Решение № 155 от 21.12.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Велико Търново, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20214000500346 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 62/21.04.2021 год., постановено по гр. д. № 702/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е отхвърлен иска на Н. К. Д. от гр. Велико Търново, ЕГН ********** против Д. В. В. от гр. Плевен с ЕГН ********** с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК и чл. 74 и чл. 79 вр. чл. 240 ЗЗД за признаване на установено, че дължи на ищеца сумата от 33 980 лв., представляваща част от общото задължение от 54 000 лв., ведно със законната лихва от 07.10.2019 г. до окончателното й изплащане на основание суброгиране в правата на кредитора поради погасяване на задължение по Договор за заем от 12.12.2013 г. с нот. заверка на подписите на страните с рег. № 8274 на Нотариус Б. Б., рег. № 515 при НК, с район на действие района на Софийски районен съд, за което е издадена Заповед за изпълнение № 4051/05.11.2019 г. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 6607/2019 г. по описа на Плевенски районен съд, като неоснователен.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Н. К. Д., ЕГН ********** от гр.

Велико Търново, *********, чрез адв. СТ. Д. от САК против Решение № 62/21.04.2021 год., постановено по гр. д. № 702/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно и 1 незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Излага се, че първоинстанционният съд в противоречие с установената по делото фактическа обстановка превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, както и обясненията на страните, дадени по реда на чл. 176 от ГПК. Неоснователни били доводите на съда по отношение липсата на процесуална легитимация на ищеца.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Д. В. В., ЕГН ********** от гр. Плевен, *********. В същия се излага, че подадената жалба е неоснователна, а решението - правилно и законосъобразно.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 702/2020 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е образувано въз основа на предявен от Н. К. Д. от гр. Велико Търново против Д. В.

В. от гр. Плевен, иск да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 33 980 лв., представляваща част от общото задължение от 54 000 лв., ведно със законната лихва от 07.10.2019 г. - датата на заявлението – до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излага, че вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение срещу ответника Д. В. В. се основава на Договор за заем с нотариална заверка на подписите, сключен на 12.12.2013 г. в гр. София между В. К. Б. – заемодател и Д. В. В. - заемател, Договор от 27.11.2013 г. между ищеца и ответника за предаване държането на 20 бр. картини и вносна бележка от 27.07.2015 г. за платена от Н. К. Д. сума от 54 000 лв. по сметка на В. К. Б. за пълно погасяване на парично задължение на Д. В. В. по договора за заем. Твърди, че съгласно чл. 4 от договора Д. В. В. е поел задължение да върне сумата от 54 000 лв., ведно със 7 % годишна лихва на 19.12.2013 г. За обезпечение заемателят – ответник е предоставил на В. К. Б. движими вещи – картини, собственост на ищеца Н. К. Д., които той от своя страна е предоставил в държане на Д. В. В. с Договора от 27.11.2013 г., за да ги представя на клиенти за закупуване. След като ответникът не изпълнява задължението си по заема на 19.12.2013 г., то за ищеца като собственик на картините, заложени при В. К.

Б. за обезпечаване на заема, възниква правен интерес да изпълни задължението на Д. В. В. по заема, и на 27.07.2015 г. ищецът внесъл в брой по сметка на заемодателя 54 000 лв., с което погасил задължението. Поради възможността да се суброгира в правата на кредитора и да предяви иск против Д. В. В., В. К. Б. му предоставил Договора за заем от 12.12.2013 г. в оригинал. Върнал му и картините, които били заложени при него от Д. В. В..

Прави се искане да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 33 980 лв., представляваща част от общото задължение от 54 000 лв., ведно със законната лихва от 07.10.2019 г. – датата на заявлението – до окончателното й изплащане на основание суброгиране в правата на кредитора поради погасяване на задължение по Договор за заем от 2

12.12.2013 г. с нот. заверка на подписите на страните с рег. № 8274 на Нотариус Б. Б., рег. № 515 при НК, с район на действие района на СРС, за което е издадена Заповед за изпълнение № 4051/05.11.2019 г. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Д.

В. В., ЕГН ********** от гр. Плевен, *********, в който ответникът е оспорил предявения иск като неоснователен. Излага се, че ответникът е предоставил заем на ищеца с Договор от 12.12.2013 г. в размер на 30 000 лв., а той му е предал описаните картини като залог. С Договор за даване вместо изпълнение от 19.12.2013 г. ищецът му е прехвърлил в собственост 20 бр. картини, описани в същия, поради това, че не се е издължил в срок за заема. Поради това твърди, че Н. К. Д. не е имал правен интерес да плаща неговото задължение на В. К. Б., защото като не връща неговия заем, възпрепятства и плащането от страна на Д. В. В. на заема към В. К. Б.. След като е придобил картините по Договор за даване вместо изпълнение, ответникът счита че е имал право да ги предостави в залог по неговия Договор за заем с В. К. Б.. Твърди също така, че е платил на ищеца сумата от 31 000 лв., за което представя писмени доказателства – Отчет по разплащателна сметка в евро за периода 01.12.2013 г. – 30.12.2013 г. с титуляр Д. В. В., Операционна бележка от 16.08.2019 г. на Банка ДСК ЕАД, ФЦ Плевен с вносител Д. В. В. в полза на адв. С. С. Д. за сумата от 19 005.43 лв. и основание - погасяване на сума по изп. дело № 457/2018 г., с което смятал, че е погасил сумата, която ищецът е надплатил на В. К. Б. над сумата от 30 000 лв., която Н. К.

Д. му дължи на него. Навежда доводи, че Договорът от 27.11.2013 г. за предаване на владението върху 20 бр. картини е бил обезсилен от Договора за даване вместо изпълнение от 19.12.2013 г. за същите картини. В съдебно заседание излага съображения по същество, че когато човек има да взима, той много добре помни колко и от кого. Представил своите банкови извлечения, в тях пише, че е платил 15 000 евро, а остатъкът 12 000 евро в сметката, защото 27 000 евро са преведи от Б. на него, 15 000 евро съм дал на Н., другите 12 000 евро са остатък по моята сметка, но пак от тия на Б., той му ги дал действително за заем за една картина трябвало да купи. Те си останали в неговата сметка. Той превел 15 000 евро на Д..

Твърди, че тогава е превел тези пари като заем, а не като погасяване на стари задължения.

Това се доказва от Договорите между него и Н.Д. за заем, както и от последващия за даване вместо изпълнение, тъй като там той писмено признава, че е получил и никой не оспори подписите на Договорите. Могат да бъдат направени експертизи. Всички тези доказателства доказват, че всъщност той 30 000 лв. е платил на Н. още преди това. След това е изплатил разликата чрез съдия изпълнител и не му дължи нищо и моли неговата искова молба да бъде отхвърлена, както и да бъдат признати неговите доказателства.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.11.2013 г. ищеца Н. К. Д. предоставил във владение на Д. В. В. 20 бр. картини, подробно описани в същия, със задължение най-късно до 19.12.2013 г. да ги предостави на Е. Д. за оглед и евентуална продажба, а в случай че не бъде проявен интерес да ги върна най-късно до 20.12.2013 г.

3

На 12.12.2013 г. между В. К. Б. (заемодател) и Д. В. В. (заемополучател) - ответникът, e сключен Договор за заем от с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 8274/12.12.2013 г. на Нотариус Б. Б., рег. № 515 при НК, с район на действие района на СРС, по силата на който на Д. В. В. е предоставен заем в размер на 54 000 лв. с уговорен падеж на 19.12.2013 г. Съгласно чл. 4 от Договора Д. В. В. е поел задължение да върне сумата от 54 000 лв., ведно със 7 % годишна лихва на 19.12.2013 г. Като за обезпечение заемателят – ответник е предоставил на В. К. Б. движими вещи – картини, предмет на Договора от 27.11.2013 г.

С Договор за заем от 12.12.2013 г. ответникът Д. В. В. предоставил заем в размер на 30 000 лв. на ищеца Н. К. Д., а той от своя страна му е предал описаните картини като залог.

Било договорено задължението да бъде изпълнено в срок до 27.12.2013 г., ведно със 7 % годишна лихва.

С Договор за даване вместо изпълнение от 19.12.2013 г. ищецът Д. прехвърлил на ответника В. в собственост 20 бр. картини, описани в същия, поради това, че не се е издължил в срок за заема.

Видно от банково извлечение от сметката на Д.В. се установява, че е получил превод от В. К. Б. в размер на 27 593.25 евро, като в последствие е превел на ищеца Н.Д. сумата от 15 000 евро, с остатъкът по сметката от 12 593.39 евро.

С вносна бележка от 27.07.2015 г., Н. К. Д. е заплатил по сметка на В. К. Б. сумата от 54 000 лв. за пълно погасяване на парично задължение на Д. В. В. по Договор за заем от 12.12.2013 г., като заемодателят му предоставил договор в оригинали и му върнал 18 бр. от заложените картини.

С Договор за цесия от 26.01.2017 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег. № 422/26.01.2017 г. на Нотариус З. Т., рег. № 438 при НК с район на действие района на Районен съд - София, Н. К. Д. е прехвърлил вземането си в размер на 34 000 лв. към Д. В. В. на С. С. Д. от гр. София.

С нотариална покана от 27.02.2017 г. (връчена на 21.04.2017 г. – при условията на чл.

47, ал. 1 от ГПК) Д.В. е уведомен, че с Договор за цесия от 26.01.2017 г. е прехвърлил вземането си срещу Н.Д. в размер на 34 000 лв. на С. С. Д. от гр. София.

От Операционна бележка от 16.08.2019 г. на „Банка ДСК“ ЕАД, ФЦ Плевен с вносител Д. В. В. се установява плащане в полза на адв. С. С. Д. за сумата от 19 005.43 лв. и основание - погасяване на сума по изп. дело № 457/2018 г. По същото изпълнително дело са налице и още три плащания с вносител Д.В. от 5 371.04 лв. (07.11.2018 г.), от 2 509 лв.

(27.02.2019 г.) и 2 509 лв. (19.02.2019 г.).

На 07.10.2019 г. от Н. К. Д., е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата от 33 980 лв., съставляващи окончателната част от общото задължение в размер на 54 000 лв., с твърдение, че вземането произхожда от суброгирането му в правата на кредитора В. К. Б. от Договор за заем от 12.12.2013 г. със заемател Д. В. В. за сумата от 54 000 лв. с уговорен падеж на 19.12.2013 г. Посочил е, че за 4 обезпечаване на заема е предоставил на заемодателя В. К. Б. картини, предадени от Д. В. В. на основание сключен Договор от 27.11.2013 г. между тях двамата - Н. К. Д. и Д. В. В., по силата на който заявителят е предал владението на същите на ответника, който се бил задължил най-късно до 19.12.2013 г. да представи картините на Е. Д. за оглед и евентуална последваща продажба. Заявява, че на 27.05.2015 г. е върнал на В. К. Б. сумата от 54 000 лв., с което погасил задължението на Д. В. В. към В. К. Б., а той от своя страна му предоставил Договорът от 12.12.2013 г. с нотариална заверка на подписите на страните, за да предяви иск срещу длъжника Д. В. В.. Твърдял е също така, че за сумата от 20 000 лв. вече му е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 04.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2384/2016 г. по описа на Районен съд - Плевен, която приложил. За заплащането на посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 4051/05.11.2019 г. и изпълнителен лист от същата дата по ч. гр. д. № 6607/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен, с които е разпоредено длъжникът Д. В. В. да заплати на кредитора Н. К. Д. сумата от 33 980 лв., представляваща окончателната част от общото задължение от 54 000 лв. ведно със законната лихва от 07.10.2019 г. до изплащане на сумата, като вземането произтича от суброгиране в правата на кредитора поради погасяване на парично задължение по Договор за заем от 12.12.2013 г. с нотариална заверка на подписите на страните.