеря си – ответникът М. К. 1/3 идеална част от жилището.

От приложеното на л. 20 по делото копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот се установява, че през 2011г. В.Г.В. дарява на дъщеря си М. С. К. собствените си 2/3 идеални части от процесния ап. 55, находящ се в /адрес/.

От страна на ищеца на л. 9 по делото е приложеното копие на искова молба, с която ответникът В. В. К., ЕГН ********** е предявил иск за собственост срещу ответника М. С. К., ЕГН 5901237152 / негова леля / и В.Г.В., ЕГН ********** / негова баба/.

Ищцовото дружество обаче не ангажира доказателства за изхода на спора по делото, инициирано от процесната искова молба, респективно по настоящото дело остана недоказано наличието на право на собственост за ответника В. К., в частност дори да се приеме, че същият е собственик, не се установи от ищеца обема на собственическите права на този ответник.

Действително на л. 22 по делото е представено удостоверение за наследници, в което ответникът В. В. К., ЕГН ********** е посочен като наследник на В.С. К., ЕГН **********, но това удостоверение за наследници е издадено на 18.06.2020г., тоест след завеждане на исковата молба, приложена на л. 9 по делото, като не е представено съдебно решение или друг акт, от който да се изведе правото на собственост на ответника В. К., в частност притежаваните от него идеални части от процесния апартамент.

Отделно от изложеното с процесната искова молба е предявен иск от ответника В. К. за собственост на 2/3 идеални части, а с исковата молба инициирала настоящото се твърди, че същият през исковия период е притежавал 1/3 идеална част, доколкото претендираните от него суми представляват 1/3 от задълженията за целия имот.

По изложената аргументация следва извода за неоснователност на претенциите, насочени срещу В. К., доколкото от страна на ищцовото дружество не се доказа по делото, че през исковия период същия, в качеството му на собственик на 1/3 идеална част от процесното жилище, е имал качеството потребител на топлинна енергия.

По отношение на ответника М. К., от приложените по делото копия на нотариални актове, се установи, че същата през исковия период е притежавала качеството потребител на топлинна енергия.

Неоснователно е твърдението на ответника М. К., че за част от исковия период, а именно до 22.01.2022г. майката й е била носител на вещно право на ползване, доколкото от приложеното на л. 22 копие на удостоверение за наследници се установява, че В.Г.В. е починала на 23.01.2020г.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че абонатната станция топлозахранва два входа А и Б, общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. Експертът е посочил, че през исковия период в имота е имало 6 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО в помещения хол, стаи, кухня и баня.

3

Топлинната енергия за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формулата приложена в Наредба № Е-РД – 04-1/12.03.2020г., на база пълна отопляема кубатура. Видно от заключението на експерта в имота е имало монтирани два броя водомери за топла вода. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба Е-РД-4-4/12.03.2020г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

От приложеното на л. 23 по делото копие на Договор №3270 се установява, че между процесната ЕС и фирма „Т. с.“ ЕООД, е сключен договор за дялово разпределение, въз основа на взето решение на ЕС /протокол л. 26/.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че дължимите се суми за доставена топлинна енергия в размер на 2208.78лв. и дялово разпределение в размер на 83.53лв. не са заплатени.

Разпечатката съдържа 36 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ad4ff35-90bc-4a7a-bde0-2642432631c8