Решение № 261398 от 26.11.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 26.11.2020 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

АТАНАС МАДЖЕВ като разгледа докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д.

№ 12774/2020 г., установи от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на Т.С.

ЕАД, ЕИК: *****срещу постановление на частен съдебен изпълнител М.П.от 24.09.2020 година по изп. дело № 20208510401585, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя до сумата 200 лева и е отказано намаляване, съответно, и на разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и са включени разноските за издаване на изпълнителен лист.

Жалбоподателят намира адвокатското възнаграждение за прекомерно с оглед броя и вида на извършените от адвоката действия в изпълнителното производство, правната и фактическа сложност, както и неправилно определено и недължимо такова по чл. 10, т. 2 от НМРАВ, съответно – неправилно изчислена таксата по т. 26.

Взискателят изразява становище за неоснователност на жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна, макар и допустима.

Жалбата е допустима подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Доколкото предмет на обжалване е цитираното Постановление, съдът дължи разглеждането му по същество.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист по молба на взискателя, представляван от адвокат, при уговорено и заплатено възнаграждение от 400 лева.

С молбата за образуване на изпълнителното производство са посочени и способите на изпълнение. посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело, представлява задължителен реквизит на същата - чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. С последваща молба цесионерът, придобил вземанията оттегля посочените способи и сочи за приложим един от тях – запор на вземания, тоест по същество уточнява подадената молба за образуване на изпълнителното производство. Поради това, съдът намира, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. не е дължимо в конкретния случай. Дължимите минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /така Определение № 499/19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС, II т.о./. В конкретния случай, възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата в ред. към ДВ, бр. 28 от 2014 г./.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.

Съответно, дължимата такса при съобразяване на горното и при липса на разноски за издаване на изпълнителен лист в последния, таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е дължима в размер на 48 лева с ДДС.

Само разноските, сторени в съдебното производство по обжалване на постановлението са дължими на жалбоподателя - за ДТ от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева и следва да му се присъдят.

Така мотивиран, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Т.С. ЕАД, ЕИК: *****постановление на частен съдебен изпълнител М.П.от 24.09.2020 година по изп. дело № 20208510401585 и вместо това НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение до размер от 200 лева и за дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство - до размер от 48 лева с ДДС.

ОСЪЖДА Ф.С.М.ЕООД,

ЕИК: ** да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК: *****сумата от 75 лева – разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.